Много наблюдатели въздъхнаха с облекчение по-рано тази година, когато основният проевропейски алианс – лявоцентристки, дясноцентристки и либерални партии, удържа мнозинството си на изборите за Европейски парламент (ЕП).
Тези партии, които управляваха Европа през последните четири десетилетия, трябва да одобрят новата Европейска комисия (ЕК) на Урсула фон дер Лайен до края на месеца с декларираната цел да направят европейската икономика по-зелена, по-конкурентоспособна и по-сигурна, пише Guardian.
Реалността зад това обаче е не чак толкова успокояваща. Комисията на Фон дер Лайен още дори не е встъпила в длъжност, а крайната десница вече има по-голяма тежест, а завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще я насърчи още повече.
Новият Европейски парламент, чиято задача е да одобри комисията Фон дер Лайен 2.0, е най-дясното крило в историята на ЕС. Повече от половината членове са от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) на Фон дер Лайен и от крайнодесни групи, които включват Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), която обединява партията на италианския премиер Джорджа Мелони с по-крайни партии, като френската Reconquête и Шведските демократи.
В парламента е и групата Патриоти за Европа (PfE), ръководена съвместно от Марин льо Пен и Виктор Орбан, и още по-екстремната Европа на суверенните нации (ESN), доминирана от германската „Алтернатива за Германия“.
Същото важи и за другите две основни институции, които споделят изпълнителната власт в Европа. Повече от половината членове на предстоящата Комисия и Съвета на ЕС са отдясно.
Това изместване на баланса на силите е безпрецедентно и може да означава край на центристкото мнозинство, което управлява Европа от създаването на ЕС. Фон дер Лайен даде публично обещание през първия си мандат да се придържа към центъра на политиката, но бъдещата ЕК може да се изкуши да погледне вдясно от традиционния консервативен блок ЕНП, за да преследва политическите си цели.
Коалициите в Европейския парламент исторически са се изграждали въпрос по въпрос и никоя комисия не е разчитала на предварително определено парламентарно мнозинство по време на петгодишния си мандат. Това означава, че гласовете от крайната десница вероятно ще предложат начин на Фон дер Лайен да прокара някои от най-консервативните си политики, като същевременно запази подкрепата на основните партии в ЕС.
Тъй като бъдещата Комисия не е нито политически ангажирана, нито е отговорна пред своя проевропейски алианс, вратата остава отворена за сътрудничество с крайната десница. Комбинираната сила на трите крайнодесни групи добавя до 187 от 720 места в парламента. Това ги прави мощен нов съюзник на ЕНП.
Освен това Съветът на ЕС, който се състои от държавни глави, е доминиран от 14 национални правителства, ръководени или подкрепяни от десни или крайнодесни партии, и те биха могли да принудят Комисията да се отклони от заявените приоритети.
За да предположим какво може да се случи, трябва само да се върнем няколко месеца назад тази година, когато Фон дер Лайен, която тогава беше председател на Комисията в оставка, капитулира пред протестите на фермерите, подкрепени от крайната десница, и се отказа от зелената сделка. Оттогава се появи ясен модел за премахване на екологосъобразността на политиката на ЕС.
Първо дойде отпорът срещу забраната на двигателите с вътрешно горене, която изисква всички нови автомобили да имат нулеви емисии въглероден диоксид до 2035 г. Последва забавено прилагане на регламента за обезлесяването, смекчаването на директивата за корпоративна устойчивост и отлагането на правилата за превръщане на общата селскостопанска политика в по-екологична.
Вярно е, че партията на унгарския премиер Виктор Орбан и още по-крайните суверенисти остават официално изключени от обединяване на силите с основните партии в ЕС в рамките на така наречения санитарен кордон – неписано споразумение между центристките партии за изключване на маргиналните сили от двата края на политическия спектър. Това обаче не попречи на ЕНП да гласува през септември с всички крайнодесни групи за резолюция, която призна Едмундо Гонсалес за президент на Венецуела.
Санитарният кордон срещу крайната десница, която действа в цяла Европа, вече е пробит в Чехия, Италия, Нидерландия, Словакия и Швеция, където управляващите коалиции са съставени от консерватори и крайнодесни политици.
Всички номинирани комисари бяха интервюирани през последните две седмици на публично изслушване в Европейския парламент, за да се види дали са годни за работата. Парламентът може да отхвърли целия набор от кандидати. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като значително ще забави влизането в длъжност на новата Комисия.
Фон дер Лайен и нейните комисари не трябва да пропускат възможността да поискат яснота от парламента по един важен въпрос: на кое политическо мнозинство ще може да разчита Комисията – крайнодясно мнозинство от подкрепящи новоизбрания американски президент Доналд Тръмп консерватори и бивши маргинални актьори или основни политически сили като социалистите, либералите и зелените.