Европа е напът да получи нов шеф по конкуренцията. Макар че Урсула фон дер Лайен ще продължи да бъде председател на Европейската комисия (ЕК) за следващите пет години, дългогодишният еврокомисар по конкуренцията – датчанката Маргрете Вестагер, няма да остане на този пост, твърди Financial Times. Нейният заместник ще има по-остри регулаторни инструменти, но и по-трудна среда, в която да ги използва, пише асоциираният редактор на Ройтерс Джордж Хей.
Обикновено основната отговорност на Главната дирекция по конкуренцията е да се справя с пазарните злоупотреби и антиконкурентното поведение в 27-членния Европейски съюз (ЕС). Вестагер, чийто мандат покрива две комисии чак до 2014 г., се възприема от брюкселските ветерани като труден пример за следване. Не е задължително причината да е, че всичко, до което се е докосвала се е превръщало в злато. Изискването ѝ към Apple да изплати на Ирландия 13 млрд. евро неплатени данъци плюс лихвите претърпя правни неуспехи, както и хватките ѝ с Qualcomm и Fiat. Въпреки това глоби за милиарди евро за големите американски технологични компании и блокирането на сливането в жп сектора през 2019 г. на Siemens и Alstom показа капацитет за защита на целостта на единния пазар. За нейния все още неизвестен заместник това ще е по-трудно.
Причината не е, че на новия антитръстов цар ще му липсва теоретичната тежест. Стремежът на Вестагер да премине през т.нар. „живи плетове“ на гиганти като Apple, Google на Alphabet и Amazon, за които тя твърди, че действат антиконкурентно, за да запазят своите монополи – е отчасти отговорен за предоставянето на разширени правомощия на главната дирекция. Законът за цифровите пазари означава, че Брюксел следи постоянно „пазителите на портата“ сред Big Tech и може да налага глоби от до 20% от световните им приходи, ако е нужно, а не да преминава през години на разследвания срещу тези, за които смята, че са направили нещо нередно. А съгласно Регламента за чуждестранните субсидии антитръстовите органи на ЕС могат да налагат строги мерки срещу китайските производители на електрически превозни средства като SAIC Motor, дори ако техните коли са произведени в европейски заводи, въз основа на това, че те все още могат да се възползват от субсидии от Пекин.
Въпреки това политическата среда през 2024 г. е забележително по-различна от тази през 2014 г. След пандемията и руската инвазия в Украйна, която удари европейските енергийни пазари, Брюксел промени ключови правила за държавната помощ. По-богати страни като Германия се възползват максимално. Берлин е предоставил 52% от корпоративните субсидии за общо 141 млрд. евро, дадени от държавни членки между март 2022 г. и юни 2023 г. Трудно е да се твърди пред по-малки страни като Ирландия и Дания, че единният пазар в момента представлява равнопоставени условия.
Всъщност рискът е, че фокусът на антитръстовата дирекция върху целостта на единния пазар започва да изглежда отживял. Влиятелни гласове от ЕС смятат, че е необходимо за мерки срещу китайската конкуренция и потенциално тази от САЩ, ако Доналд Тръмп спечели президентските избори през ноември. Парадоксалното е, че сред най-гласовитите е комисарят за вътрешния пазар Тиери Брьотон, с когото Вестагер е във вечни противоречия. Той е безмилостен лобист за стабилна европейска индустриална политика, твърдейки, че това ще позволи на блока да бъде конкурентоспособен в области като зелена енергия и технологии. Ако тази нужда от защита на националните производствени лидери стане приоритет в Брюксел, по-вероятно е френско-германско сливане в тежка категория като Siemens-Alstom да бъде одобрено.
За банкерите, работещи по сливания и придобивания, и главните изпълнителни директори, работещи в Лондон или Ню Йорк, във всичко това има възможност. Ако заместникът на Вестагер бъде отхвърлен от защитниците на индустриалната политика, повече от техните сделки може да получават одобрение. И все пак една главна дирекция, даваща повече одобрения, може да бъде нож с две остриета за всяка компания, която иска да работи в ЕС. Може би е добре да се попречи на гигантите от Big Tech в САЩ да превърнат настоящите си скромни инвестиции в европейски стартъпи за изкуствен интелект (AI) като френския Mistral в контролни дялове и по този начин да изградят нови живи плетове. И все пак, както при електрическите превозни средства и други зелени технологии, всеобщата забрана на чуждестранни сделки може също толкова силно да задуши иновациите в AI.
Регламентът за чуждестранните субсидии е също толкова труден инструмент за използване. Той вече беше наложен в България, където накара дъщерно дружество на китайската железопътна група CRRC да се оттегли от търг за производство и поддръжка на влакове, предполагаемо защото офертата може да е била подкрепена със субсидии. Но честото внедряване на инструмента може да доведе до китайски контрамерки, които биха разгневили германските износители към Китай.
Имената, които в момента се споменават за заместник на Вестагер, включват самият Брьотон, което звучи като грешка предвид симпатиите му към индустриалната политика. Други, като нидерландския еврокомисар по климата Вопке Хукстра и белгийския комисар по правосъдието Дидие Рейнердс, звучат по-смислено. Според вътрешни лица в Брюксел предишният антитръстов опит е по-малко важен от желанието да се овладеят сложни задачи, да имаш проницателни политически антени и най-важното да се съюзиш с по-малки държави членки, за да спреш Германия и Франция да притискат всички останали.
Марио Монти, бившият италиански премиер и комисар по конкуренцията между 1999 и 2004 г., е достоен пример за подражание. Но който и да е новият върховен антитръстов ръководител на ЕС, той ще трябва да покаже твърдост – в значително по-малко гостоприемна среда.
08:25 | 28.08.24 г.
