Светът следи президентските избори в САЩ, докато избирателите отиват към урните във вторник, но гласуването е по-важно за някои страни.
За някои държави изборите може да предизвикат промяна между война и мир, стабилност и нестабилност, просперитет или икономическа слабост. Положението е дори по-силно изразено за Украйна, чиято териториална цялост може да бъде заложена на карта.
CNBC прави преглед на това кои страни могат да спечелят най-много или да загубят най-много от изборите, независимо кой влезе в Белия дом – републиканецът Доналд Тръмп или демократката и вицепрезидент Камала Харис.
Китай
Китай несъмнено е най-големият икономически конкурент на САЩ и няма признаци враждата им да отслабне, който и да стане следващият американски президент.
Тръмп вече заплаши да съживи търговската война, която започна през първия си мандат, когато наложи мита на стойност 250 млрд. долара върху китайски внос. Тръмп защити мярката като начин за намаляване на нарастващия търговски дефицит с Китай и за увеличаване на работните места в САЩ и на конкурентоспособността на страната.
Тази година Тръмп заяви, че ако бъде преизбран, ще повиши митата върху китайските стоки с 60-100%. Китай не е единствената мишена, тъй като Тръмп заплаши да наложи мито от 10% на целия американски внос. Икономисти казват, че подобна мярка вероятно ще струва на обикновеното американско домакинство около 1700 долара на година и дори повече, ако бъде въведено повсеместно мито от 20%, както Тръмп също предложи.
Предизборният щаб на Харис критикува остро последното предложение за универсално мито, но няма особени признаци, че администрация начело с демократите ще се откаже от сегашните мита като тези върху китайските електромобили или слънчевите панели, въведени в мандата на Байдън.
Настъпването на нова политическа ера в САЩ се случва на фона на забавяне на китайската икономика, която отчита слабо доверие на потребителите и спад на жилищния пазар. Мерки за стимулиране трябва да бъдат обявени по-късно тази седмица, като техният размер вероятно ще зависи от изхода от изборите, считат анализатори. Победа на Тръмп почти сигурно ще означава по-голям китайски пакет от стимули за повишаване на вътрешното търсене.
Русия и Украйна
С продължаващата война с Русия Киев е силно зависим от чуждестранна военна помощ, за да може да продължи боевете, затова Украйна ще наблюдава внимателно изборите, както и Русия.
Смята се, че администрация на Тръмп и твърдолинейни републиканци ще бъде далеч по-враждебна към предоставянето на още военна помощ за Украйна, което значително ще засегне възможностите ѝ да продължи отбраната срещу Русия.
Тръмп се похвали също, че може да спре войната за 24 часа, ако бъде избран, и даде сигнал, че ще спре кранчето на финансирането за Украйна, за да я принуди да преговаря по споразумение с Русия. Това вероятно ще означава отказ от почти 20% от територията ѝ на юг и изток, която в момента е окупирана от руски сили.
Ако Украйна избере да продължи боевете без американска подкрепа, това може да означава, че ще изгуби още повече земя. Затова изборите в САЩ са от екзистенциално значение за Украйна.
„Изборите в САЩ ще окажат натиск върху украинците, тъй като победа на Тръмп веднага ще доведе до промяна в политическата ориентация на Америка с повече пряк натиск за Киев да преговаря. Това означава, че на украинците може да се наложи скоро да решат дали искат да скъсат с най-важния си военен поддръжник, или не“, коментира Иън Бремър, основател и президент на Eurasia Group.
Вероятно е дори администрация, която е дружелюбна към Киев, при управление на Харис, която обеща да продължи да подкрепя разкъсваната от война страна, да изпита затруднения да прокара още финансова подкрепа за Украйна в зависимост от това коя партия доминира в Конгреса.
Харис заяви, че нейна бъдеща администрация би подкрепила Украйна „колкото е необходимо“, но нито тя, нито Вашингтон са определили ясно какво означава това твърдение, как би изглеждала победа на Украйна или дали има граница за американската помощ.
Израел и Иран
Близкият изток обаче е район, в който външнополитическите позиции на Тръмп и на Харис може да са по-близки. И двамата кандидати обещаха да продължат американската подкрепа за Израел, който води война с подкрепяните от Иран групировки „Хамас“ и „Хизбула“ съответно в Газа и Ливан, докато се стремят към скорошен край на конфликта.
Иран заплаши да отговори на мащабни ракетни удари на Израел срещу военни обекти на страната миналия месец, което означава, че цикълът на ответни реакции между враждуващите страни може да продължи.
Тръмп се определи неотдавна като „защитник“ на Израел, изтъквайки подкрепата си в миналото за страната по време на срещата на върха на Израелско-американския съвет през септември. Той заяви, че Израел е изправен пред „пълно унищожение“, ако не бъде избран за президент, без да обосновава твърдението си. Тръмп също така предизвика противоречие, като заяви пред аудиторията, че „всеки, който е евреин и обича да бъде евреин, обича Израел, е луд, ако гласува за демократ“.
Тръмп спечели популярност в Израел през първия си мандат, след като прекъсна десетилетната американска традиция и официално призна Йерусалим за столица на Израел. Той също така официално призна, че оспорваните Голански възвишения се намират под суверенитета на еврейската държава, с което си спечели още похвали.
Допитване, проведено миналата седмица от Израелския демократичен институт, установи, че почти 65% от участниците смятат, че Тръмп ще бъде по-добър за интересите на Израел, много над 13-те процента, които счетоха, че Харис ще бъде по-добра. Малко над 15% считат, че няма разлика между двамата кандидати, а 7 на сто нямат отговор.
Харис е обвинявана, че е заела неясна позиция за Израел след критиките ѝ срещу военната стратегия на страната. Тя заяви, че загубата на животи в Газа миналата година е „опустошителна“ и „съкрушителна“.
Харис се опита да опровергае дадената ѝ от републиканците характеристика на противничка на Израел, като заяви през август, че „винаги ще защитава правото на Израел да се отбранява и винаги ще гарантира, че Израел има способността да се брани“. Тя също така изрази съжаление от нападенията на „Хамас“ на 7 октомври миналата година.
Колкото до Иран, регионални и западни представители коментираха пред Ройтерс, че според тях президентски мандат на Тръмп би бил лоша новина за Техеран поради възможността той да разреши на израелския премиер Бенямин Нетаняху да извърши удар срещу ирански ядрени обекти – ход, на който Байдън се противопостави, да осъществи целенасочени убийства и да въведе отново политиката си на максимален натиск чрез още санкции за петролната индустрия.
В същото време за Харис се смята, че е много вероятно да продължи външната политика на Байдън, ако спечели изборите, целяща да деескалира напрежението. Тя заяви в края на октомври, че посланието ѝ към Иран след ударите на Израел ще бъде „да не отговаря“ и че „трябва да има деескалация в региона“.