fallback

Молдова и Грузия са отрезвяващ сблъсък с реалността за ЕС

Кремъл действа решително, за да потвърди отново печата си върху бившите съветски територии

07:13 | 23.10.24 г. 9

Референдумът в Молдова от миналата седмица и изборите в Грузия тази седмица се превръщат в отрезвяваща проверка на реалността за Европейския съюз (ЕС), тъй като блокът изостава все по-назад в битката си за влияние с руския президент Владимир Путин.

Години наред ЕС беше уверен, че неговият либерален, демократичен дневен ред ще отклони Грузия и Молдова далеч от орбитата на Кремъл и към Запада - увереност, подсилена от социологически проучвания, които показват, че и двете страни имат голямо мнозинство, подкрепящо членството в ЕС, пише Politico.

Изборните резултати обаче показват, че оптимистичната визия на ЕС е все по-несигурна.

Молдовците подкрепиха членството на страната им в ЕС с много малка преднина – само 50,4% от гласоподавателите са „за“ присъединяване към Съюза. Популистката партия "Грузинска мечта", която се очаква да спечели изборите в Грузия в събота, е настроена да преследва нелиберална програма, която ще направи членството в ЕС невъзможно.

За ЕС решимостта на неговия противник Москва е плашеща. Очевидно е, че Кремъл – въпреки тежките си ангажименти в Украйна, е готов да продължи да налива много пари в кампании за купуване на гласове и дезинформация, за да потвърди отново своя печат върху бившите съветски територии.

Както в Молдова, така и в Грузия, Москва напредва с пропаганден наратив, че страните, преследващи проевропейски или пронатовски дневен ред, си играят с огъня, и препоръчва неутралността като противоотрова срещу конфликта.

Ужасена от резултата, проевропейският президент на Молдова Мая Санду се оплака от „безпрецедентното нападение на Русия срещу свободата и демокрацията на нашата страна“. Въпреки че последните проучвания показваха, че мнозинството от около 60 процента подкрепя присъединяването към блока, в един момент изглеждаше, че лагерът против ЕС ще спечели референдума.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен побърза да подчертае, че резултатът от референдума е резултат от мръсни трикове на Русия и настоява, че Брюксел ще продължи напред с приемането на Молдова в блока. „Пред лицето на хибридната тактика на Русия Молдова показва, че е независима, силна и иска европейско бъдеще“, казва тя.

Все пак резултатът в Молдова разкрива границите на влиянието на ЕС, точно както Путин се представя като част от по-широк антизападен съюз.

Путин домакинства тази седмица на китайския президент Си Дзинпин, индийския премиер Нарендра Моди, иранския президент Масуд Пезешкиан, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и повече от 15 други държавни глави за разговори в руския град Казан. Москва настоява за приемането на нови държави във формата БРИКС, предназначен да обедини развиващите се икономики, за да стане този съюз контрапункт на евро-американските интереси. Руският президент също иска да използва формата, за да предизвика щатския долар.

Подкупи и дезинформация

Няма съмнение относно мащаба на руската намеса в Молдова. В изявление след преброяването ръководителят на мисията за наблюдение на Националния демократичен институт, бившият финландски външен министър Пека Хаависто, съобщи за широко разпространени усилия за подкопаване на процеса.

„Най-голямата заплаха за почтеността на този вот беше широка и съгласувана кампания на злонамерено чуждестранно влияние от Русия, която си сътрудничи с молдовски актьори чрез манипулиране на информация, купуване на гласове и друго незаконно финансиране на политическа дейност“, коментира той.

Да се ​​постигне дори такова малко мнозинство в този контекст, според други наблюдатели, е значително постижение. „Молдовците демонстрираха издръжливост в лицето на безпрецедентна чужда намеса“, казва американският конгресмен Питър Роскъм, който ръководи наблюдателска мисия на Международния републикански институт.

Молдовски официални лица многократно алармираха за огромни суми руски пари, които се насочват към сметките на обикновените избиратели през седмиците преди вота. Властите обвиняват Москва и местни подставени лица, че се стремят да използват пари в брой, за да накарат хората да се противопоставят на членството в ЕС и да се обединят зад проруския съперник на Санду.

„Говорим за до 20 процента корумпирани гласове и приблизително 150 милиона евро намеса от страна на Русия“, твърди Валериу Паша, програмен мениджър в базирания в Молдова мозъчен тръст WatchDog.MD Community. „Без този масиран купен вот резултатът би изглеждал съвсем различно. Така че в тези много тежки условия фактът, че все още имаме мнозинство „за“ е много добър резултат“, добавя той.

В коментар пред Politico бившият молдовски външен министър Нику Попеску посочва, че референдумът е бил свикан, за да „уреди вътрешния разговор в страната“, преди избирателите да се отправят към урните за парламентарните избори. Тогава Санду и нейните съюзници ще се сблъскат с множество проруски опозиционни партии.

Този гамбит изглежда се провали. Вместо да демонстрира единство, играта създаде опасна нова разделителна линия и убеди Кремъл, че си струва да се опита да промени резултата в своя полза.

„Резултатите от вота подчертават предизвикателствата, пред които е изправен Брюксел при разширяването към постсъветските страни“, казва Марта Мучник, анализатор от Crisis Group. „Тъй като Молдова се готви за парламентарни избори през 2025 г., тези разделения вероятно ще оформят политическия дискурс през следващите месеци“, смята тя.

Това не вещае нищо хубаво за Грузия, където партията „Грузинска мечта“ търси мнозинство на парламентарните избори в събота. Лидерите на партията обещават да забранят всякаква опозиция, ако си осигурят достатъчно гласове. Драматичната кампания идва на фона на предупреждения за завладяване на държавата от Русия, тъй като страната прие вдъхновени от Москва ограничения за финансирани от Запада неправителствени организации, медии и LGBTQ+ общността.

„Време е западните политици да се събудят за факта, че войната на Русия не се ограничава само до Украйна – става дума за демократичния свят навсякъде, където Москва смята, че може да окаже влияние“, коментира Ивана Страднер от вашингтонската Фондация за защита на демокрациите. „И докато склонните към риск европейски и американски представители мислят от гледна точка на индивидуални тактики, Путин има цяла стратегия, която използва, за да се опита да спечели“, добавя тя.

Според Санду не само страните кандидатки за членство в ЕС трябва да се тревожат или само по-малките държави. Всички са изложени на риск. „Вярно е, че може по-лесно да се навреди на демократичния процес в една малка страна“, аргументира се молдовският президент. „Но след като тези практики бъдат тествани в по-малки страни, те могат да бъдат изпробвани и другаде“, предупреждава тя.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:25 | 23.10.24 г.
fallback
Още от Политика виж още