Глобалният икономически и стратегически ред е в процес на промяна. Картината на световно влияние става все по-многополюсна, точно когато избирателите в САЩ избират между изолациониста Доналд Тръмп и по-традиционно интернационалистката Камала Харис за Белия дом. Историята е пълна с примери как приятел става враг и враг се превръща в приятел (или поне в приятелски настроен враг), когато националните интереси се променят. Помислете за посещението на главния антикомунист Ричард Никсън в Пекин през 1972 г. Имайки предвид това, ето едно донякъде спекулативно ръководство за бъдещите разломи на геополитиката, пишат редакторите на Bloomberg Малкълм Скот и Алън Кроуфърд.
Водената от САЩ Г-7 срещу БРИКС
Групата на седемте водещи развити икономики (Г-7), включваща Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ, задълбочава единството на целите си след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Групата наложи таван на цените на руския петрол, санкционира руските компании, както и тези, които помагат на Русия да заобиколи санкциите, замрази руските активи и наля милиарди долари помощ и заеми на Украйна, за да финансира нейните военни усилия. Групата е готова за битка и по отношение на Китай, като финансовите министри от Г-7 осъдиха в съвместно изявление определяното от тях като „всеобхватно използване на непазарни практики от Китай, което подкопава нашите работници, индустрии и икономическа устойчивост“.
Но ако Г-7 смяташе, че останалият свят ще я последва, по-добре да помисли отново. Групата от нововъзникващи икономики БРИКС намери нов живот. Това, което започна като акроним за Бразилия, Русия, Индия и Китай, измислено от икономист на Goldman Sachs Group Inc. през 2001 г., се превърна в клуб на реалния бивот, докато тези страни търсят повече влияние на глобалната сцена - и може би защита срещу онзи вид сила, които Г-7 показа срещу Русия.
Южна Африка - "С" в акронима - се присъедини през 2010 г. На миналогодишната среща на върха на БРИКС се присъединиха Иран, Обединените арабски емирства, Етиопия и Египет и разширяването няма да спре дотук. Саудитска Арабия проучва покана за членство, а Нигерия, Малайзия, Тайланд и Тунис са сред онези, които са изразили интерес да направят това. Под чадъра на БРИКС остават двустранни напрежения - като граничните спорове между Индия и Китай. Това не е спряло натиска за икономическо сътрудничество: последното годишно икономическо проучване на Индия изтъква ползите от привличането на китайски инвестиции за увеличаване на производствения капацитет.
Победа на Харис вероятно би накарала САЩ да продължат усилията си да оформят глобалния дневен ред чрез Г-7, докато търсят по-топли връзки с някои членове на БРИКС като Индия, за да се противопоставят на китайското влияние. Второто президентство на Тръмп може да сигнализира за връщането към подход с повече сделки във външната политика – нещо, което е в съответствие с визията на БРИКС, която насърчава многополярността и сътрудничеството, основано на проблеми, като същевременно намалява акцента върху съюзите, казва Михаела Папа, директор на изследванията и главен научен сътрудник в Center for International Studies към Масачузетския технологичен институт.
Най-осезаемите постижения на групата са финансови. Страните се споразумяха да обединят 100 милиарда долара резерви в чуждестранна валута, които могат да дават назаем една на друга при извънредни ситуации. Може да се постигне по-голяма интеграция, ако групата успее да разработи механизъм за международни плащания и борса за зърно. Но дори и без тези стъпки, по-бързите темпове на икономически растеж на БРИКС ще стимулират нейните като цяло по-малко демократични и по-малко пазарно ориентирани играчи да съставляват нарастващ дял от световната икономика.
Япония и Южна Корея преразглеждат Китай
В рядък случай на политическо съгласие в САЩ, Китай е твърдо в протекционисткия прицел както на републиканците, така и на демократите. Това ще накара някои японски и южнокорейски технологични компании да губят много от гледна точка на продажбите в Китай, ако бъдат принудени да спазват все по-строгия контрол върху износа на чипове, наложен от САЩ.
Лидерите в Япония си спомнят, че собствената ѝ индустрия за чипове беше затруднена през 80-те години на миналия век от исканията на САЩ да ограничат износа на полупроводници. В онези дни Тръмп се противопоставяше на индустриалната политика на Япония, а не на Китай.
Останалата част от текста можете да прочетете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria
11:39 | 11.10.24 г.
