Германското правителство обяви планове да наложи по-строг контрол върху всички сухопътни граници на страната в опит да се справи с нелегалната миграция и да защити обществото от заплахи като ислямистки екстремизъм, предава Ройтерс.
Контролът в обичайно широка зона за свободно придвижване – европейската Шенгенска зона, ще започне от 16 септември и първоначално ще трае шест месеца, съобщи вътрешният министър Нанси Фезер.
Правителството е разработило и програма, която ще позволи на властите да отхвърлят повече мигранти направо на германските граници, допълни Фезер, без да разкрива подробности за противоречивия ход, чиято законност вероятно ще бъде подложена на съмнение.
Ограниченията са част от поредица от мерки, които Германия предприе, за да втвърди позицията си относно нелегалната миграция през последните години след ръст на пристигащите, особено на хора, бягащи от войната и бедността в Близкия изток.
Правителството на канцлера Олаф Шолц се стреми да си върне инициативата от крайната десница и консерваторите, които увеличават подкрепата си, като се обръщат към притесненията на избирателите заради обременените публични услуги, интеграцията и сигурността.
„Укрепваме вътрешната сигурност и продължаваме твърдата си линия срещу нелегалната миграция“, каза Фезер и отбеляза, че правителството е уведомило Европейската комисия и съседните страни за контрола, който възнамерява да въведе.
Кървави нападения с нож през последно време, за които са заподозрени хора, търсещи убежище, предизвикаха притеснения заради имиграцията. Групировката „Ислямска държава“ пое отговорност за нападението с нож в западния град Золинген, при което бяха убити трима души през август.
По-рано този месец „Алтернатива за Германия“ стана първата крайнодясна партия от Втората световна война насам, която печели местни избори в Тюрингия, след като основа предизборната си кампания на проблема с миграцията.
Допитвания показват, че това е и основното притеснение на избирателите в провинция Бранденбург, която ще проведе избори след две седмици.
Лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП) на Шолц и Фезер се затруднява да запази контрола на правителството там в гласуване, което се смята за тест за силата на ГСДП преди федералните избори догодина.
„Намерението на правителството изглежда е да покаже символично на германците и на потенциалните мигранти, че последните вече не са желани тук“, казва Маркус Енглер от German Centre for Integration and Migration Research.
Тест за Европа
Недоволството в Германия се засилва, откакто страната прие над един милион души, бягащи предимно от разкъсани от война страни като Сирия при мигрантската криза през 2015-2016 г., казват експерти по миграцията.
То достигна повратна точка в страната с 84 млн. души население, след като тя автоматично предостави убежище на около един милион украинци, бягащи от нашествието на Русия през 2022 г. в момент, когато Германия се бори с енергийна и икономическа криза.
Оттогава германското правителство прие по-строги правила за депортация и възобнови връщането на осъдени лица с афганистанска националност в родината им, въпреки че замрази депортациите, след като талибаните дойдоха на власт през 2021 г. поради притеснения за човешките права.
Миналата година Берлин обяви и по-строг контрол по сухопътните си граници с Полша, Чехия и Швейцария. Това, наред с контрола по границата с Австрия, е позволило на страната да върне 30 хил. мигранти от октомври 2023 г.
Фезер заяви, че новият модел ще позволи на правителството да връща още много хора, но допълни, че не може да разкрие подробности за него преди конфиденциални преговори с консерваторите.
Граничният контрол може да се превърне в тест за европейското единство, ако доведе до искане на германските власти други страни да поемат значителен брой мигранти и хора, търсещи убежище.
Според правилата на ЕС страните в Шенгенската зона могат да въвеждат гранични проверки само в краен случай за предотвратяване на заплахи за вътрешната сигурност и държавната политика.
Германия споделя своята над 3700-километрова сухопътна граница с Дания, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Франция, Швейцария, Австрия, Чехия и Полша.
Австрийският вътрешен министър Герхард Карнер заяви пред вестник Bild в понеделник, че страната му няма да приема мигранти, върнати от Германия на границата. „Няма място за маневри тук“, допълни той.
Мерките може да не доведат веднага до връщането на много мигранти на границата, но може да станат причина за връщането на много хора в други европейски страни, а също и да действат като възпиране, коментира Зузан Фрацке от Migration Policy Institute.
Броят на хората, търсещи убежище в Германия, вече е намалял с 21,7% в първите осем месеца на годината, сочат данни на правителството.