След хазартния ход на френския президент Еманюел Макрон с предсрочните избори през юли неговият отявлен враг Марин льо Пен пробва на свой ред да хвърли заровете. Ръководителката на крайната десница смути пазарите тази седмица и принуди премиера Машел Барние да се отбранява, като заплаши да свали правителството му, ако исканията ѝ срещу строгите ограничения в бюджета догодина не бъдат изпълнени, припомня Лионел Лоран в статия за Bloomberg.
Шумна заплаха? Опасен политически ход? Разбира се: Льо Пен има основание да засили натиска върху опонентите си преди решение на съда, което може да унищожи стремежите ѝ към президентския пост. Но вместо да поеме риска да я обвини в блъфиране, правителството на Барние предприе крайно чувствителен ход, като предложи отстъпки с обръщане на курса относно повишенията на данъка върху електроенергията.
Играта на ястреби срещу гълъби не е особено смислена в момент, когато разходите за обслужване на френския дълг за първи път достигнаха тези на Гърция и преди предстоящото завръщане на Доналд Тръмп, който несъмнено ще се радва френските проблеми да се прибавят към тези на Германия, още преди да е даден първият изстрел от търговската война.
Не е много ясно докъде ще отведе тази безизходица. Франция, втората по големина икономика в еврозоната, не е Гърция около 2011 г. Нейното правителство има подкрепата на Брюксел, а институциите ѝ теоретично могат да се справят с хаоса на паднало от власт правителство.
Но тя е от съществено значение за Европа. Комбинацията от силно перформативна политика и опасни фискални действия не вдъхва доверие в континента, където демографското развитие и производителността се влошават, дори ако с цената на пазарлъци и компромиси Барние успее да прокара бюджета си. Само понижаването на дефицита на Франция до 5% от БВП спрямо около 6% в момента прилича на херкулесовско усилие – многогодишният план на Барние за затягане на коланите няма прецедент в историята и е предложен в момент на почти нулев растеж.
Рисковете пред изпълнението са големи поради френската зависимост от чуждестранни инвеститори, водеща до огромно дългово бреме. Франция има дълг за около 350 млрд. евро с настъпващ падеж догодина, като само лихвените плащания за 40 млрд. евро са колкото бюджета за отбрана. Избирателите не си дават сметка за тези суми и обществото все повече се настройва срещу непопулярните планове на Барние за повишаване на данъците.
Това обяснява защо Льо Пен е готова да им се противопостави публично, както казва Кристофър Дембик от Pictet Asset Management, и защо партията ѝ подкрепя левите си опоненти във фискално безразсъдните опити за спиране на пенсионната реформа. Последната има малък шанс за успех, но показва, че популизмът умира трудно.
С перспективата за нови парламентарни избори догодина и президентските избори през 2027 г. това в крайна сметка може да се превърне в нещо по-голямо – криза на институциите и на елита. Френската система предвижда победителят да взема всичко, а в основата ѝ е силната изпълнителна власт. Когато работи, работи, но когато се проваля, се проваля тежко. Първото разклащане това лято беше опасността от криза в редиците на администрацията на Петата република, ако партията на Льо Пен беше успяла да сформира правителство.
Това не се случи, но сега има опасения, че Барние и Макрон са въвлечени в крехък двоен акт (форма на комедия, при която двама комици изпълняват едновременно едно и също действие, често подчертавайки различията в характерите на героите си – бел. ред.), който само ще отложи, вместо да неутрализира популисткия момент на Франция. Икономистът на HSBC Фабио Бабони казва, че Франция е изправена пред „значително“ предизвикателство, а политическите рискове надхвърлят одобрението на бюджета.
Но има искрици на надежда в общия мрак в сърцевината на Европа. Европейската централна банка (ЕЦБ) явно е по-готова да запълни лидерската празнина в Европа, а гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало говори за „значително пространство“ за понижаване на лихвите. А предстоящите избори в Германия догодина създават политическа опасност, тъй като промишлената криза в страната и буксуващият износен модел налагат преосмисляне.
Но положението остава нестабилно и Барние няма особен избор, освен да продължи да играе със слабите карти, които му се паднаха при раздаването. Той има опит с подобни кризи, след като изведе обединена Европа от кризата около Brexit. Но сега е начело на страна, която прилича повече на Великобритания от онова време – блокиран парламент, мрачни нагласи на инвеститорите и политическа класа, която поставя партията пред нацията. Барние предупреди за опасността от пазарна „буря“ пред Франция, тя още не е отминала.
11:35 | 29.11.24 г.
