Потвърден удар с ATACMS - какво казва обновената ядрена доктрина на Русия за това?

Руският президент Владимир Путин подписа указа за обновяването на ядрената доктрина, за което Кремъл съобщи още преди време. Представените текстове посочват, че Русия разглежда ядреното оръжие като средство за сдържане и недопускане на ескалация, но също така включват и новата заплаха, която може да дойде от неядрена държава срещу Русия или нейни съюзници, ако тя извършва атаки, дори и с конвенционални оръжия, но с подкрепата на ядрена държава.

Това е насочено към съюзниците на Украйна и става много актуално на фона на първата потвърдена атака с ракети ATACMS по територията на Брянска област. Министерството на отбраната на Русия съобщи по-рано днес (19 ноември), че със силите на противовъздушната отбрана са унищожени пет американски ракети, а шестата е била повредена. Именно отломки от тази повредена ракета са предизвикали за кратко пожар в промишлен обект, казват още от ведомството и допълват, че няма пострадали и поражения.

Първоначалната версия беше за атака с повече от 20 дрона на територията на Брянска област, които са били отразени, също без щети и поражения.

Според Въоръжените сили на Украйна обаче има попадение в склад за боеприпаси в Карачев. След удара е имало 12 последващи взрива и детонации. Видеа в социалните мрежи подкрепят версията, показващи сериозни експлозии от мястото, където се намира складът, в който се съхраняват зенитни ракети, авиационни бомби, боеприпаси и военно оборудване. Местни жители съобщават още за поражения по жилищни сгради - изпочупени прозорци и фасади, вероятно в резултат от ударната вълна.

Руският външен министър Сергей Лавров коментира от Рио де Жанейро, че с промяната в доктрината запазва основната задача на ядрените оръжия - предотвратяване на ядрена война. "Така ще подходим към тази ситуация", коментира той по време на брифинг, цитиран от ТАСС.

Лавров допълни, че в доктрината няма нищо ново, за което Западът да не знае. Председателят на комисията по отбрана и сигурност към Съвета на федерацията (горната камара на руската Дума) Владимир Булавин коментира пред ТАСС, че не смята, че промяната в доктрината ще промени същността на "специалната военна операция", както в Русия наричат войната в Украйна. Според него целта на документа е преди всичко ядрено сдържане и използването на ядрено оръжие само в случаи на крайна необходимост.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел също отбеляза, че не смята за основание за ядрен отговор ударите по военни обекти на територията на Русия със западни ракети.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски пък коментира по време на брифинг след среща с датския премиер Мете Фредриксен, че Украйна има далекобойни дронове, а сега и ATACMS и "ще ги ползва". Двамата направиха инспекция на производството на местните дронове с инвестиции от Дания, като част от средствата са от замразените в Европа руски активи.

Текстът на обновената ядрена доктрина, публикуван от президентската пресслужба, казва още, че агресията на една държава от военен блок срещу Русия ще се смята за съвместна агресия от страна на целия блок. Като заплаха се разглежда още и разполагането на оръжия в територии на съседни на Русия държави, както и разширяването на военните съюзи и приближаването им към границите на Русия.

Причините за ядрено възпиране също така могат да включват изолирането на част от руска територия, унищожаването на опасни за околната среда съоръжения, планирането и провеждането на широкомащабни военни учения в близост до руските граници и неконтролираното разпространение на оръжия за масово унищожение.

Като основание за използване на ядрено оръжие се смята атаката против Русия или нейните съюзници с ядрено или друго оръжие за масово поражение, както и агресия срещу Русия и Беларус с конвенционално оръжие, което създава опасностза суверенитета и териториалната им цялост.

Припомняме, че до средата на 90-те години Украйна също беше ядрена сила, но предаде арсенала си (трети по обем към този момент в света) на Русия в замяна на гаранции за сигурност и териториална цялост. Москва за първи път наруши Меморандума от Будапеща с едностранното анексиране на Крим, а останалите гаранти по споразумението - САЩ, Великобритания, както и Франция и Китай, не реагираха. Те останаха без реакция и в първите дни на пълномащабната война, която се води вече 1000 дни.