Канада работи със скандинавските страни за създаване на нова арктическа коалиция за сигурност, която ще изключи Русия, съобщава Bloomberg.
Преговорите за сигурност между северните съюзници са необходими, тъй като те вече не се срещат поверително на политическо ниво отчасти заради присъствието на Русия в Арктическия съвет, каза канадският външен министър Мелани Джоли. Вече всички скандинавски страни са членове на НАТО след присъединяването на Швеция по-рано тази година.
„Дълго време в Канада смятахме, че сме защитени от нашата география. Но сега трябва да отчетем, че сме страна, изправена пред Русия, и заради изменението на климата повече страни се интересуват от Арктика, включително Китай“, каза тя в интервю за Bloomberg. „Трябва да се справим с тази нова реалност“, допълни министърът.
Канада обеща да засили военното си присъствие в Арктика, след като Русия нахлу в Украйна, а нарастващият интерес на Китай към далечния север разби чувството му за сигурност в обширните северни територии. Правителството на премиера Джъстин Трюдо се опитва и да докаже на САЩ, че е надежден партньор в отбраната, особено след като кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп поставя голям акцент върху съюзниците, които плащат своя дял от разходите за сигурност.
Джоли се срещна миналия уикенд със своите колеги от Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция в Икалуит, столицата на северната канадска територия Нунавут. Те се съгласиха да проучат начини за създаване на така наречения „диалог за сигурност в Арктика“, т.е. нов форум за обсъждане на въпроси на отбраната, каза Джоли.
Тези разговори трябва също така да се съсредоточат върху чуждестранните инвестиции в Арктика и така наречените изследвания с „двойна употреба“ на противници, които са насочени както към граждански, така и към стратегически цели, добави тя.
Министърът също така разработва външна политика за Арктика в сътрудничество с инуитските общности, живеещи в северните части на Канада, която ще има за цел да противодейства на руското и китайското влияние.
Военното присъствие на Канада в Арктика бледнее в сравнение с това на Русия и макар актуализацията на нейната отбранителна политика тази година да обеща увеличение на разходите и покупка на подводници, способни да се придвижват под лед, изпълнението на тези ангажименти ще отнеме години. Страната харчи около 1,4% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана, много по-малко от скандинавските страни с изключение на Исландия.
САЩ неведнъж са изразявали загриженост за неспособността на Канада да защити северния фланг на континента, каза Хедър Екснър-Пиро, съветник към Бизнес съвета на Канада с експертиза в арктическото развитие и сигурност. Вашингтон оказва натиск върху страната да изпълни целта на Северноатлантическия пакт да харчи 2% или повече от БВП за отбрана. Двадесет и три от 32 страни членки отговарят на прага.
През юли Трюдо обеща да достигне нивото до 2032 г., но даде малко конкретни подробности как може това да стане.
Според Екснър-Пиро това е „абсурдно“, тъй като Канада е „богата страна“.
Бившият съветник по националната сигурност на САЩ Сюзън Райс изрази подобна позиция. На събитие в Торонто в сряда тя заяви, че графикът на Трюдо за 2032 г. е твърде бавен.
„Канада трябва откровено да се засрами от нарушаването на ангажимента си“ и от това, че се движи бавно към постигане на целта от 2%, каза Райс на срещата на Института за международен риск.
12:30 | 03.10.24 г.
