Ключът за всички фокуси е отвличането на вниманието, което е и най-добрият начин да разберем последния кръг от ядрени заплахи на руския президент Владимир Путин, включително използването в четвъртък на ракета от ново поколение за поразяване на цел в Украйна, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън.
След първоначалното съобщение на военновъздушните сили на Украйна, че Русия е изстреляла междуконтинентална балистична ракета, президентът на Русия Владимир Путин по-късно каза в телевизионно обръщение, че ударът всъщност е тествал нова хиперзвукова ракета с по-малък обсег, наречена „Орешник“. Този вид ракети е създаден основно да носи множество ядрени бойни глави и ще изисква системи за противоракетна отбрана, които Украйна не притежава, за да ги свали.
Изстреляна от района на Астрахан в северния край на Каспийско море, ракетата удари фабрика и околните сгради в украинския град Днепър, на около 1000 километра.
В обръщението си Путин даде да се разбере, че това е отговор на решението на САЩ и Великобритания да позволят на Украйна да използва балистичните ракети с малък обсег ATACMS и крилатите ракети Storm Shadow срещу цели в Русия. И все пак изборът на оръжие беше и опит да се придаде достоверност на вече изтърканите руски ядрени заплахи.
Русия разполага с много малко от тези много скъпи ракети и няма да посегне на ядрената си възпираща сила, като използва голяма част от тях в Украйна. Така че каквито и щети да са причинили – и според първоначалните данни те са били малко по-големи от тези, нанесени от други балистични ракети, които Русия използва рутинно – ударът от четвъртък е не толкова предвестник на предстоящи атаки с „Орешник“, а по-скоро опит да се убедят европейските столици и Вашингтон, че Путин наистина говори сериозно като казва, че е готов да превърне войната в ядрен конфликт.
Но е важно да се запази перспектива. Не сме на прага на ядрен конфликт. Путин говори за огромния си ядрен арсенал, защото той се оказа изключително успешно средство да накара администрацията на Байдън и лидерите в Европа да се самоцензурират и да забавят помощта си за Украйна. Ако сега успее да накара Тръмп да оформи мирните преговори като въпрос дали американците и европейците биха искали: а) да избегнат Трета световна война и ядрен Армагедон, или б) да продължат да подкрепят Украйна, докато страната не получи устойчиво споразумение, Западът със сигурност ще избере опция А.
И така, какви изводи да си направим от всичко това? Един от тях е да спрем да треперим всеки път, когато Путин заговори за ядрени оръжия. Изменената публична доктрина относно използването на ядрени оръжия, която той подписа тази седмица, беше по-скоро друг сигнален инструмент, отколкото оперативен, и не премахва нито едно от огромните препятствия и разходи, свързани с действителното натискане на червения бутон. Трябва да се отбележи, че Русия е информирала САЩ за удара в четвъртък предварително.
Сметките не излизаха, когато Русия губеше в Украйна през 2022 г.; те имат още по-малко смисъл сега, когато печели и по-отстъпчив президент на САЩ е на път да встъпи в длъжност. Използването на експериментална ракета в четвъртък не променя това.
Докато ядреният шум отвлича вниманието, Путин с другата си ръка ескалира войната по много конкретни начини. Това включва разполагането на севернокорейски войски и балистични ракети със среден обсег, което предизвика промяната във Вашингтон относно ATACMS. В понеделник подводните кабели, свързващи Швеция и Финландия съответно с Литва и Германия, бяха прекъснати. Разследванията са в ход, но основната хипотеза засега трябва да е руски саботаж. За разлика от атаката на газопровода „Северен поток“ през 2022 г. този път е трудно да се види кой друг би имал мотив.
Междувременно властите в Израел бяха изненадани от количеството, сложността и скорошната дата на производство на руските оръжия, които откриват в тайниците на „Хизбула“ в Ливан. Съобщава се, че в Йемен Москва е предоставила данни за насочване, за да помогне на бунтовниците хути да атакуват търговски кораби в Червено море. Според съобщения в Wall Street Journal и Ройтерс, наред с други, Кремъл също е обмислял сделка с посредничеството на Иран за предоставяне на хутите на противокорабни ракети, които биха могли да застрашат американски военни кораби. Това не се случило тогава, но Путин каза много ясно, че ако съюзниците на Украйна ѝ позволят да използва техните крилати и балистични ракети, за да удари Русия, той ще даде на враговете на Запада средствата да направят същото. Няма причина да се съмнявате в него.
Очаквайте още от това, по-специално атаки срещу подводни кабели. Простата география ни казва, че Русия, която се простира от Балтийско море до Тихия океан, няма голяма или никаква нужда от тях, докато Западът има. Това създава асиметрия на уязвимост, от която Русия, с една от най-способните флотилии от дълбоководни подводници, които могат да достигнат до кабелите на други нации, е в добра позиция да се възползва.
Всеки конфликт, който отвлича вниманието от инвазията на Путин или изтегля военни и финансови ресурси на САЩ, така че да не могат да бъдат изпратени в Украйна, работи в негова полза. Така че той прави каквото може, където може, за да създаде хаос и напрежение. Част от всичко това е ответна реакция, но най-вече е част от по-широките му военни усилия и е малко вероятно да приключи след прекратяване на огъня в Украйна. Путин не крие, че крайната му цел е да възстанови статута на Русия на международната сцена като велика сила.
И все пак внезапната промяна на политиката на САЩ относно ATACMS го разтревожи и наистина прави нещата по-опасни. Перспективата, че следващият президент на САЩ ще се опита да наложи бърз край на войната, прави жизненоважно и за двете страни да се уверят, че са във възможно най-силна позиция, когато завесите се спуснат. Ако силите на Путин вече не напредват, защото украинските дронове, американските ATACMS и британските крилати ракети Storm Shadow унищожават руски складове за боеприпаси и енергийна инфраструктура, той ще бъде в много по-слаба позиция да третира преговорите за прекратяване на огъня като място, където да поиска Киев да се предаде.
Това е същината. Путин се опитва да си върне териториалното влияние на Русия; той не желае да се откаже от властта, която идва с империята, както британците, французите, австрийците и османците преди него. Не се чуват предположения, че светът би бил по-добро място, ако Алжир все още бе френска колония или Унгария все още се управляваше от Виена. Ако тези империи са могли да застрашат света по някакъв начин, ако не постигнат своето, можете да бъдете сигурни, че са щели да го направят. Нищо от това не означава, че Путин е готов да приеме радикалните рискове и определени разходи на един ядрен удар.
преди 8 часа До: Умерен, Европа беше заспала десетилетия във военна летаргия, мислеща си, че НАТО е достатъчен за опазване на границите. Нападението над Украйна постигна и някои положителни ефекти за нас: пробуждане и осъзнаване, че Европа трябва да се организира в обща и независима отбрана. Увеличаване на съюзническите държави в Алианса. Увеличаване на военния бюджет на всяка евр. държава. Модернизация на оръжията и увеличен капацитет на военния комплекс. Да предположим, че до 2-3 г. ще има различен облик отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 часа До: pinoccio Ами един , дето сега се укрива по бункери от Международният съд в Хага за системни престъпления срещу човечеството, нахлу в съседна държава и подложи на геноцид народа й. И така пухкавото бяло зайче отиде в историята ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 часа Още по-голям фокус е - как се стигна дотук. Никой не разкрива тази магия. Путин извадил ядрената заплаха от ръкава. А кой подмени бялото пухкаво зайче с нея? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 часа Европейската армия без бачение под чий флаг от 2000 години е страшилище за света, в момента е жалка картинка, дори държавите от Африка вече не се страхуват от европейците, хубаво е да се замислим защо се стигна до това, 450 мил насенение на ЕС и няма армия която да става за нещо, сигурно Украинската армия в момента е по боеспособна от нея. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 часа Лошо е когато някакви журналисти се опитват да мислят, има си хора които да вземат решенията, не е нужно да ни се промиват мозъците за нещо на което обикновенните хора не могат да влияят. Ако нямаше реална заплаха от ядрена война, нямаше събитията да се развият по тоя начин, така че да ни обесняват че няма такава опасност е адски безсмислено, като за овчари, но те за такива вземат хората де. отговор Сигнализирай за неуместен коментар