Германското правителство не успя да изпълни задачите си и доведе страната до екзистенциална криза. Просперитетът е заменен от политическа нестабилност, икономически упадък и противоречия в миграционната политика, пише германската журналистка Анна Зауербрай в коментар за New York Times.
Наскоро бях в Америка, където отразявах изборите, разказва тя. В Лас Вегас решила да вземе кола под наем, а агентът зад гишето предложил „най-добрата“ кола - BMW. „За да се чувствате като у дома си“, казал той заради германската ѝ шофьорска книжка. Извън Германия Германия все още е непокътната, отбелязва Зауербрай.
В чужбина Германия все още е автомобилна страна с процъфтяваща икономика. Извън границите си Германия все още е просперираща държава, в която всички карат BMW или подобни на тях автомобили. В другите страни Германия все още е едно подредено и приятно място, както в политически, така и в социален план. В Германия обаче самата тя вече не прилича на себе си, опасява се Зауербрай.
В понеделник на канцлера Олаф Шолц беше гласуван вот на недоверие в германския парламент, Бундестага, и това официално сложи край на неговото правителство. Това беше просто формалност. Трипартийната коалиция на Шолц се разпадна още в началото на ноември, когато подаде оставка финансовият министър Кристиан Линднер, а неговите Свободни демократи се оттеглиха от правителството в знак на протест. Така Шолц, който е социалдемократ, остана с кабинет на малцинството заедно със „Зелените“. Вместо да продължи напред, той реши да свика предсрочни избори, които да се проведат на 23 февруари. Вотът на недоверие беше последната стъпка за възстановяване на реда.
На пръв поглед цялата история с падането на правителството изглежда като скучен политически трилър, в центъра на който е борбата за бюджет. Но зад цялата шумотевица се крие екзистенциална криза. Германия, с нейната процъфтяваща икономика, социално сближаване и политическа стабилност, вече не съществува. А сегашното правителство, раздирано от идеологически противоречия и външни сътресения, не успява да изпълни задачите си. Как стигнахме дотук?
През есента на 2021 г. ситуацията изглеждаше съвсем различна. Когато Ангела Меркел реши да не се кандидатира отново след 16 години като канцлер, Шолц победи нейния наследник от ХДС и сформира първото трипартийно правителство в съвременната история на Германия. То включваше млади политици като Аналена Бербок, която стана външен министър, и Линднер. За първи път в историята Зелената партия, която гравитира към лявото крило на политиката и води началото си от екологичното движение от 80-те години на ХХ век, сподели властта в страната със Свободните демократи, които подкрепят гражданските свободи и са на страната на бизнеса.
Когато ги интервюирах за книгата, която пиша, разказва Зауербрай, много от тези млади политици говореха за преодоляването на идеологическите бариери за модернизиране на Германия след дългото управление на Меркел, която според тях бе твърде привързана към статуквото. Те говореха с ентусиазъм за цифровизацията на страната и за развитието на екологични индустрии. Този ентусиазъм изглеждаше искрен. Правителството, ръководено от твърдия и умерен Шолц, изглеждаше напълно способно да реши проблемите на страната.
Вместо това обаче скоро започнаха да се трупат проблеми. Първият проблем беше войната на Владимир Путин в Украйна, която принуди новото правителство да работи в режим на управление на кризи. То трескаво купуваше газ на международните пазари, за да замени руските енергийни ресурси, опитваше се да защити потребителите и предприятията от повишаване на цените и организираше доставки на оръжие за Украйна. Когато Шолц обяви смяна на епохите или повратна точка във външната политика, правителството отпусна 100 млрд. евро за възстановяване на германската армия.
Междувременно икономиката на страната се препъваше. Докато останалите членове на Г-7 отбелязваха растеж, Германия е в рецесия за втора поредна година. Нейните водещи и всепризнати корпорации изпитват затруднения. Volkswagen, който дава работа на около 300 хил. души в германските си заводи, планира да затвори производствените си обекти и да съкрати хиляди работници. Ford, Audi и Tesla също обявиха съкращения, както и големият производител на стомана Thyssenkrupp. Германската икономика, която някога вървеше в челните редици, се превърна от лидер в изоставаща.
Причините за този спад са много и сложни. Разбира се, внезапното отхвърляне на евтиния руски газ беше важен фактор, но програмата за зелени реформи на правителството също допринесе за това. Отказвайки се от въглищата и залагайки на възобновяеми източници, Германия предизвика повишаване на енергийните разходи. Това не се отрази добре на германските производители на автомобили, които все по-трудно се конкурират с китайските компании. Някои фирми очевидно вземат лоши решения, но и правителството не успя да ги подкрепи. Правителството е виновно за недостатъчните инвестиции не само в ключови отрасли, но и в училища, железници и пътища. Като цяло картината е много мрачна.
През цялото време се води нездравословен дебат за миграцията. От 2015 г. насам в Германия пристигнаха милиони мигранти, включително напоследък около един милион украинци. Отношението към тях е двояко. От една страна, фактът, че Германия е мултиетническа и мултиконфесионална държава, е широко признат. Но от друга страна, нараства недоволството от имиграцията, което периодично предизвиква изблици на гняв. Реакцията на правителството е също толкова двусмислена. То едновременно улеснява влизането на квалифицирани работници и засилва граничния контрол, затяга правилата за предоставяне на убежище и депортира все повече хора. Този подход очевидно не се харесва на никого.
Всички тези сътресения имат опустошителен политически ефект. Изправено пред множество трудности, правителството изпитваше все по-големи трудности да управлява. Обществеността не изпитва симпатии към него: недоволството от правителството е широко разпространено, а хората по същия начин не харесват и съставящите го партии. В тази трескава атмосфера новосформираната проруска партия „Алианс на Сара Вагенкнехт" бележи добър напредък, а крайнодясната „Алтернатива за Германия“ затвърди позицията си на втората най-популярна партия в страната. Ако тристранната коалиция е била експеримент за преодоляване на политиката на разединение, то тя се е провалила. А моментът е изключително лош днес, когато Доналд Тръмп дойде на власт, а в Европа цари хаос и объркване.
Но не всичко е загубено. Кризата в Германия е съвсем реална, но тя е криза на доверието, както и на всичко останало. Безработицата може да нарасне, но засега тя е незначителна. Бюджетните ограничения далеч не са природни сили и могат да бъдат преодолени с усилие на политическата воля. Партийната система се пропуква, но дори и в най-разрушените държави успяват да се сформират правителства. Догодина може би ще видим завръщането на стабилна коалиция между ХДС и ГСДП. В продължение на векове сме приемали и интегрирали имигранти и няма причина да не го направим отново, пише Зауербрай.
Но всичко това си заслужава да се следи внимателно. Германия може да бъде сигнал за събуждане на западните общества. Повечето от съседните страни и съюзници са изправени пред същите проблеми: разходите за трансформиране на икономиките, които консумират въглерод, трудни отговори на новите геополитически предизвикателства и трудности със социалното сближаване. Ако Германия, най-умерената зона в световната политика, не може да се справи с тези предизвикателства, кой може?
Източник: БГНЕС, с редакции
10:08 | 18.12.24 г.
