Доналд Тръмп разсея всякаква мистерия около борбата, която ще води през следващите 74 дни срещу Камала Харис, пише главният редактор на Politico Джон Харис.
Бившият президент казва, че настоящият вицепрезидент е с леви възгледи („Другарката Камала“, „много по-либерална от лудия Бърни Сандърс“). Тя е лека категория („глупава“, „тъпа“). Тя е фалшива, определяна само от амбицията си, и няма лична връзка с обикновените американци („Така че не знам, индианка ли е, или е черна?“ „Какво стана със смеха ѝ?... Това е смехът на луд човек“).
Само за 40 минути на 22 август Харис прие номинацията на Демократическата партия с гладко, силно, аргументирано обръщение, което имаше за цел да разруши карикатурния ѝ образ, обрисуван от Тръмп.
Трудно е да си представим някой, който е започнал да гледа речта с неопределен политически, но наистина отворен ум - със сигурност има няколко такива хора, останали в тази разбунена епоха? - който след края ѝ да си е помислил „Разбирам какво имаше предвид Тръмп за нея“.
Харис спечели номинацията на демократите само заради изключително слабото публично представяне на президента Джо Байдън по време на дебата му с Тръмп. Форматът на речта по случай номинацията е доста различен, но представянето на Харис беше във всяко едно отношение обратното на това на Байдън.
Харис потвърди и почти сигурно затвърди широко разпространеното схващане, оставено от последните национални проучвания и такива в колебаещите се щати, че това вече е различна президентска надпревара. След конвенцията (номиниращото събитие – бел. прев.) на демократите на Тръмп му се налага спешно да попречи на Харис да направи подобно ефективно представяне на планирания им дебат на 10 септември.
Разказвайки биографията си, Харис заяви, че ценностите ѝ са оформени от ранната ѝ кариера като прокурор. Този опит се отразява и в нейната реторика - добре организирана, проста, до голяма степен лишена от лирични отклонения.
По същество обаче изглеждаше очевидно, че Харис не подхожда просто като прокурор. Речта имаше голямо и стратегически важно отбранително измерение.
Вместо да разкрие подчертано ляв дневен ред, Харис представи предимно комбинация от приоритети, които обединяват повечето демократи: защита на правото на аборт, гласуване, социално осигуряване и медицинска помощ. Дори на този познат терен, тя често свиреше на струната на традиционните и твърди гласоподаватели. Тя се похвали, че като прокурор се е сблъсквала с наркокартели, както и с експлоататорски банки. Тя каза, че иска намаляване на данъците за средната класа, като същевременно заяви, че данъчните промени на Тръмп ще осигурят облекчение на богатите за сметка на другите.
Що се отнася до националната сигурност, Харис изглежда се мъчеше да премахне всякакви съмнения, че първата жена президент на страната ще бъде достатъчно твърда. „Като вицепрезидент се изправих срещу заплахи за нашата сигурност, преговарях с чуждестранни лидери, укрепвах нашите съюзи и стоях зад нашите смели войници в чужбина“, каза тя. „Като главнокомандващ ще гарантирам, че Америка винаги разполага с най-силната и смъртоносна бойна сила в света.“
Знаейки, че Тръмп възнамерява да ѝ припише имиграционната криза, тя се опита да обърне ситуацията. Тя го обвини, че е отхвърлил двупартиен законопроект за граничната сигурност, защото е търсел политически проблем, а не политическо решение, и обеща, че ще прокара законопроекта.
Знаейки, че войната Израел-"Хамас" заплашва да разедини партията ѝ, Харис се опита - в зависимост от гледната точка - да намери средно положение или да замаже проблема с език, който предлага нещо, с което и двете страни могат да се асоциират. Тя беше също толкова пламенна, като каза „Винаги ще отстоявам правото на Израел да се защитава“ и като заяви, че е част от усилията на администрацията на Байдън да гарантира, че „страданието в Газа ще приключи и палестинският народ ще може да реализира правото си на достойнство, сигурност, свобода и самоопределение“.
Най-важната част от отбранителната стратегия на Харис обаче не беше за политиката, а за самата нея лично. Жена с биография, която някои гласоподаватели може да намерят за екзотична - дъщеря от смесен брак, идваща от либерален град в либерална държава - разказа историята си по начини, за да се направи достъпна, позната, успокояваща.
Изглеждаше, че има ясна логика Харис да практикува политиката на уверение. Тя и нейният екип очевидно вярват, че предотвратяването на атаки срещу нейния характер или политически опит е необходимата предпоставка за насочване на собствените ѝ атаки срещу характера и опита на Тръмп.
Тя нарече Тръмп "несериозен човек", но предупреди, че ефектите от втори мандат ще бъдат "изключително сериозни". По принцип нямаше елемент в стандартния списък с обвинения на демократите срещу Тръмп, който тя да не спомене: отричане на изборите и бунтовете срещу Конгреса от 6 януари, скорошната му присъда за 34 престъпления в Ню Йорк, гражданското дело, което загуби преди това заради сексуален тормоз, скептицизма му към НАТО и защитата на Украйна от руски атаки, предполагаемите му симпатии към Владимир Путин и Ким Чен Ун.
По-рано в речта си Харис отбеляза, че като прокурор „през цялата си кариера съм имала само един клиент: народът“. Тя се върна към това по-късно, за да отбележи, че поради изместването на Върховния съд надясно, Тръмп ще бъде обект на по-малко контрол през втория си мандат, отколкото през първия: „Само си представете Доналд Тръмп без ограничители и как той ще използва огромните правомощия на президента на Съединените щати. Не за да подобри живота ви, не за да укрепи националната ни сигурност, а за да служи на единствения клиент, който някога е имал: себе си.“
Политик, който може ефективно да смеси нападателна и отбранителна реторика в една реч, има огромна сила. Този дар беше в същността на успеха на Бил Клинтън и Барак Обама. Това беше нещо, което убягна на Хилъри Клинтън в ключови моменти през 2016 г. И това беше нещо, което демократите заключиха, че е невъзможно да очакват от един застаряващ Байдън през 2024 г. въпреки успеха му през 2020 г.
Няма съмнение след речта на Харис, че Тръмп и антуражът му осъзнават, че тя е променила посоката на кампанията, завършва главният редактор на Politico.
16:13 | 28.08.24 г.
