Европейските лидери никога не пропускат възможност да заявят, че бъдещето на Украйна, Молдова, Грузия и държавите от Западните Балкани е в Европейския съюз (ЕС). Тези декларации за солидарност обаче крият дълбоко вкоренена амбивалентност, не на последно място защото за много от държавите членки разширяването се приема повече като обременяващо задължение.
Като се има предвид огромната институционална сложност и политическата чувствителност, за мнозина в Брюксел е изкушаващо просто да изритат кутията с разширяването за по-нататък, пише Emerging Europe.
Може да се каже, че точно това се случи през последното десетилетие, откакто Хърватия стана последната страна, която се присъедини към ЕС. От най-ранните дни на Съюза не е минавало толкова време без приемането на нов член.
Войната на Русия в Украйна и неотдавнашните промени във външната политика на САЩ напомниха на Европа, че статуквото е крехко. Днес разширяването вече не е просто въпрос на регионално развитие или бюрократични показатели. Това е фундаментален въпрос за геополитическото оцеляване и икономическата стабилност. Разходите за разширяването със сигурност са високи, но цената на бездействието – икономическа, политическа и стратегическa, ще е много по-висока.
Доводът срещу разширяването е ясен и е повтарян безброй пъти. Интегрирането на нови членки в ЕС е скъпо, изисква значителна финансова помощ, институционална реформа и желание от страна на утвърдените членки да отстъпят влияние.
Последните кръгове на разширяване през 2004 г. и 2007 г. усложниха още повече вече напрегнатата машина за вземане на решения в ЕС. Общественото мнение в много европейски столици остава дълбоко скептично, като гражданите са разтревожени от въздействието на новите, често по-бедни държави, които биха се присъединили към блок, който вече се бори с множество кризи.
Широка обществена подкрепа за разширяването
Въпреки това обществената подкрепа за разширяването на ЕС се е повишила в почти всяка държава членка от 2022 г. насам, според проучване, проведено от Европейския съвет за външни отношения (ECFR). В Литва, Испания и Хърватия са най-убедени в по-нататъшното разширяване на ЕС, като, съответно, 77%, 74% и 71% казват, че подкрепят процеса. Солидно мнозинство (над 60%) от обществеността в Латвия, Малта, Полша, Словакия, Унгария, Ирландия, Португалия и Швеция също подкрепя разширяването на блока.
Дори в държави членки, където обществото отдавна е скептично настроено към разширяването на ЕС, като Нидерландия, Финландия и Дания, има значителна промяна в общественото мнение. В 24 държави от блока делът на привържениците на разширяването е по-голям от броя на противниците.
Старите модели обаче не умират лесно. В традиционно колебливи страни, като Франция, Дания, Австрия, Нидерландия и Германия, резервите остават високи. Само 29% от австрийците, 35% от французите и 42% от германците подкрепят присъединяването на нови страни към ЕС в близко бъдеще.
Отказът от разширяване носи повече опасности
Скептиците за разширяването на ЕС подценяват една решаваща реалност: отказът от разширяване създава още по-големи опасности. ЕС, който не желае или не може да интегрира своите съседи, отваря широко вратата за алтернативни сили – Русия и Китай, да се възползват от вакуума. Това не е всяване на страх, а стратегическото изчисление, пред което се изправя всяка европейска столица днес.
Без ясни перспективи за членство в ЕС настроените към реформи политици в тези държави губят влияние у дома. Демократичното отстъпление става по-вероятно. Заплахите за сигурността се умножават. Икономическата стагнация в непосредствените граници на ЕС може да има опустошителни последици върху търговията, миграцията и общата стабилност на континента.
Икономическите аргументи в полза на разширяването, макар и по-малко публично подкрепяни, са убедителни. Разширяването на единния пазар на ЕС, за да включи Украйна и Западните Балкани, означава добавяне на милиони нови потребители и интегриране на бързоразвиващи се икономики. Страни като Чехия, Полша, Словения и Швеция ясно виждат икономически възможности. Чехия, силно зависима от износа, гледа на разширяването като на съществено за укрепване на нейния растеж и диверсификация. Междувременно значителните инвестиции на Словения в страните от Западните Балкани правят регионалната стабилност от решаващо значение за нейния собствен просперитет.
Дори икономическите аргументи бледнеят пред стратегическия императив, подчертан от войната в Украйна. Разширяването на ЕС на изток вече не е лукс, а геополитическа необходимост. Всъщност разширяването на ЕС е най-добрият геополитически инструмент, което ясно се признава от Швеция, Дания, Полша и Балтийските държави.