Една година след като изборната му победа предизвика рядко успокоение и оптимизъм сред традиционните партии в Европа, полският лидер направи стряскащо съобщение, пише CNN.
Доналд Туск, който е бивш председател на Европейския съвет и дългогодишните му връзки с Брюксел му създават образ едновременно на спасител и изкупителна жертва в отровната политическа обстановка в Полша, заяви в събота, че планира временно да прекрати правото на искане на убежище в Полша. Той допълни, че ще се бори с ЕС по въпроса, ако се наложи.
„Наше право и наш дълг е да защитаваме полската и европейската граница. Нейната сигурност не може да бъде обект на преговори. С никого“, написа Туск в социалната мрежа Х. Езикът му по-обичайно се свързва с авторитарния популистки блок, който той победи точно преди една година.
Ходът, предприет за максимален ефект с настъпването на годишнината, е в отговор на нестихваща криза на полската граница с Беларус, която според Европа е подхранвана от Русия. Същевременно той противоречи на основополагащите принципи на ЕС, а безкомпромисният тон на Туск изненада Европа.
Но може би не трябваше. Центристките ръководители в Европа все повече се отдалечават от предпазливата си някога реторика относно нелегалната имиграция и вместо това заемат позиции, които преди време бяха запазена територия за популистите на Стария континент.
Проверки по всички граници на Германия бяха въведени миналия месец. Новият вътрешен министър на Франция намекна, че ограничаванията на имиграцията са неизбежни. И двете страни бяха разтърсени през последните месеци от убийства, за които бяха заподозрени имигранти, и от нарастване на подкрепата за крайнодесни партии.
Страните в Европа наблюдават със сериозен интерес спорната нова поправка в Италия за превоз на мигранти към Албания, която влезе в сила тази седмица.
И макар че европейските ръководители изразиха различни противоречиви притеснения относно колебливото споразумение на ЕС за миграцията на срещата на върха в Брюксел в четвъртък, тези, които настояват за по-благосклонен подход, като испанския премиер Педро Санчес, бяха видимо по-малко.
„Повечето политици в Европа знаят, че не могат да спечелят по въпроса за миграцията, ако не предложат нещо подобно на предложението на Туск“, казва Яцек Кучаржук, председател на мозъчния тръст Институт по публични въпроси във Варшава.
Туск има политическия капитал в Европа да придвижи въпроса и е напълно наясно, че проблемът с нелегалната имиграция може да потопи центристкото му правителство, ако отстъпи територия на крайната десница. Френският президент Еманюел Макрон за малко избегна подобен резултат това лято, а германският канцлер Олаф Шолц изостава от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ в обществените допитвания.
В Полша, както в голяма част от Европа, „избирателите очакват, че граничната сигурност и контролът върху миграцията ще бъдат приоритет. Политиците имат много ограничено пространство за маневри“, отбелязва Кучаржук.
Подхранвана от Русия криза
Туск зае позиция за битка тази седмица, като заяви пред поляците, че ще поиска признание от Европа на желанието му за замразяване на правото на убежище. И първоначално Европейската комисия му го даде. Нейн говорител заяви пред CNN в четвъртък, че страните членки имат „задължение да предоставят достъп до процедурата за предоставяте на убежище“ и Европа трябва да иска решение на положението по границата с Беларус „без компромис за нашите ценности“.
Но по-късно същия ден ръководителите изразиха вместо това „солидарност“ с Полша и откриха пътя към по-строги мерки в блока, като написаха: „извънредните ситуации изискват уместни мерки“.
Положението в Беларус със сигурност е изключително. Беларус отдавна е обвинявана, че насърчава мигрантите да достигат полската граница по повеля на съюзника ѝ Русия с надеждата да покаже пукнатини в принципите за премахване на границите на ЕС и за обща система на убежище.
Но победата на Туск в четвъртък в Брюксел подчертава по-широко завиване надясно в Европа по въпроса с нелегалната имиграция. Новият речник на Стария континент включва понятия като външни „центрове за връщане“, в които да бъдат изпращани хората, търсещи убежище, крайна идея само преди две години, която сега има сериозна тежест.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Олаф Шолц, както и британският премиер Киър Стармър, видни центристи в Европа и смятани някога за противовес на антимигрантския популизъм, промениха позициите си, като одобриха споразумението на Италия с Албания.
Неговият създател, италианската крайнодясна министър-председателка Джорджа Мелони трябваше да бъде нещо като изолиран случай на европейската сцена, когато пое властта преди две години. Сега все повече ръководители звучат като Мелони.
Пристигащите хора в Европа всъщност намаляват. Тази година те са около 140 хил. спрямо седемгодишната връхна точка от около 275 хил. миналата година.
Но нестабилността и разселванията в Близкия изток, успехът на популистките партии в буквално всяка част от континента тази година и броят на нападенията, за които се твърди, че са извършени от мигранти, означават, че важността на темата само нараства.
Това прави групите, защитаващи правата на мигрантите, все по-изолирани. Международният спасителен комитет нарече отварянето на офшорни центрове от Италия „мрачен ден за политиките на ЕС в областта на убежището и миграцията“ и изрази надежда, че този протокол няма да се превърне в модел за други страни. „Държането на хора зад бодлива тел, нарочно далеч от очите и умовете, не е устойчиво решение на миграционните предизвикателства пред Европа“, коментира директорът на комитета за ЕС Марта Веландер в съобщение до CNN.
Но макар Европа да върви в една и също посока по въпроса за нелегалната миграция, тя остава разединена.
Дългоочакваният нов миграционен пакт на ЕС, целящ споделяне на бремето на обработването на заявления за убежище по-равномерно в блока, се разглежда от различни ъгли от 27-те лидери. Някои искат той да бъде задействан по-скоро, други, включително Туск, заявиха, че няма да приемат преместване на кандидати за убежище.
В основата на последното разделение в Европа е един вечен проблем – ЕС се състои от 27 лидери, които имат собствени избиратели, за които основно мислят. Но всички са научили до момента, че общественото недоволство към нарастващата легална и нелегална миграция е незаличима политическа сила.
В Полша Туск се опитва да пречупи това през своята воля. Ветеранът в центристката политика получи кредит на доверие от избирателите една година след изборната си победа, но популистката партия „Право и справедливост“, която свали от власт миналия октомври, остава опасна сила и атаките ѝ срещу Туск са основно в две посоки – той е кукла на конци на Брюксел и слаб по границата.
Планът на Туск се натъква на критики. Той е по-насочен към граничната криза с Беларус, отколкото първоначалният език показва, няма да влезе в сила веднага, а пътят му, докато се превърне в закон, е труден. Не е съвсем нов – Финландия прие сходен план тази година, и е ескалация на, а не скъсване с позицията на Туск за граничната сигурност, която винаги е била насочена към усилията за прогонване на струпаните хора в Беларус.
Но всички тези подробности липсват в първоначалното съобщение на премиера. „Туск разшири посланието за убежището с цел да привлече внимание. Говоренето за миграцията и сигурността е нещо, което „Право и справедливост“ използва много успешно през годините. Сега Туск го открадна от тях и го насочи срещу тях“, казва Кучаржук.
Туск ще се надява, че ходът ще му помогне на изборите през май да стане президент на Полша, пост, който е от ключово значение за законодателните надежди на правителството.
Шолц може да завижда. Туск възприе твърдолинейна позиция за границата преди проблемът да подкопае популярността му, но за германския ръководител може вече за е твърде късно.
Шолц, чиято партия ГСДП е напът да загуби властта догодина, се забави в реакцията си на общественото недоволство, предизвикано неотдавна от нападение с нож в западния град Золинген. Заподозреният беше 26-годишен сириец с предполагаеми връзки с ИДИЛ, който трябвало да бъде депортиран.
Няколко дни по-късно „Алтернатива за Германия“ постигна първа победа на крайнодясна партия на местни избори в страната от нацистката ера – пробив, който разтревожи Европа.
Това беше причината за внезапното решение на Шолц да въведе проверки по западните граници на Германия в допълнение към проверките, които вече съществуваха по източната граница. Унгария и Словакия предприеха сходни ходове.
По-широкият въпрос е дали дългогодишните принципи на безграничното Шенгенско пространство могат да оцелеят в ера на нарастваща миграция и популистка подривна дейност.
Този отговор може да зависи отчасти от това колко успешни могат да бъдат днешните центристи в Европа в борбата с миграцията спрямо популистките им опоненти и дали могат да запазят репутацията си на умерени, докато правят това.
Туск иска да начертае курса по този въпрос. Но отляво има рискове. „Избирателите на Туск може да аплодират измеренията на плана му за убежището в областта на сигурността. Но те също така искат да видят доколко различен е той от крайната десница“, отбелязва Кучаржук.
20:41 | 20.10.24 г.
