„Алфа Рисърч“: 7 партии влизат в бъдещия парламент при още по-ниска активност

Очертава се в следващото Народно събрание да влязат 7 партии и коалиции, като още една или две политически сили могат да акумулират полезен вот, който в значителна степен ще дойде не толкова от привличането на нови избиратели, колкото от периферията на настоящите „големи“ политически сили. Очаква се двете крила на ДПС да бъдат представени в 51-вия парламент, ПП-ДБ и „Възраждане“ да се борят за второто място, а БСП да не спечели от широкото обединение в ляво. 

Това отчита изследване на електоралните нагласи, проведено от „Алфа Рисърч“ в периода 18-24 септември сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна.

61,6% от анкетираните определят настоящата ситуация като „изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции“. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.

За разлика от предишните два вота, при които избирателите са имали очакване за редовен кабинет, сега 53,8% от българите не очакват да се състави правителство след изборите на 27 октомври. 

Трите първи партии достигат „стъклен таван“

На старта на кампанията ГЕРБ отново се очертава като партията, която ще привлече най-много избиратели – 23,9% от вота, с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори. В битката за второто място ще бъдат ПП-ДБ (14,4%) и „Възраждане“ (14,2%). Макар да запазват относително най-висок дял твърди симпатизанти, и при трите политически сили е налице своеобразен стъклен таван, който не могат да пробият, отчитат от „Алфа Рисърч“. Ако кампанията не доведе до рязка активизация, висока е вероятността всяка една от тях да отбележи загуба на гласове в абсолютен брой, респективно – по-слабо доверие и подкрепа в обществото.

По отношение на двете крила на ДПС, на старта на кампанията „Алфа Рисърч“ отчита 7,9% подкрепа за „Алианс за права и свободи“ на Ахмед Доган и 6,1% за „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски.

Социолозите отбелязват по-силна институционална и организационна мобилизация на привържениците на „ДПС – Ново начало“, отколкото на „Алианс за права и свободи“. Забелязва се и недостатъчна разпознаваемост на крилото около Доган заради новото име. Подкрепата за всяка от двете формации варира с около 3 пункта в зависимост от това дали се използва само името по регистрация, или се отбелязва и името на лидера.

Според 53% от анкетираните фракцията около Ахмед Доган има по-големи основания да запази името ДПС, а само 14,9% приемат, че право има Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43% към 27% в полза на фракцията на Доган.

Избирателите остават критични към ДПС и 51,8% смятат, че нито едно от двете крила на формацията не трябва да участва в бъдещо управление. 16,2% отдават това право на фракцията „Доган“, а 10,6% – на фракцията „Пеевски“. Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.

Ако няма извънредни обстоятелства, и двете крила на ДПС ще влязат в парламента, като тепърва ще се изяснява съотношението на силите между тях. Въпреки това общият им резултат би бил по-нисък от този за 50-то Народно събрание поради изразеното нежелание на не малка част от турския етнос за участие в тези избори, отчитат социолозите.

Въпреки опита на БСП да сформира широко ляво обединение, очаква се левицата да постигне резултат от 6,3%. Близък е резултатът и за ИТН (5,4%), но за момента и двете формации се очаква да прескочат изборната бариера.

Около чертата гравитират няколко партии, но не е изключено протестният вот да изтласка нагоре и други екзотични образувания, посочват от социологическата агенция.

Още по-ниска избирателна активност

Нарастващата убеденост, че правителство няма да има, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Въпреки че кампанията тепърва започва, според „Алфа Рисърч“ е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра.

На вота на 27 октомври са склонни да гласуват едва 30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство, отчитат от „Алфа Рисърч“. При това положение много малка промяна в абсолютния брой на гласовете може да предизвика пренареждане на политическата конфигурация.

Как би се сформирал кабинет в 51-вото НС

Мнозинството от анкетираните очакват „отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията“ – 61,8%. Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси – 26,3%.

По-поляризирани са обществените нагласи относно това дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51,7%) или с една водеща политическа сила (43,5%). Аргументи „за" и „против“ има и при двата сценария.

В първия случай има риск от изключително нестабилна коалиция, а във втория – от обезличаване на по-малките партньори.

Над две трети от избирателите са убедени, че „партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства“. Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ. Предстои да стане ясно дали включването на успешни кметове от партията в кампанията ще промени оценката или обратно – ще бъде разчетено като отслабване и на местната власт.

Проучването на „Алфа Рисърч“ е проведено със собствени средства на агенцията. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Социолозите отчитат, че извън обхвата на изследването остава делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.