Водещите партии в България са запазили в голяма степен електората си от последните парламентарни избори на 9 юни 2024 г., когато избирателите гласуваха и за представители в Европейския парламент. Има обаче редица разлики, които се дължат и на факта, че не всички партии, заявили участие в предходния вот, се явиха на изборите сега.
Според данните на социологическата агенция „Тренд“ за демографския профил на избирателите ГЕРБ-СДС са запазили в най-голяма степен избирателите си. 85,8% от тези, които са гласували за тях през лятото, са ги подкрепили и сега. Впечатление прави това, че най-голяма част от „отлюспилите се“ са се насочили към „Възраждане“ (2,5%), „ДПС-Ново начало“ (2%) и ПП-ДБ (1,8%).
Интересно е да се проследи и по какъв начин се е разпределил вотът на „Движението за права и свободи“ (ДПС) след разцепването на партията между крилото на почетния председател Ахмед Доган – „Алианс за права и свободи“ и новосформираната коалиция около съпредседателя на партията Делян Пеевски – „ДПС-Ново начало“. Обединената партия се раздели на две, след като не беше постигнато съгласие между близките до Доган и близките до Пеевски дали да се подкрепи правителство с мандата на ГЕРБ-СДС и премиер Росен Желязков. Според крилото около Пеевски трябваше да се гласува правителство, докато според Доган подкрепа за кабинета „Желязков“ не трябваше да има.
Оказва се, че на вота в неделя близо половината избиратели на ДПС са припознали крилото на Пеевски (48,2%), а 42,4% са се насочили към фракцията на Доган. От конфликта между двете крила ГЕРБ-СДС са взели 3,6% от избирателите на ДПС, а ПП-ДБ – 1,3%.
Партиите, които не участваха на 27 октомври
Някои от формациите, взели участие в изборите през лятото, не се явиха с кандидатски листи на вота в неделя. Такъв е случаят с ВМРО и партията на подсъдимия бизнесмен Васил Божков „Център“.
Според разбивката на „Тренд“ най-голям дял от избирателите на ВМРО, въпреки по-скоро патриотично-националистическия профил на партията, са се насочили към ГЕРБ-СДС – 32,3%. Една четвърт от тях (25,8%) са избрали „Възраждане“, която в по-голяма степен отговаря на профила им, 12,9% – ИТН, а по 6,5% са се разпределили между БСП и МЕЧ. За ПП-ДБ са гласували близо 10% от избралите ВМРО на предишния вот.
При формацията на Васил Божков се наблюдава отчетливо преориентиране към „Възраждане“ – 37,5%, а по 12,5% се разпределят между ПП-ДБ, МЕЧ, „Величие“ и „Синя България“.
Въпреки широкото обединение вляво, което трябваше да консолидира гласовете на социалистите, разцеплението на вота за „Солидарна България“ от 9 юни показва, че експериментът не е бил напълно успешен. 40% от гласувалите за Ваня Григорова са се насочили към партии в категорията „Други“, а по 10% са се разделили между ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, „Възраждане“, БСП, ИТН и МЕЧ. „Левицата!“ е дала основната част от гласовете си на общото формирование „БСП – обединена левица“ (77,8%), но над 7% от гласувалите за тях на предишния вот този път са избрали „Възраждане“. Към партията на Костадин Костадинов са се насочили и 7% от избирателите на ИТН от юнските избори.
Не всички гласували за „Възраждане“ на предишните избори обаче са потвърдили вота си и на 27 октомври. Националистическата формация е загубила 5,3% в полза на „Величие“, 2,7% този път са предпочели МЕЧ, а 2,3% – ИТН. Гласове са загубили и ПП-ДБ от предишните си избиратели, които са се насочили към ГЕРБ (3,6%), „Възраждане“ (3,2%), БСП (3,1%), МЕЧ (2%). Те обаче са сред партиите, които получават висок процент от гласовете на онези, които не са дали вота си на предходните избори.
От онези анкетирани от „Тренд“, които не са подкрепили никого на предишния вот, 20,5% са се насочили към ГЕРБ-СДС, а 17,7% – към ПП-ДБ. 14,3% от гласовете им получават и „Възраждане“. 16,9% от гласувалите с „Не подкрепям никого“ през юни този път са избрали ПП-ДБ, а 21% - „Възраждане“.
„Величие“, които се обособиха като голямата изненада на летния вот, но се разпаднаха след влизането си в Народното събрание, са загубили 8,9% от гласовете си в полза на „Възраждане“ и по 4,2% в полза на МЕЧ и ИТН.
12:07 | 28.10.24 г.
