fallback

Замърсителят отново няма да плаща – НС отложи новата такса смет

В две четения по време на извънредно заседание депутатите отложиха за пореден път промяната, с която таксата за битов отпадък да не е обвързана с имотния данък

14:50 | 17.09.24 г.

Със 161 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 – „въздържал се“ Народното събрание прие законопроекта за промени в Закона за местните данъци и такси, с които въвеждането на новата такса за битови отпадъци да се отложи с още една година – до 1 януари 2026 г.

Само за 8 дни законопроектът на ГЕРБ-СДС за отлагане на принципа „замърсителят плаща“ беше внесен в Народното събрание, гласуван на бюджетна комисия и одобрен на извънредно заседание в две четения.

Според мотивите към законопроекта, внесен на 9 септември от депутатите Николай Нанков, Теменужка Петкова и Александър Ненков, промяната в таксата трябва да се случи поетапно, за да настроят местните администрации системите си за нейното прилагане. Според вносителите общините имат нужда да подготвят и разяснителна кампания, с която да информират населението за промените във формирането на таксата. Изтъква се и липсата на обективни данни за справедливо изчисление на таксата за битова смет.

Приетите днес промени позволяват и общините да могат да ползват текущо средствата за отчисления и обезпечения по Закона за управление на отпадъците, а не да ги внасят по сметки в РИОСВ и да ги теглят оттам по местните бюджети.

Справедлив принцип, но от догодина

Депутатът от „Възраждане“ Ангел Янчев изтъкна, че законопроектът е гласуван в бюджетната комисия, но не е разгледан от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Той припомни негативните становища на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на финансите относно отлагането и обвини кметовете на ГЕРБ, че предизвикват отлагането чрез участието си в Национално сдружение на общините в Република България.

Според Борислав Гуцанов от „БСП за България“ принципът „замърсителят плаща“ е справедлив, но трябва да бъде отложен, защото изпълнителната и местната власт не са си свършили работата по подготовката на въвеждането му. 

„Да, ще се вдигне таксата там, където живеят 30 души, но ще паднат там, където живее една самотна вдовица“, заяви Димо Дренчев от „Възраждане“. Според него новата такса за битови отпадъци би позволила да се проследи по-добре работата на почистващите фирми, а и ще мотивира местните власти да отчитат правилно адресните регистрации, които би помогнало и за изчистване на избирателните списъци.  

България не е Швейцария

Генади Събков от „БСП за България“ заяви, че новата система за начисляване за такса смет би довела до екологична катастрофа, защото българското общество не е готово да я приложи. Според него, ако бъдат раздадени на домакинствата торби за сметосъбиране, те няма да се използват по предназначение.

„Ние сме в България, а не в Швейцария. Аз ви гарантирам, че багажниците на колите ще са пълни с отпадъци и ще се изхвърлят на незаконни сметища“, каза той.

Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ (ИТН) обяви новата такса смет за лобистка, защото по думите му ще облекчи фирмите, а ще натовари хората.

„Сигурен съм, че ще се напълни с незаконни сметища, ако се въведе в момента“, каза още той.

Трябва да си припомним какъв е коренът на този проблем: седем години се отлага принципът „замърсителят плаща“, резултатът е, че България остана единствената страна, която плаща по несправедлив критерий, каза депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков. Той е и един от двамата представители на партията, гласувал против отлагането.

Според него в момента България се нарежда на първо място по разходи на населението за битови отпадъци, а при сегашната система нито бизнесът, нито гражданите имат стимул да разделят отпадъците. Това, от своя страна, води до невъзможност да се използват суровините от отпадъците. 

Какъв стимул има да бъде подобрена адресната регистрация, след като можем отново да отложим този закон с аргумент, че системата в България не е добра и не знаем кой къде е и регистриран и колко души живеят на един адрес, попита Божанков.

След закриване на дискусиите депутатите приеха предложените промени с мнозинство, а по инициатива на председателя на бюджетната комисия Байрам Байрам законопроектът беше гласуван веднага и на второ четене, без да бъде обсъждан повторно в комисия.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС мина на първо четене в парламентарната комисия по бюджет на 12 септември – три дни, след като беше внесен, и беше приет с пълно единодушие. Основен мотив е липсата на готовност на общините да приложат новата методика за начисляване на таксата за битови отпадъци.

Сега действащите текстове на Закона за местните данъци и такси предвиждат от 1 януари 2025 г. да се премине към новия механизъм за формиране на таксата за битови отпадъци на принципа „замърсителят плаща“ – т.е. разходите да се понасят от причинителя или притежателя на отпадъците. С приемането на промените това ще се случи от 1 януари 2026 г.

През 2023 г. ЕК започна наказателна процедура срещу България, свързана именно със забавянето на принципа „замърсителят плаща“. По време на дискусиите в бюджетна комисия зам.-министърът на околната среда и водите Виктор Атанасов изтъкна, че поредното забавяне може да се окаже пречка пред България по пътя към членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:50 | 17.09.24 г.
fallback
Още от Политика виж още