Румънците се готвят за финансови проблеми, който и да спечели изборите

Куриерската услуга на румънския предприемач Феликс Патраскану процъфтявала. Правителството повишило заплатите и пенсиите, затова клиентите му имали повече пари за харчене. То построило нови пътища, които позволявали на флотилията му от микробуси да се движат безпрепятствено, а бизнесът му се превърнал в най-големия по рода си в Румъния, пише Bloomberg.

Но последиците от тази щедрост вече стават неговото най-голямо притеснение в момент, когато страната провежда избори този уикенд – Румъния има най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз (ЕС) и решаването на проблема ще бъде болезнено.

Предизборните кампании за президентските и парламентарните избори разделиха управляващата коалиция и поляризираха гражданите в полза на ултранационалистическа партия. Който и да дойде на власт, ще се натъкне на предизвикателството да поправи финансите на Румъния, след като пандемията, ширещата се инфлация, войната в Украйна и разходите на правителството поставиха страната на пътя на болезнено преосмисляне.

По време на тричасов дебат по-рано тази седмица по телевизия Digi24 сред кандидатите за президент всички обещаха да вземат мерки за спиране на фискалното влошаване и повечето обещаха да работят за намаляване на разходите, ако бъдат избрани.

Най-голямото притеснение на Патраскану е, че съкращаването на разходи ще застраши вече крехкия икономически растеж в момент, когато се отлагат или спират инвестиции и това в крайна сметка ще застраши печалбата му. Неговата компания FAN Courier има годишни приходи от над 250 млн. долара и предприе експанзия в Унгария и Полша наред с други страни.

„За нас всяка законодателна промяна, която предизвиква спад на рентабилността, означава по-ниски инвестиции“, казва Патраскану, който основал FAN преди близо три десетилетия с двама приятели. „Това води до по-ниски приходи за държавния бюджет и по-малко добавена стойност за икономиката. Уравнението не е сложно“, допълва той.

Румънците ще гласуват на първи тур на президентските избори на 24 ноември, последван от парламентарни избори седмица по-късно и вероятен втори тур за държавен глава на 8 декември.

Изборите идват след относително спокойствие в румънската политика благодарение на споразумението преди три години между двете най-големи конкурентни партии – Либералната партия и социалдемократите, да сформират голяма коалиция.

То сложи край на десетилетие, белязано от политически сътресения и масови протести. Споразумението се превърна и в предвестник на „златна ера“ за икономическо развитие, както я определиха официални представители и ръководители, макар че тя имаше своята цена. Очаква се бюджетният дефицит да нарасне до над 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо прага от 3%, определен за страните членки на ЕС.

Сега двете партии се стремят към смяната на Клаус Йоханис като президент и да спечелят властта, като премиерът Марчел Чолаку от Социалдемократическата партия води в обществените допитвания и иска да възстанови коалицията, за да задържи извън властта националистите, които искат край на военната подкрепа за Украйна. Техният лидер Джордже Симион за момента е на второ място след Чолаку.

В същото време либералите може да се обединят с антикорупционната партия „Съюз за спасение на Румъния“, оглавявана от друг кандидат-президент, Елена Ласкони.

Сигурно е само, че Румъния ще трябва да се справи с фискалната си дупка, независимо кой надделее. „Ако не можем да сформираме дясна коалиция, има вариант да договорим експертно правителство, което да управлява страната догодина, но това ще бъде много трудно“, заяви Ласкони. „Всички очакват увеличение на данъците“, допълни тя.

Очаква се публичният дълг на Румъния да подобри рекорда през следващите години, което ще принуди страната с 19 млн. души население да продължи да взема усилено заеми както от местния, така и от международния пазар. Това вече води до по-високи лихви по заемите в сравнение с други страни в региона, което подлага на натиск кредитния рейтинг на страната.

Политическите преговори за това как да бъдат повишени приходите, са съсредоточени върху подобряването на събирането на данъци и опростяването на системата. Сегашният плосък данък има множество изключения и Румъния изостава от останалите страни членки на ЕС от гледна точка на дела на бюджетните приходи, идващи от данъци.

„Румъния ще изпълни ангажиментите си относно финансите на страната. Има мерки, които може да бъдат взети за подобряване на приходите, без да се увеличават данъците, а чрез по-добро събиране, дигитализация и по-ефективна държава“, коментира Чолаку в отговор на въпроси по имейл.

Най-големият проблем за компаниите е, че усилията за поправяне на финансите на Румъния може да възпрат бъдещи инвестиции, казва Кристиан фон Албишфелд, който ръководи румънския бизнес на германската компания за автомобилни части Continental. Страната трябва да създава работни места в области, където няма присъствие на международни компании, а за това са нужни средства, допълва той.

„За следващото правителство трябва да гарантираме само, че Румъния ще остане конкурентоспособна“, счита Фон Албишфелд, който отговаря за около 20 хил. служители в Румъния. „Трябва да имаме малки румънски компании, които са подкрепяни от държавата, тъй като ако повече хора работят, повече хора плащат данъци и социални осигуровки и така може да бъде разрешен бюджетният проблем“, допълва той.

Чолаку отбелязва, че големите разходи, които натежаха върху бюджета, са били необходими за съживяването на страната. Румъния постигаше най-бързото сближаване със западноевропейския стандарт на живот и изпревари страни членки на ЕС като Гърция и Унгария от гледна точка на покупателна способност.

Вниманието върху подобряването на някои от най-лошите пътища на Стария континент също бяха плодотворни през последните две години, когато Чолаку откри редица нови участъци от магистрали и лично проверяваше текущата работа.

„Загърбихме егото си и работихме заедно. Успяхме да рестартираме икономиката, увеличихме приходите и поставихме нещата в ред. Не беше лесно, но успяхме да осигурим стабилност и да изведем страната от кризата“, коментира той в имейла.

Но времената се промениха. Икономиката, оценявана на 350 млрд. долара, се спаси на косъм от рецесия през последните две тримесечия, а правителството поиска от Европейската комисия (ЕК) да му даде срок от седем години за съобразяване с лимита на бюджетния дефицит от 3%, за да избегне допълнително влошаване.

В страната все още се намират най-бедните области в ЕС и тя има най-големия дял население, изложено на риск от бедност. Бързите увеличения на минималната заплата, насърчавани от всички правителства през последните десет години, имаха само ограничени последици. Компаниите трябваше да се справят с по-високи разходи за труд и свиване на набора от квалифицирани служители.

Под влиянието на състоянието на публичните финанси и фрагментираната политическа обстановка избирателите ще гледат с едното око към собствените си джобове, а с другото – по-дългосрочната стабилност на страната. Според Патраскану положението се усложнява и от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, както и от нарастващото напрежение в Украйна.

„Преди настоявахме за предсказуемост. Но през последно време я загубихме, тъй като с война на границата и всичко останало, което се случва в света, всички усещаме, че седим върху буре с барут“, допълва той.