Още през 40-те години на миналия век, предпазлива спрямо Москва, Турция се позиционира като съюзник на САЩ и скоро след това стана част от НАТО. Откакто дойде на власт през 2003 г., президентът Реджеп Ердоган постепенно формира Турция като регионална сила, която е свободна да създава нови приятели, дори и те да разстроят старите. През последното десетилетие ухажва редица противници на Вашингтон – Китай, Русия и Иран – докато недоверието към западните сили разпалва търсенето на нови партньорства. Сега Анкара обмисля да се присъедини към тези три държави в групата на развиващите се държави БРИКС, обобщава Bloomberg в материал.
Защо Турция иска да е страна членка на БРИКС?
Позовавайки се на раздразнението заради липсата на напредък по десетилетната си кандидатура за Европейския съюз, Турция официално поиска членство в БРИКС. Целта, според запознати, е да се подсили турското международно влияние и да се изградят нови връзки отвъд традиционните западни съюзници на страната. Представители на администрацията на Ердоган казват, че геополитическият център на влияние се измества от развитите икономики и присъединяването към БРИКС може да подобри турските икономически връзки с Русия и Китай.
Групата на БРИКС – наречена така по първите букви на страните основателки Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – включва някои от най-големите развиващи се икономики и се смята за алтернатива на доминирани от западните страни институции като Световната банка и Международния валутен фонд. Новите членове на теория биха могли да разширят политическите си и търговски взаимоотношения и да получат достъп до финансиране чрез банката за развитие на групата. Четири членки – Иран, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Етиопия и Египет, се присъединиха към организацията в началото на 2024 г. Ердоган трябва да присъства на срещата на върха в Казан, Русия, която започна на 22 октомври.
Защо Турция е „на нож“ със Запада?
През по-голямата част от Студената война Русия бе враждебният съсед, който караше Турция да търси влиятелни съюзници, за да защити територията си. Но отношенията на Анкара със западните съюзници започнаха да се влошават преди около десетилетие. Ердоган обвини западните правителства в подкрепа на антиправителствените протести в страната през 2013 г. в разгара на Арабската пролет. Когато през 2014 г. САЩ започнаха да снабдяват с оръжия кюрдските милиции в Сирия, помагащи в борбата срещу „Ислямска държава“, Турция – която е в свой собствен конфликт с кюрдски сепаратисти – видя в хода предателство.
Усещането на Турция, че трябва да вземе отбраната си в свои ръце, се задълбочи през октомври 2015 г., когато САЩ и Германия оттеглиха въздушната си отбрана от страната след отговора на Турция на нова вълна на насилие от кюрдските милиции. Месец по-късно, под натиск от Вашингтон, Анкара отмени плановете си да купи противоракетна система от държавна китайска компания, която бе санкционирана от САЩ заради продажба на ракети за Иран.
Антизападната реторика на Ердоган ескалира след проваления опит за преврат в страната от 2016 г. Същата година преговорите за присъединяването на Турция към ЕС бяха замразени. Година по-късно Турция купи руски противоракетни системи С-400, чиито доставки започнаха през 2019 г., след като страната се отказа от покупката на конкурентни американски системи заради отказа на Вашингтон да споделя технологии.
След сделката за С-400 американците не позволиха на Анкара да се сдобие с изтребителите F-35 заради притеснения, че руските системи могат да бъдат използвани за събиране на разузнавателна информация. По-късно Вашингтон наложи санкции, които ограничиха достъпа на страната до американските финансови институции, военно оборудване и технологии.
Допълнително усложнение в отношенията на Турция със западните партньори е и растящата антиизраелска реторика на Ердоган и критиките му към снабдяването на израелската държава с американски оръжия на фона на наказателната ѝ кампания в ивицата Газа срещу „Хамас“. Ердоган подкрепя „Хамас“, която се смята от САЩ и ЕС за терористична организация.
Какви нови отношения развива Турция?
Турция е открила десетки нови дипломатически мисии в Африка и Латинска Америка, докато Ердоган се опитва да се пребори за водеща роля в световните дела. Той дори обеща да направи страната първата в НАТО, която да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество – водена от Китай международна група за сигурност, която първоначално бе фокусирана върху Централна Азия, но вече се разширява към Близкия изток.
Русия се превърна във водещ икономически партньор, отговаряйки за 42% от турския внос на природен газ и 6,3 млн. туристи в страната само през миналата година. Руската държавна компания „Росатом“ строи ядрена електроцентрала за 24 млрд. долара на средиземноморското турско крайбрежие, като вече има заявка и за още една.
Турция води преговори с Китай за изграждането на трета атомна електроцентрала. Анкара се опитва да си подсигури повече китайски инвестиции в заводи, произвеждащи електромобили, както и партньорства с Пекин за обработка и съхранение на редкоземни минерали.
Какво е заложено на карта?
Търсенето на баланс от Ердоган е предизвикателство за западните усилия за създаване на единен фронт срещу войната на Москва в Украйна. През юли Ердоган предупреди другите членки на НАТО да не правят нищо, което може да вкара алианса във война.
Американски представители нееднократно са предупреждавали, че турски актьори рискуват да се окажат под ударите на американските санкции срещу Русия и „Хамас“. Но ако САЩ притиснат Ердоган твърде много, това може да застраши отношенията с ключов съюзник в нестабилния Близък изток. Турция съхранява американски ядрени глави във военновъздушна база до Сирия и радар за ранно предупреждение, който е част от противоракетната отбрана на НАТО. Страната също така приютява и милиони бежанци от Близкия изток и Азия и служи като буфер за тези потоци към Европа.
Турция, от своя страна, също предпочита да избягва каквито и да е било действия, които могат да застрашат най-важния ѝ военен съюз и сделката за покупка на изтребителите F-16 и модернизирането на друго военно оборудване.