Френският президент Еманюел Макрон избра Франсоа Байру за своя четвърти премиер през 2024 г., като възложи на опитния центрист задачата да изведе страната от втората ѝ голяма политическа криза през последните шест месеца, предава Ройтерс.
Приоритет за Байру, който е близък съюзник на Макрон, ще бъде да прокара специален закон за удължаване на бюджета за 2024 г., а по-тежката битка за закона за бюджет 2025 г. се очертава за началото на следващата година. Противопоставяне в парламента на законопроекта за бюджет 2025 доведе до свалянето на правителството на премиера Мишел Барние.
Очаква се 73-годишният Байру да представи списък с министрите си в идните дни, но вероятно ще се сблъска със същите екзистенциални затруднения като Барние в прокарването на законодателството в разделения парламент, в който влизат три враждуващи блока. Близостта му със силно непопулярния Макрон също ще се окаже негова уязвимост.
Председателят на крайнодясната партия „Национален сбор“ Жордан Барела заяви, че няма да поиска незабавно вот на недоверие срещу Байру, а другият лидер на партията Марин льо Пен каза, че Байру трябва да се вслуша в желанията за бюджета на опозицията.
Реакциите на левицата след назначението на новия премиер бяха по-смесени. Лидерът на комунистите Фабиен Русел заяви, че партията му няма да атакува Байру, докато той не нарушава законите.
Но ръководителите на крайнолявата партия „Непокорна Франция“ отбелязаха, че ще се стремят да свалят Байру, а лидерката на Зелените Марин Тондлие заяви, че би подкрепила вот на недоверие, ако премиерът пренебрегне притесненията им за данъците и пенсиите.
Трайните политически проблеми във Франция засилиха съмненията дали Макрон ще завърши втория си президентски мандат, който приключва през 2027 г. Те също така повишиха доходността по френските държавни облигации и предизвикаха властови вакуум в сърцето на Европа, тъкмо когато Доналд Тръмп се готви да се завърне в Белия дом.
В дните след свалянето на Барние Макрон разговаря с лидерите на всички партии – от консерваторите до комунистите, за да осигури подкрепа за Байру. „Национален сбор“ на Марин льо Пен и твърдолинейната лява партия „Непокорна Франция“ бяха изключени.
Участие на Социалистическата партия в коалиционно правителство може да коства на Макрон бюджета за следващата година.
„Сега ще видим колко милиарда ще струва подкрепата на Социалистическата партия“, коментира в петък съветник на правителството.
Без парламентарни избори до лятото
Макрон ще се надява Байру да избегне вотове на недоверие поне до юли, когато Франция ще може да проведе нови парламентарни избори, но собственото му бъдеще като президент неизбежно ще бъде поставено под въпрос, ако правителството падне отново.
Байру, който е основател на партия Демократично движение, част от управляващия съюз на Макрон от 2017 г. насам, също се е кандидатирал три пъти за президент, разчитайки на провинциалните си корени като дългогодишен кмет на югозападния град По.
Макрон назначи Байру за министър на правосъдието през 2017 г., но той подаде оставка само няколко седмици по-късно поради разследване на предполагаемо неправомерно назначаване от партията му на парламентарни помощници. Тази година той беше оправдан по обвиненията за измама.
Първото истинско изпитание за Байру ще дойде през новата година, когато депутатите трябва да приемат законопроект за бюджет 2025 г., който да включва затягане на коланите.
Но фрагментираното Национално събрание, което стана почти неуправляемо след предсрочните избори на Макрон през юни, означава, че управлението на Байру вероятно ще живее ден за ден и той ще бъде оставен на милостта на опонентите на президента в обозримо бъдеще.
Законопроектът за бюджета на Барние, който предвиждаше спестявания в размер на 60 млрд. евро, за да бъдат успокоени все по-притеснените инвеститори от дефицита от 6% на Франция, беше счетен за твърде суров от крайнодесните и от левицата и неуспехът на правителството да намери изход от задънената улица тласна още по-нагоре доходността по френските облигации.
10:18 | 14.12.24 г.
