Не толкова отдавна автори бълваха мрачни книги за това как „Възходът на роботите“ ще доведе до „Бъдеще без работа“ на фона на авторитетни прогнози, че половината от всички работни места в САЩ ще бъдат изложени на риск от автоматизацията, която започва точно сега, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.
Последните доклади за заетостта обаче повдигат друга заплаха: не дали роботите ще заменят човешкия труд, а дали ще се развият достатъчно бързо, за да спасят световната икономика от недостига на работници.
Световната безработица е 4,5 процента, най-ниската от началото на глобалната статистика през 1980 г. Недостигът на работна ръка е на исторически върхове в развитите икономики, включително Обединеното кралство и САЩ. Сега има 11,2 милиона свободни работни места срещу 5,6 милиона търсещи работа в САЩ, най-голямата разлика от 50-те години на миналия век. Милиони работници, които напуснаха работа по време на пандемията, все още не са се върнали, което увеличава отчаянието на шефовете.
Този натиск сега кипи до голяма степен защото растежът на населението в трудоспособна възраст - тези между 15 и 64 години - започна да намалява, докато делът на възрастните хора набъбва. Ускореното стареене на свой ред е забавен резултат от обществените промени, започнали десетилетия по-рано: жените да имат по-малко деца и науката да удължава средната продължителност на живота.
Населението в трудоспособна възраст намалява в близо 40 държави, включително повечето от големите икономически сили, спрямо само в две в началото на 80-те години. Спадът в САЩ е по-малко рязък, но страната е на практика в същото състояние. Повече от всеки друг фактор, по-малкото работници почти гарантират по-бавен икономически растеж, така че повечето страни ще имат нужда от повече роботи, само за да поддържат растежа.
Техно-песимистите все още бият тревога, като казват, че призракът на роботите, които крадат работни места и подбиват заплатите, ще се появи отново с отшумяването на пандемията и връщането на работа на напусналите, което може да се случи… или пък не. Така или иначе, основните демографски тенденции предсказват продължаващ недостиг.
Сред най-тежко засегнатите държави са Китай, Япония, Германия и Южна Корея - всички те се очаква да претърпят спад на населението в трудоспособна възраст с най-малко 400 000 души годишно до 2030 г. Неслучайно в тези страни вече има висока и нарастваща концентрация на роботи. Японските производители разполагат с близо 400 робота на 10 000 работници, спрямо 300 само преди четири години.
Китай, по своя начин отгоре-надолу, активно субсидира производителите на роботи, като цели да увеличава продукцията им с 20 процента годишно до 2030 г. Дори при това темпо, прогнозират анализаторите от Bernstein, роботите не могат да запълнят всички дупки в работната сила, която Китай очаква да намалее с 35 милиона работници през следващите три години.
Правителствата могат да отговорят на недостига на работна ръка по други начини - плащайки бонуси на родителите, за да имат повече деца, насърчавайки жените да постъпват или да се връщат на работа, приветствайки имигрантите или повишавайки възрастта за пенсиониране. Но всички тези стъпки предизвикват човешка съпротива, особено в една гневна популистка ера.
Роботите предизвикват различна реакция, неясен страх от машини и изкуствен интелект, който приема форма главно в книгите и рядко се проявява като протест срещу кражбата на работни места. Междувременно роботи пристигат тихо на товарната площадка без съпротива.
Подобно на предишните иновации, роботите унищожават някои професии и създават други. Бензиновият двигател пенсионира кочияша, но доведе до появата на таксиметровия шофьор. Около една трета от работните места, създавани в САЩ, са в области, които (почти) не са съществували преди 25 години. А друга трета „ще се промени фундаментално през следващите 15-20 години“, според ОИСР. Технологията носи революция, а не разрушение, последвано от нищо - както вещаят адептите на „бъдещето без работа“.
Всеки робот може да замени трима или повече фабрични работници, най-тежко засегнатата група. Но революционната степен зависи от често преувеличавания темп на промяната. Прогностиците предричат от 50-те години на миналия век, че пълномащабният изкуствен интелект ще се появи след 20 години, но него все още го няма. Мрачните предупреждения, че автономните превозни средства ще заличат една от най-разпространените професии в Америка - шофьор на камион - отстъпиха място на недостига на шофьори.
Сега се очертава рецесия, но е малко вероятно безработицата да се повиши толкова високо, колкото при предишни спадове, отново поради свиването на работната сила. По-малко работници ще оставят пазара на труда по-затегнат от обикновено през бизнес цикъла, дори когато роботите продължават да се разпространяват.
Те няма да дойдат твърде скоро. Поради неочаквано резкия спад на раждаемостта, ООН наскоро повиши прогнозата си за темпа на намаляване на населението, от САЩ до Китай. Необходими са години преди раждаемостта да повлияе на работната сила, но умните правителства ще действат сега, като привлекат повече жени, имигранти, възрастни хора и – да – роботи в работната сила. Другият вариант е по-малко работници, автоматизирани или не, и бъдеще без растеж.