За първи път от времето на нацистите крайнодясна партия направи значителен политически пробив в Германия. „Алтернатива за Германия“ (AfD) спечели регионални избори този месец в провинция Тюрингия и остана втора в съседна Саксония. Дълбок страх за демокрацията е сковал страната, но не всичко е толкова мрачно, колкото изглежда, пише Катя Хойер, историк и журналист, в материал за Bloomberg.
Възходът на крайната десница е под светлината на прожекторите и замъглява по-голямата картина:
германското общество не е станало по-радикално. Станало е по-консервативно.
Години наред умерените не успяха да предложат надеждна дясноцентристка политика, но това може да се промени. Очаквайте германската политика да се премести надясно, макар и не толкова, колкото мнозина се опасяват.
Национални и международни медии прочетоха възхода на AfD като особеност на бивша Източна Германия, защото там са Тюрингия и Саксония и където е Бранденбург - провинция, която AfD също се очаква да спечели на местните избори на 22 септември. Но Източна Германия не е крайно отклонение. Това е канарчето в мината - регион, който жадува за стабилност, загубил една четвърт от населението си след обединението на Германия. Той е изложен на същите сили, които водят гласоподавателите вдясно в страни като Франция или Италия. Доходите и богатството все още са по-ниски, отколкото в бивша Западна Германия.
Всъщност икономическото безпокойство за неща като разходите за живот и жилищата се усеща от мнозинството германци, според скорошно проучване. Тези проблеми бяха последвани от имиграцията, която малко над половината от западно- и източногерманците посочиха като проблем.
Обществената безопасност също е нарастващ проблем, особено за жените, както установи друго проучване. Това не е ирационален страх. Престъпността с прояви на насилие достигна рекордно високо ниво миналата година и повече от една трета от всички заподозрени са чужденци, което свързва обществената безопасност с имиграцията.
Още през 2018 г. поръчан от правителството доклад установи, че 90% от ръста на престъпленията с проява на насилие, наблюдавани в провинция Долна Саксония, наистина се дължи на млади мъже мигранти. И все пак нито християндемократите на тогавашния канцлер Ангела Меркел, нито техните коалиционни партньори – лявоцентристките социалдемократи, настояха за контролиране на имиграцията. Меркел е допуснала над 1 млн. търсещи убежище в страната през 2015/2016 г. Лявата коалиция на нейния наследник Олаф Шолц от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), Зелените и свободните либерали наблюдава още по-голям приток на хора през 2022 г.
И все пак по-голямата част от обществеността е консервативна по отношение на имиграцията. В проучване миналата седмица повече от три четвърти от респондентите в Германия поискаха обратен завой по отношение на политиката за предоставяне на убежище, с която се свързват всички основни политически партии. Това облагодетелства новите антиимиграционни партии, заради което AfD сега е на второ място в анкетите, веднага след консерваторите, но преди управляващите групи.
Много германски избиратели също обвиняват центристите за факта, че германската икономика е „заседнала в криза“, както се изразиха от Института за икономически изследвания Ifo. Ето само два примера за икономическо самонараняване: правителството на Меркел ускори края на ядрената енергетика в страната, която някога осигуряваше една трета от електроенергията. Сега германците са изправени пред едни от най-високите цени на електроенергията за потребителите в света. И нито тя, нито Шолц се противопоставиха на изключително непопулярното решение на Европейския съюз да забрани продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г., което създаде големи проблеми за емблематичната автомобилна индустрия на Германия.
Сигурността е подкопана на всяко ниво - тенденция, изострена от войната в Украйна и пандемията. Младите хора се тревожат особено, че може да не се насладят на стандартите за жилища, обществена безопасност и просперитет, които са имали техните родители. Мнозина искат правителството да прекрати социалните и икономически тенденции от последните години и техните позиции се промениха в съответствие с това.
Проучване сред 14- до 29-годишни млади хора показва, че повече от половината от тях смятат, че държавата прави повече за бежанците, отколкото за собствения си народ. Проучването прогнозира победа на AfD в тази демографска група - и това се случи в Тюрингия, където партията спечели вота на хората под 30 години с 35%.
Германци от всички възрасти са загубили вяра в традиционните партии.
В едно скорошно проучване 77% от източногерманците посочват, че не смятат, че държавата е в състояние да изпълни своите отговорности, а 69% от западногерманците са съгласни. Тази загуба на доверие тласка хората към политическите периферии в търсене на промяна.
И все пак притеснените хора не са склонни да рискуват. Центристка партия, която може да осигури стабилна икономика и да контролира имиграцията, ще си върне гласоподавателите от недоказалата се AfD. Вземете например германската автомобилна индустрия. Лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц призова за прекратяване на непопулярната и вредна забрана върху продажбите на двигатели с вътрешно горене след 2035 г., защото „не можем да решим в политиката коя технология ще бъде правилната технология за запазване на просперитета и защита на нашия климат след 10, 15 или 20 години години“, без да стига до крайното искане за излизане от всички съществуващи споразумения за климата, за което AfD призовава.
По същия начин имиграцията не е игра при която един да печели, а друг задължително да губи. Както каза бившият британски премиер Тони Блеър в новата си книга „За лидерството“, „повечето хора могат да приемат, че определено ниво и тип имиграция са от съществено значение, но се тревожат, когато смятат, че цялата система е счупена“. Става дума за упражняване на контрол върху това кой е в страната, а не за дамгосването на имиграцията като „майката на всички кризи“, както направи лидерът на AfD в Тюрингия Бьорн Хьоке.
Изглежда германските центристи най-накрая започват да се вслушват. Поредица от скорошни терористични атаки, историческите победи на AfD и мрачните новини, че автомобилният гигант Volkswagen AG обмисля затварянето на фабрики в родината си за първи път, послужиха като закъснял сигнал за събуждане. Правителството на Шолц обяви, че иска по-строги мерки за имиграцията и обществената безопасност, например. Разбира се, възможно е всичко това да е недостатъчно и прекалено закъсняло: проучване миналата седмица показа, че само 15% от избирателите са доволни от работата на правителството.
Допитването обаче също така показа, че християндемократите започват да набират инерция - и че в момента ще спечелят национални избори с 33% - почти два пъти повече, отколкото ще получи AfD. Мерц, който иска да отдалечи ХДС от своята предшественичка Меркел и да я пренастрои като традиционна консервативна партия, призова за по-строги мерки за имиграцията и за преосмисляне на икономическата политика. Ако успее да го направи и да събере екип от компетентни и неподправени лидери, партията му би трябвало да успее да привлече избирателите обратно към центъра.
Ако центристите искат да стабилизират германската политика, те трябва да гарантират, че политическият спектър е балансиран. Меркел дръпна консерваторите толкова навътре в центъра, че остави огромен властови вакуум вдясно. Като се има предвид, че коалицията на ХДС и Християнсоциалния съюз (ХСС) доминираше западногерманската следвоенна политика в продължение на половин век, като почти винаги печелеше повече от 40% от гласовете на избирателите, бремето им е да привлекат обратно предишните си избиратели.
Подобно, ГСДП някога е била партия на работниците. На европейските избори през юни обаче AfD пое тази роля, печелейки демографската група с 33%. Тук също трябва да бъде зададен въпросът какво могат да направят центристите, за да спечелят обратно основната си база избиратели, а не къде са сбъркали тези избиратели.
В светлината на вълненията от последните години много германци търсят по-консервативни опции на изборите. От центристите зависи да им ги осигурят.
20:03 | 13.09.24 г.
