fallback

Интересите на Европа не съвпадат напълно с тези на Америка

Стария континент трябва да осъзнае това независимо от изхода на президентските избори в САЩ

08:37 | 07.09.24 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Твърде трудно е за прогнозиране, пише за Politico Йорг Рохол, президент на Европейското училище по мениджмънт и технологии в Берлин.

Въпреки че остават около два месеца до президентските избори в САЩ през ноември, вече е справедливо да се каже, че тази надпревара имаше по-драматични обрати от всяка друга през последните десетилетия.

След опита за убийство на бившия президент Доналд Тръмп победата му изглеждаше сигурна. След това, след оттеглянето на президента Джо Байдън от надпреварата, вълната се обърна, като вицепрезидентът и кандидат на Демократическата партия Камала Харис набра 200 милиона долара само за седмица, което доведе общата сума до 310 милиона долара през юли – повече от двойно над вече огромната сума, която Тръмп беше събрал него месец. И сега тя започна да води в анкетите в трите ключови колебаещи се щата - Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин.

В светлината на всичко това не би било никак изненадващо, ако състезанието претърпи още един неочакван обрат, което да направи още по-трудно да се предвиди какъвто и да е резултат и по този начин да се подготвим за това, което предстои. Като се има предвид значителното глобално значение на изборите в САЩ, тази нужда от подготовка се усеща почти по целия свят - макар и вероятно най-интензивно в Европа (по време на войната). А съществените различия между двамата кандидати и произтичащото от тях въздействие върху сигурността и просперитета на континента са безспорни.

Често обаче се пренебрегва, че големи стратегически промени в политиката на САЩ вече са в ход, независимо от резултата от изборите, като може да се твърди, че Тръмп е по-скоро симптом, отколкото двигател на тези промени. И това трябва да промени стратегическия отговор на Европа.

Европа не трябва да очаква изборите парализирана, надявайки се на привидно благоприятен резултат. Вместо това тя трябва независимо и бързо да дефинира и работи за собствените си цели, независимо от резултата - още повече предвид неговата непредсказуемост.

Понастоящем САЩ са по средата на все по-голямо изместване на фокуса си към Азиатско-Тихоокеанския регион, независимо от силната им подкрепа за Украйна и планираното връщане на американските ракети с голям обсег в Европа. Това е процес, който започна при бившия президент Барак Обама – с фразите „завъртане към Азия“ и „ребалансиране“ – и продължи при Тръмп.

Днес администрацията на Байдън разглежда Китай като най-голямото и всеобхватно предизвикателство за американската сигурност. Следователно Пекин ще остане основният конкурент на Америка в обозримо бъдеще, получавайки съответното количество внимание. А исканията на САЩ други части на света, включително Европа, да изберат страна в това съперничество, ще стават все по-силни, което вероятно ще принуди ЕС да вземе трудни решения.

Освен това Вашингтон претърпява и промени в икономическата политика, особено видими със Закона за намаляване на инфлацията (IRA). Митата върху стоманата и алуминия, които бяха въведени от администрацията на Тръмп, не бяха еднократни изключения от основания на правилата световен ред. А решението на администрацията на Байдън да не удължи щедрите отстъпки за електрически превозни средства в САЩ за европейските производители подчертава напрежението в трансатлантическото сътрудничество.

От това, което знаем за икономическата политика на Харис на този етап, този подход вероятност няма да се промени, ако тя стане президент. Така че, независимо от резултата от изборите, съществува реален риск от засилена конкуренция между Европа и САЩ, като и двете страни се опитват да привлекат инвестиции чрез протекционистични инструменти, застрашавайки ползите от свободната търговия и инвестициите.

Тъй като тези развития вече са даденост, те ще имат няколко съществени последици за Европа:

Първо, ЕС трябва да увеличи разходите си за сигурност и отбрана. Това не само би укрепило собствените възможности на Европа, но също така би увеличило вероятността от подкрепа на САЩ по време на криза, като ще елиминира повтарящите се обвинения за използване на Америка от Стария континент. Също така би било наложително това укрепване да включва по-голямо сътрудничество между малкото европейски държави със значителни отбранителни индустрии, създаване на европейска система, която може да бъде от полза за гражданския сектор чрез иновации и икономически растеж.

Второ, Европа се нуждае от по-голям европейски капиталов пазар, както и от засилване на еврото като глобална резервна валута. Това би подобрило финансирането на иновациите и растежа в Европа, като същевременно би увеличило тежестта на континента на международните капиталови пазари, подобрявайки неговите независимост и стратегическа свобода. Европа няма проблем с капитала, а с разпределението му. Интегрирането на европейските капиталови пазари би било насъщна стъпка за преодоляване на това и позволяване на стартиране и разширяване на бизнеси.

И накрая, Европа се нуждае от всеобхватни търговски споразумения. Дори онези, които първоначално критикуваха проваленото споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP), осъзнаха неговите потенциални предимства, когато администрацията на Тръмп въведе мита върху стоманата и алуминия и съжалиха за първоначалните си резерви. Тази грешка не трябва да се повтаря с други части на света, като споразумението с държавите от Меркосур ще бъде важна следваща стъпка в правилната посока.

САЩ остават най-важният съюзник на Европа в много отношения – особено чрез НАТО. Следователно отношенията на Европа с Китай и САЩ не могат да бъдат на еднаква основа. Но независимо от резултата от президентските избори в САЩ интересите на Европа не съвпадат напълно с тези на Вашингтон. Време е най-накрая да осъзнаем това и да си направим правилните изводи, завършва Рохол.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:18 | 06.09.24 г.
fallback
Още от Политика виж още