Коментарите на държавния глава на Франция Еманюел Макрон срещу министрите от неговия кабинет, журналистите и политическите коментатори, обвинявайки ги в „липса на професионализъм“ заради изтеклите в медийното пространство негови забележки за Израел, го постави в нехарактерна светлина по-рано тази седмица, пише Bloomberg.
„Бях изумен да прочета толкова много коментари, коментари на коментари, реакции, включително от политически лидери, чуждестранни или френски, на забележки, които направих, без хората да се опитат да разберат какво точно съм казал“, посочи видимо ядосан Макрон пред журналисти след среща на върха на Европейския съюз (ЕС).
Неговият гняв разкрива дълбокото разочарование на Макрон от ситуацията на вътрешнополитическата сцена, включително предположението, че той не може да се довери на собствените си министри.
Президентът загуби парламентарното си мнозинство на предсрочните избори, които свика това лято, след като лидерът на крайнодясната партия „Национален сбор“ Марин льо Пен победи центристите на Макрон при гласуването за Европейския парламент.
„Говоря достатъчно често за ситуацията в Близкия изток, че нямам нужда от вентрилоквист“, каза Макрон. Въпреки че не отрече коментарите за Израел, той добави, че те са били представени погрешно.
Забележките му отразяват новината, според която Макрон е казал на заседание на кабинета, че израелският премиер Бенямин Нетаняху не трябва да забравя, че Израел е създадена с решение на ООН.
Коментарът, цитиран от френските медии, вбеси Нетаняху и предизвика критики от страна на еврейската общност във Франция и някои политици.
Председателят на Сената Жерар Ларше, консерватор, заяви, че е „изумен“ от коментарите и „непознаването“ на Макрон по отношение на историята. Депутат от партията на Макрон, чиито избиратели включват френски граждани в Израел, предположи, че Макрон поставя под въпрос съществуването на страната.
Израел обявява своята независимост през 1948 г. след план за разделяне, одобрен от ООН шест месеца по-рано, който очертава разделянето на Палестина между евреи и араби.
Макрон решително повтори подкрепата си за Израел в четвъртък, като същевременно каза, че Франция има право и отговорност не винаги да е съгласна с Нетаняху. Той разкритикува страните, които призовават за прекратяване на огъня в Газа, но продължават да предоставят оръжия на Израел.
Макрон също така заплаши, че ще спре да провежда пресконференции, ако бъде цитиран против волята му, като каза, че журналистите трябва да цитират само неговите публични забележки.
Решението на Макрон да свика предсрочни избори доведе до продължили два месеца спорове с френската левица за избор на министър-председател, завършили с назначаването на консерватора Мишел Барние.
Барние, опитен политик, който беше главен преговарящ на Европейския съюз (ЕС) за Brexit, вече сигнализира, че иска да действа без чуждо влияние при вътрешната политика.
В четвъртък той пътува до Брюксел заедно с Макрон - рядкост е френските държавни и правителствени лидери да са извън страната по едно и също време - за да присъстват на среща на групата на консервативните партии в ЕС. Това беше сигнал, че европейската политика е споделена област между президента и премиера на Франция.
Резултатът от изборите принуди Макрон да се отдръпне по вътрешнополитическите въпроси, след като беше постигнато споразумение за споделяне на властта с по-консервативни сили, включително с вътрешния министър Брюно Рьотайо, най-твърдолинейният член на правителството. Двама членове на кабинета заплашиха да подадат оставки заради бюджетните искания.
Бюджетът на Франция за 2025 г. може да бъде следващата тема на раздор, тъй като опозиционните партии биха могли да свалят правителството на Барние, ако обединят сили във вот на недоверие - давайки на „Национален сбор“ силата да свали администрацията.
Списъкът с фискални желания на партията на Марин льо Пен включва облагане на супердивиденти и обратно изкупуване на акции, засилвайки натиска върху Барние. Депутатът от Националното събрание Жан-Филип Танги заяви, че неговата партия ще се въздържи от вот на недоверие, докато правителството действа за намаляване на дълга и увеличаване на това, което той нарече „фискална справедливост“.