Движението за права и свободи (ДПС) като монолитна партия би получило 15,4% подкрепа от гласуващите на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 27 октомври, а първа сила отново е ГЕРБ с 21,9%. Това сочат данните от национално проучване на „Маркет Линкс“.
„Измерваме ДПС като монолитна партия, както сме я мерили години наред. В момента, в който евентуално се обособят две формации, произхождащи от сегашното ДПС, ние ще променим начина, по който задаваме въпроса. Но засега измерваме съвкупния резултат на ДПС. Той вероятно няма да е същият на предстоящите избори“, коментира по bTV социологът Добромир Живков. Той уточни, че резултатът на ДПС в последното проучване е един от най-високите на партията и това вероятно се дължи на мобилизация и на двете фракции.
Според Живков ако ДПС се раздели на две политически формации и така се яви на предстоящите избори, има голям шанс и двете да влязат в парламента.
Данните от изследването отреждат трето място на коалицията "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) с 14,3% подкрепа от гласуващите. Следват „Възраждане“ с 11,5% и БСП с 6,2%.
Малко под 4-процентната бариера остава партия „Величие“ с 3,2% от гласуващите. Под чертата е и „Има такъв народ“ (ИТН).
„До голяма степен се повтаря подредбата на партиите от 50-ия парламент. Разликата е само във второто място за ДПС заради мобилизация на електората, но този вот вероятно ще се раздели на две“, коментира социологът.
По думите му другата голяма въпросителна на предстоящите предсрочни избори, освен ДПС, са двете политически сили, които са в дъното на класацията понастоящем – ИТН и „Величие“, за които не е сигурно влизането в следващия парламент.
Проучването измерва и доверието в края на управлението на първия кабинет на Димитър Главчев – то е около 15%. От „Маркет Линкс“ уточняват, че изследването е правено, преди да се закълне вторият кабинет на Главчев, в който бяха направени само три персонални промени.
„Предвид минималните промени в кабинета „Главчев 2“ съмнявам се, че ще има сериозен импулс на доверие от страна на гражданите. С такава подкрепа финишира и кабинетът „Денков“. Доста по-високо беше доверието в служебния кабинет на Гълъб Донев – около 26%“, припомни Живков.
Той отчете, че е много ниско доверието и в 50-ото Народно събрание, което ще продължи да работи, докато се закълне новото – около 7%. По думите на социолога това рекордно ниско ниво на доверието в парламента е факт още от 48-ото Народно събрание.
Предстоящите предсрочни парламентарни избори са седмите за три години, а в рамките на четири месеца ще гласуваме за втори път за Народно събрание. „Към настоящия момент не виждаме сериозен заряд от желание за участие в изборите. Дори декларираната активност, която обичайно е по-висока от реалната, се движи около 40%“, посочи Добромир Живков.
Според него има малка надежда на 27 октомври да отскочим от дъното на рекордно ниската избирателна активност, която постигнахме на парламентарните избори на 9 юни – 34,41%.
„Твърдите ядра са в основата на подкрепата за партиите към настоящия момент, но от тези, които казват, че са решили твърдо да гласуват, само две трети са твърдо решили за коя партия ще дадат гласа си. Това означава, че над 700 хиляди души са тези, които предстои да решат за кого ще гласуват в рамките на следващите два месеца“, посочи социологът.
Добромир Живков предупреди, че предизборната кампания ще е от решаващо значение за разпределението на гласовете на изборите на 27 октомври. По думите му избирателите очакват по-положителна кампания без компромати.
„Търси се една органична, естествена и с уважителен тон към политическия опонент кампания. Мнозинството от българските граждани настояват и искат да се случи лидерски дебат. По мое лично разбиране това е част от отговорността на политическия елит към обществото“, коментира социологът.
Проучването е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет Линкс“. Анкетата е проведена сред 1038 лица над 18 г. между 14 и 23 август.