Нидерланският популистки ръководител Хеерт Вилдерс определи Европейския съюз като „чудовище“, което не бива да получава повече правомощия за вземане на решения от страните членки.
Вилдерс, който отхвърли идеята за данъчно облагане на ниво ЕС и по-голям политически съюз, коментира пред CNBC, че регионът се нуждае от по-малко, а не от повече интеграция.
„Европа, ЕС е нещо като чудовище, ако му дадем още правомощия, той само ще поиска още и няма да ги върне“, каза ръководителят на Партията на свободата.
Вилдерс заяви, че икономическото сътрудничество, което е в основата на ЕС, се е изродило в дълбоко вкоренена политическа интеграция между 27-те страни членки.
„Твърде късно е да я прекратим, но, моля ви, нека върнем някои правомощия на столиците като тези за имиграцията“, заяви Вилдерс пред CNBC в кулоарите на форума „Амброзети“ в Италия през уикенда.
„Всички политици, които не са в синхрон с избирателите в Европа, казват, че искат повече интеграция, но хората не искат това, те искат собствените им вътрешни проблеми да бъдат решени“, счита Вилдерс.
„Смятам, че по-голямата част от процеса по вземане на решения трябва да протича в националната държава и националните парламенти“, каза Вилдерс, който става все по-влиятелна фигура в европейската крайнодясна политика.
Неговата Партия на свободата се превръща в основна политическа сила през последните години, като нарушава статуквото в Нидерландия и отвъд границите на страната.
Нарастването на популярността на партията достигна кулминация с убедителната ѝ победа на парламентарните избори в Нидерландия през ноември миналата година, когато тя получи 35 места в 150-местния нидерландски парламент.
„Партията на свободата“ трябваше да търси коалиционни партньори, за да сформира правителство и сделка беше постигната, едва след като Вилдерс прие да не бъде новият премиер на страната. Четирите партии в коалицията в крайна сметка избраха бившия ръководител на разузнавателната служба на Нидерландия Дик Схоф за министър-председател.
Въпреки това няма съмнение, че Вилдерс остава централна и движеща сила в нидерландската политика и неговата антиимигрантска и евроскептична позиция създава главоболия на Европейската комисия.
Целта на ЕС отдавна е „все по-тесен съюз“, но редица страни членки, притеснени от имиграцията и липсата на последователна политика по проблема на ниво ЕС, започват да се противопоставят.
Въпреки че е един от най-ожесточените критици на ЕС, който работеше за това Нидерландия да напусне съюза, Вилдерс заяви, че сега се е отказал от тази позиция и допълни, че е „твърде късно“ за т. нар. „Некзит“.
Вместо това Вилдерс иска възможност за отклоняване от общата политика на ЕС относно правилата за предоставяне на убежище и неговата партия заяви, че ще се стреми към „възможно най-строгата политика за приемане“ на имигранти.
„Много е важно да се опитаме да укрепим границите си, но в крайна сметка трябва да направим това на национално ниво“, отбеляза той.
„Трябва да отговаряме сами за собствените си имиграционни правила, за правилата си за предоставяне на убежище, за граничния си контрол. Всяка нация, която не може да реши сама кой е добре дошъл в нея, не е истинска нация“, заяви Вилдерс, без да дава подробности за предлаганата от него възможност за отклоняване от общата политика.
Популистки и националистически партии постигнаха значителен политически пробив в Европа през последните десет години, когато регионът преживя голям приток на мигранти от Близкия изток и Субсахарска Африка, включително хора, бягащи от конфликти и преследване и търсещи убежище в ЕС. Други мигранти търсят по-добри икономически перспективи.
Ръководителите на тези партии твърдят, че ЕС не е успял да се справи адекватно с миграционната „криза“ и допълват, че нарастването на тяхната популярност сочи, че избирателите искат политиците да ограничат имиграцията и да отдадат приоритет на националната сигурност, здравеопазването, образованието, работните места и жилищата.
Критиците на тези партии твърдят, че те се стремят да саботират европейската интеграция и единство. Те също така изтъкват, че раждаемостта в много европейски страни намалява и регионът се нуждае от мигранти. В същото време ЕС трябва да балансира между приемането на резултатите от демократични процеси и възхода на евроскептичните нагласи.
По-рано тази година съюзът завърши реформи на миграционната си политика и политиката по предоставяне на убежище в усилията си да осигури система на „задължителна солидарност“, при която страните членки поемат своя справедлив дял от хора, търсещи убежище. Това се случи, след като редица страни, особено тези в района на Южното Средиземноморие, заявиха, че са оставени да поемат сами бремето на притока от имигранти, пристигащи в региона с лодки.