Проруското залитане на Румъния създава грижи на ЕС и НАТО

Грузия. Молдова. Сега Румъния.

В Брюксел бият тревога, след като крайнодесен, проруски кандидат се появи все едно от нищото и спечели първия тур на президентските избори в Румъния в неделя.

Шокиращата победа на ултранационалиста Калин Джорджеску предизвиква опасения, че Москва може да се опита да привлече страната членка на НАТО и ЕС Румъния – един от сериозните играчи в региона на Централна и Източна Европа, в своя лагер след оспорваните избори в Молдова и Грузия, пише Politico.

Реформаторката Елена Ласкони, която ще се изправи срещу него на балотажа на 8 декември 2024 г., предупреждава, че румънците сега трябва да се обединят, за да спрат страната да падне отново под влиянието на Русия, която я окупира след Втората световна война. Тя призовава хората да не позволяват разочарованието от сегашната власт „да се превърне в уязвимост, използвана от Русия“.

Резултатите от първия тур на президентските избори са шокиращи, защото Румъния се смяташе за надежден член на ЕС и съюзник на НАТО - в рязък контраст с по-малки страни като Унгария, Словакия и България, които имат големи проблеми с върховенството на закона и проруски настроения. Ако Букурещ също тръгне към по-антиевропейски, проруски път, това сериозно ще подкопае способността на ЕС да функционира, което ще затрудни изграждането на консенсус между страните членки.

Джорджеску, който не принадлежи към политическа партия и има около 3,8 млн. харесвания в TikTok, в много отношения се вписва в шаблона на радикалния десен популист от 2024 г.: той говори ясно, отбягва западната ортодоксалност, ненавиждан е от основните медии и е скептик към ЕС и НАТО.

„Резултатът на този тих, но екстремистки, проруски кандидат е част от хибридната война на Русия срещу европейската демокрация“, казва Зигфрид Мурешан, консервативен румънски депутат в Европейския парламент.

Всъщност изненадващият резултат в Румъния съвпада с по-мащабни опити на Русия да привлече страни от Европейския съюз или съседните му страни в промосковския лагер. Изборни наблюдатели предупредиха за опити за повлияване на резултатите от последните избори в Молдова и Грузия. Междувременно лидерите на Унгария и Словакия, и двете в ЕС, вече поддържат проруски възгледи и към тях скоро може да се присъедини Чехия, ако бившият премиер Андрей Бабиш спечели парламентарните избори през следващата година.

„Ако следите какво правят руснаците в този регион, знаете, че Румъния е изключително важна за тях“, казва Милан Нич, анализатор в Германския съвет за международни отношения. "Техният план е да отрежат Румъния от Черно море... това е обичайната руска игра“, посочва той.

Досега Румъния, която граничи с Украйна в източния край на блока, играеше основна роля в подкрепата на Запада за Киев. Конфликтът например повиши стратегическото значение на военновъздушната база „Михаил Когълничану“ на Черно море. Всичко това може да се преобърне, ако Джорджеску спечели и на втория тур на вота.

Притесненията за възможна все още недоказана намеса в Румъния са продиктувани от факта, че Джорджеску спечели с 22,94 процента от гласовете въпреки липсата на партийна подкрепа и проучванията, които напълно пропускаха популярността му. „Той е продукт на вакуума [в румънската политика] и вероятно на руски пари“, добавя Нич. „Ако можете изведнъж да похарчите толкова много пари за TikTok, това повдига въпроси“, подчертава той.

Ултранационалистичният кандидат изпревари кандидата на либералните реформисти Ласкони, която остана на второ място с 19,8% от гласовете.

Мурешан, високопоставена фигура в консервативната Европейска народна партия, очертава връзка между Румъния и Молдова, където проевропейският президент Мая Санду многократно е предупреждавала за големи руски усилия да се насочат изборите в страната към проруски ориентирани кандидати. „Преди три седмици Молдова отхвърли подобно влияние и избра проевропейски президент. Сега румънците трябва да направят същото“, добавя Мурешан, който принадлежи към Румънската националнолиберална партия (PNL). Кандидатът на неговата партия се класира на пето място в първия тур на вота с 8,79% подкрепа.

Сега страхът в Брюксел е, че Джорджеску може да надделее на балотажа на 8 декември. Така Румъния ще се присъедини към нарастващия списък от страни, чиито лидери са критични към ЕС и НАТО и приятелски настроени към руския президент Владимир Путин.

Както унгарският премиер Виктор Орбан, така и словашкият премиер Роберт Фицо критикуваха усилията на Запада да помогне на Украйна във войната в Русия. Джорджеску разкритикува факта, че САЩ разполагат с противоракетен щит, базиран в Румъния, и описа Путин като „човек, който обича страната си“.

„Това е сигнал за събуждане – един от многото“, коментира Нич.

Танасис Баколас, генерален секретар на ЕНП, предупреждава, че представянето на Джорджеску е доказателство за нарастващ „екстремизъм“ в целия ЕС. „Тази борба срещу популизма, срещу екстремизма е безкрайна, но тя трябва да продължи“, допълва той.

Не всички са прекалено притеснени, че Джорджеску ще стане следващият лидер на Румъния. Траян Бъсеску, президент на Румъния от 2004 до 2014 г., казва, че не вярва, че Джорджеску ще надделее на втория тур и че румънците като цяло все още са „много позитивни“ към ЕС и НАТО. Той предупреждава обаче, че румънските избиратели са „много ядосани“, че корупцията се е върнала в страната им и че съдебната система отново е „под политически контрол“. Това може да доведе до поражение на управляващите партии в страната на предстоящите парламентарни избори, посочва Бъсеску.

След победата си в неделя Джорджеску спечели подкрепата на твърдодесния политик Джордже Симион. Ако получи всички гласове на Симион на втория тур, Джорджеску ще има 36,82% - малко под общите резултати на либералния реформист Ласкони и лявоцентристкия премиер Марсел Чолаку, които спечелиха съответно 19,18% и 19,15% на първия тур.

Реално всичко се свежда до това дали някои поддръжници на традиционния политически ешелон ще се насочат към изненадващия победител от първия тур.