„Камала Харис, кандидат за президент на САЩ“ изглежда е премахнала много от резервите, които нейната Демократическа партия и много наблюдатели имаха по отношение на „Камала Харис, вицепрезидент“. Разбира се, само времето ще покаже дали това е просто резултат от медения месец след оттеглянето на Джо Байдън от надпреварата, или действителната реалност за политик, който сега е освободен от сянката на президента и Белия дом.
Същият въпрос виси и над най-големия наследен външнополитически проблем от президентството на Байдън: войната в Украйна, пише за Politico Фабрис Потие, главен изпълнителен директор на Rasmussen Global.
Мнозина от страната на демократите твърдят, че няма нищо фундаментално неправилно в политиката на Байдън относно Украйна. Напротив, неговите съветници и поддръжници обясняват, че той е останал верен на първоначално заявената си цел да подкрепя Киев толкова дълго, колкото е необходимо, като същевременно избягва пряк конфликт с Русия.
Придържането към стратегия обаче не гарантира нейния успех. И макар че Байдън успя да оглави широка международна коалиция в подкрепа на Украйна, гледайки ситуацията на бойното поле, границите на този предпазлив подход вече стават ясни – независимо от нахлуването си през границата с Русия, Киев губи позиции, буквално и преносно.
По този начин, продължаването на балансиращата политика на Байдън означава, че се задава точка на провал, преди или след болезнено мирно споразумение с Русия, която все още цели да подкопае суверенна и независима Украйна.
Друг неоптимален резултат от предпазливата доктрина на Байдън е, че политиката на САЩ за Украйна все повече се диктува от имението на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп в Мар-а-Лаго (Флорида), а не от Вашингтон. Тръмп беше този, който блокира и забави гласуването в Конгреса на САЩ за приемане на допълнителна помощ за Украйна. И сега Тръмп и неговите съветници са тези, които определят наратива за това как и кога трябва да приключи войната.
Като се стреми да държи въпроса за Украйна извън кампанията, екипът на Байдън по същество позволи на Тръмп да оформи наратива около евентуално бъдещо мирно споразумение.
И така, след като номинацията на Харис вече е сигурна, демократите трябва да си върнат контрола върху политиката на САЩ спрямо Украйна – такава, която, за да успее, трябва да гласи, че войната ще бъде доведена до благоприятен край само чрез сила.
Например, Харис трябва да сигнализира готовността си да премахне оставащите пречки пред използването на доставени от Запада оръжия с голям обсег срещу военни цели в Русия, както и тези относно разполагането на инструктори от НАТО в Украйна.
Досега колебанието на Байдън позволяваше на Русия да ескалира конфликта на ограничена цена. Харис, от своя страна, трябва да посочи, че няма да позволи на руския президент Владимир Путин да определя условията на войната. И за тази цел тя може да предложи нов подход, при който страните от НАТО, които желаят да направят повече, могат да го сторят. Например, тя може даде подкрепата на САЩ за съюзниците, които свалят руски ракети или дронове в непосредствена близост до тяхна територия като актове на самоотбрана - ход, който не би означавал директно въвличане на НАТО в конфликта, но такъв, който би се различавал от тясното тълкуване на Байдън за интересите на НАТО и ролята на алианса в подкрепата на Украйна.
Нов план на Харис би могъл да отговори и на едно голямо недоволство сред републиканците: че европейците все още правят твърде малко. И за тази цел премахването на тези най-рестриктивни условия и показването на подкрепа от САЩ би отворило пътя за по-смелите европейски съюзници - като Франция, Обединеното кралство, скандинавските държави, Чехия, Румъния и Полша - да поемат премерени рискове в подкрепа на Украйна.
Намираме се в критичен момент, който изисква нов подход. Украйна трябва да укрепи позицията си преди евентуални мирни преговори, докато Тръмп неправдоподобно обеща да сложи край на войната за един ден. На фона на всичко това Харис може да започне да определя своя собствена, по-реалистична стратегическа сделка - план, който трябва да покаже, че Украйна и нейните европейски съюзници могат да осигурят по-голямата част от силите, необходими за защита на Украйна, като САЩ предоставят по-малък, но все пак незаменим дял.
Например, тя би могла да заяви, че ако Европа се активизира и разгърне надеждни инвестиции в отбраната и разработи план за готовност за защита на Украйна в следващите пет години, САЩ ще подкрепят отправянето на покана към Украйна да се присъедини към НАТО.
Някои в Демократическата партия няма да се съгласят с този подход, като заявят, че сега е моментът за снишаване относно Украйна - в крайна сметка това беше линията, възприета през пролетта, преди срещата на НАТО. Но този подход не само не успя да донесе на партията някакъв положителен резултат в социологическите проучвания, но също така позволи на Тръмп да диктува наратива за Украйна, като същевременно даде време на Путин да засили позицията си на бойното поле.
С приближаването към мирните преговори Харис има шанса да укрепи преговорната сила на Украйна и да покаже, че европейските съюзници ще поемат по-голямата част от тежестта. И това би било добре не само за Украйна, но и за шансовете на Харис да спечели Белия дом, завършва Потие.