Една неделна сутрин на 2008 г. осъмнах с новината, че уж съм заговорничил с тогавашния вицепрезидент на САЩ Дик Чейни да свалим турското правителство, пише за Politico журналистът Елчин Пойразлар. Стандартен разговор извън протокола, който бях провел с един от служителите на Чейни в качеството ми на журналист, по време на посещение във Вашингтон, явно е повдигнал подозрения у някои турски прокурори. Телефоните ми бяха подслушвани, а историята - безпочвено обвинение, което скоро ще бъде част от съдебно обвинение, излезе по вестниците, добавя Пойразлар.
Това беше част от случай, сега признат за лов на вещици, подкрепян от последователите на Фетхуллах Гюлен - мюсюлмански проповедник, който почина тази седмица в Пенсилвания, пише още Пойразлар.
Движението на Гюлен отдавна беше съюзник на ислямисткото правителство на Турция. То проникна дълбоко в полицията, прокуратурата и съдебната система на страната. Случаят, който ме впримчи – сега известен като конспирацията „Ергенекон“, беше опит да се внуши, че съществува група от офицери, журналисти и политици, които планират да превземат държавата.
Акцията в крайна сметка се провали и доведе до разрив между Гюлен и тогавашния министър-председател Реджеп Тайип Ердоган, който стана президент през 2014 г. Напрежението между проповедника и президента продължи да расте още повече и се стигна до кървав опит за преврат през 2016 г. с танкове по улиците на турските градове.
Съюзът между Гюлен и Ердоган беше брак по желание на ислямистите и продължи, докато двете страни не се сблъскаха една с друга в битка, която оформи днешна Турция, коментира Пойразлар. Историята датира от десетилетия.
Имам на фаровете
Гюлен, роден през 1941 г., е имам от района Ерзурум в консервативната Източна Турция. Той е водеща фигура на движение, което започна през 70-те години на ХХ век и спечели предаността на милиони, включително глобална мрежа от училища, мозъчни тръстове и медии.
Като държавен лицензиран духовник той е изпратен в крайбрежния град Измир от родния си град в Анадола през 60-те години на ХХ век и започва да развива своята база. През този период той основава и финансира мрежа от „фарове“ – споделени студентски апартаменти, изнася проповеди на млади хора и посява първите семена на неговата подобна на култ империя.
Познат на последователите си като „ходжа ефенди“ (майстор проповедник), Гюлен изгражда солидна база от поддръжници, като формира своя секта и т.нар. „Хизмет харекети“ (Движение на службата). До 90-те години членовете, обучени във „фаровете“, започват да намират позиции в държавни институции.
Макар и под бдителния поглед на турската армия, Гюлен поддържа близки отношения както с политиците, така и с бизнеса. След разпадането на Съветския съюз създава училища в тюркските страни, на Балканите и в Африка. Неговите частни училища бълват хиляди възпитаници всяка година. Движението също успява да придобие контрол върху компании в различни сектори, включително хранително-вкусова индустрия, здравеопазване, образование и медии, благодарение на годишните вноски на неговите последователи.
Към края на десетилетието турските правоприлагащи органи изготвиха доклад, разкриващ влиянието на движението в държавния апарат. Това доведе до разследване от прокурор, който обвини Гюлен „в опит да създаде теократична държава“. И така, на 21 март 1999 г., Гюлен напуска Турция и заминава за САЩ, за да не се върне никога повече.
Не след дълго идването на власт на Ердоган през 2003 г. даде на движението на Гюлен възможност да извади политическото си влияние от сенките. Новият министър-председател нямаше влияние в държавния апарат и Гюлен се нуждаеше от Ердоган, за да помогне за разпространението на властта на движението - или, както самият Гюлен беше цитиран да казва в една от своите проповеди от онова време, „да се изтича в артериите на държавата".
23:41 | 23.10.24 г.
