Страните от Европейския съюз (ЕС) обсъждат начини за затягане на санкциите срещу Русия. Ограниченията върху покупките на втечнен природен газ (LNG) от Москва и трансферите на стоки с двойна употреба към Русия са на първо място в дневния ред, пише Telegraph.
По въпроса се очаква малък напредък, тъй като унгарският премиер Виктор Орбан използва своето председателство на Съвета на ЕС, за да осуети прилагането на нови санкции срещу Русия. Когато през януари Орбан бъде заменен от ястребовия премиер на Полша Доналд Туск, повечето анализатори очакват режимът на санкции да се засили.
Съществува извънреден императив за европейските страни да направят режима на санкции срещу Русия по-херметичен. Международният валутен фонд (МВФ) току-що повиши прогнозата си за растежа на руския брутен вътрешен продукт (БВП) през 2024 г. от 3,2% на 3,6%. И все пак перспективите за руската икономика през 2025 г. изглеждат много по-мрачни. МВФ понижи оценката си за руската икономика за следващата година до ръст от 1,3% спрямо предишните очаквания за разширяване от 1,5 на сто.
Въпреки че лихвените проценти в Русия са 19% и се покачват, инфлацията остава упорито висока на ниво от 8,6 на сто.
Тъй като ключовите сектори на нейната гражданска икономика стагнират, тя е по-зависима от всякога от своя раздут военен бюджет за поддържане на растежа. Дори в отбранителния сектор Русия има 400 000 работници по-малко от необходимото и силно изостава от много индустриални икономики в автоматизацията. Комбинация от недостига на работна ръка, растящите цени и изтичането на чуждестранен капитал може да доведе до залез на бума на отбранителната промишленост на Русия през следващата година.
По-строгите санкции биха направили икономическите перспективи за Русия още по-песимистични и биха повишили разходите за нейната военна агресия срещу Украйна. Европа трябва да представи единен фронт срещу руския сенчест флот от петролни танкери и прикрити компании, които изпълняват поръчките на Русия.
През декември 2022 г. Г-7, ЕС и Австралия съвместно наложиха таван на цените на руския петрол от 60 долара за барел. Русия отговори, като инвестира повече от 10 млрд. долара в остарели незастраховани петролни танкери и използва този сенчест флот, за да продава огромни количества петрол на по-високи цени. Доклад на Киевското училище по икономика (KSE) от юни 2024 г. разкри, че износът на петрол от сенчестия флот на Русия се е удвоил за една година до 4,1 млн. барела на ден.
Тази тревожна цифра вдъхнови закъснелия „призив за действие“ на Великобритания на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) през юли.
Миналата седмица Лондон забрани на 18 кораба на руската сенчеста флота да акостират в нейните пристанища и увеличи общия брой на забранените плавателни съдове до 43 плавателни съда. ЕС наложи подобни мерки срещу флотата, но най-голямата руска корабна компания „Совкомфлот“ продължава да сменя флага на плавателните си съдове.
Спешно са необходими по-строги действия, за да се лиши руската военна машина от жизненоважни приходи и да се предотврати разливането на петрол от порутени руски кораби в Балтийско море и Гибралтарския пролив.
След първата вълна от санкции, наложени на Русия през 2014 г., Кремъл създаде огромна мрежа от фиктивни компании в Европа, за да осигури достъп до контрабандни стоки. Тази неформална икономика обслужва и съюзниците на Русия по време на войната. На 17 октомври украинската антикорупционна организация NAKO разкри, че севернокорейските ракети KN-23/24 притежават микроелектронни компоненти от САЩ, Великобритания, Нидерландия и Швейцария.
Подобно на сенчестия флот, отговорът на Великобритания и ЕС на тази вратичка беше забавен и прекалено мек. На 11 октомври Лондон обяви, че е провел 37 разследвания срещу компании, нарушаващи санкциите, но отказа да им наложи глоби. Главният изпълнителен директор на Hermitage Capital Management и критик на Кремъл сър Уилям Браудър описа небрежния отговор на Великобритания като „смущаващ“.
Междувременно ЕС предприе конкретни действия срещу само малка част от предвоенните общо 31 000 европейски компании с руски действителни собственици.
Пасивността на Великобритания и ЕС е надмината единствено от желанието на Швейцария да пренебрегне правилата. Швейцария не се присъедини към регламента на ЕС дъщерните дружества на европейски компании в трети страни да налагат санкции срещу Русия. Швейцарските власти настояват, че наказателното преследване за всеки отделен случай на нарушителите на санкции съгласно действащото законодателство е достатъчно.
Емпиричните данни показват друго. До април 2023 г. Швейцария е изнесла за Русия микроелектронни компоненти на стойност 276 000 долара. Тези компоненти помогнаха на Русия да попълни своите запаси от прецизни ракети и дронове. Опозиционната Социалдемократическа партия на Швейцария е права да нарече вратичката на Берн „скандална“ и „огромна стъпка назад“.
Европейските лидери рутинно критикуват страните от Глобалния юг за това, че дават на Русия икономически аварийни пътища. Сега е моментът Европа да накаже собствените си пристанища и компании, които позволяват руската агресия.