Димитър Главчев е готов да участва в процедурата за служебен премиер

Ще изпълнявам задълженията си на служебен министър-председател толкова време, колкото е необходимо, за да не изпада държавата в конституционна криза. Това заявява служебният премиер Димитър Главчев, цитиран от пресслужбата на Министeрския съвет.

"Мое задължение е страната да бъде преведена и през тази безпрецедентна ситуация. Предвид създалото се положение и ако това би предотвратило последващ институционален блокаж, заявявам, че съм готов да участвам в конституционната процедура за назначаване на служебен премиер", посочва Главчев.

По-рано днес държавният глава Румен Радев отказа да подпише указа за назначаването на служебното правителство, предложено от Горица Грънчарова. Президентът аргументира решението си с участието на Калин Стоянов в проектокабинета. Радев поиска от Народното събрание да попълни списъка, от който държавният глава може да избере служебен премиер.

След като стана ясно, че Радев няма да подпише указа за служебно правителство, експерти коментираха пред БТА решението.

Президентът има право да откаже да издаде указ за назначаването на служебно правителство, не е нарушил Конституцията. Това посочи в коментар за БТА професорът по конституционно право и служебен министър-председател в периода 06.08.2014 г. – 07.11.2014 г. Георги Близнашки. 

Според проф. Близнашки може да се съжалява, че Грънчарова-Кожарева и Румен Радев предварително не са съгласували евентуалните имена в кабинета, а се стигна до „открит публичен скандал, до разминаване на позициите, което прави невъзможна по-нататъшната съвместна дейност между тях“.

„Това е правителство, което ще действа от негово име, той ги назначава. В този смисъл има право да изрази резерви, да се противопостави на една или друга кандидатура, но всичко това можеше да се направи по друг начин, а не да доведе до една такава публична развръзка, което не дава възможност на нито една от двете страни да направи крачка назад“, коментира още проф. Близнашки.

Професорът посочи, че президентът трябва да направи всичко възможно да посочи подходящия кандидат за служебен премиер, което определи като задача с повишена трудност. Той отбеляза, че срок за провеждането на консултации с потенциалните кандидати няма, но разбирането е, че трябва да бъде относително кратък, защото парламентът е очевидно изчерпан и неспособен да излъчи правителство. Той добави, че Радев може да покани отново за премиер Димитър Главчев, но ако той се съгласи, трябва да предложи нов състав на кабинет.

Ситуацията е абсурдна и това беше един излишен скандал. През цялото време се правеха най-различни внушения, очевидно се опитваха да я притискат (б.ред. Горица Грънчарова-Кожарева) от всички страни, коментира още проф. Близнашки. Той определи тези действия, като „наивни политически ходове“ и каза, че Грънчарова-Кожарева се е оказала жена с характер, която е отстояла позицията си достатъчно аргументирано и солидно.

Според проф. Близнашки президентът се е „хванал“ на „внушенията на ПП-ДБ“, които имат резерви спрямо Калин Стоянов, но „не така мисли професионалният състав на МВР, който изрази подкрепа за него“.

Президентът не можа да намери верния подход към формирането на правителство при една усложнена ситуация, заключи проф. Георги Близнашки. 

Според преподавателя по конституционно право гл. асистент д-р Орлин Колев от Софийския университет "Св. Климент Охридски" президентът не би следвало да откаже да издаде указ да назначи служебен кабинет на основанието, посочено относно Калин Стоянов.

„По смисъла на сегашната разпоредба той е задължен да издаде указ, след като му е предложен състав на кабинет от служебния министър-председател. Президентът може да каже своето мнение тогава, когато да речем дейността на някой министър е насочена към разпалване на етническа, расова или верска вражда между хората, когато има данни, че дейността им е насочена срещу териториалната цялост, суверенитета на държавата и т.н. Дотук поведението на Калин Стоянов не дава каквото и да е основание за подобно твърдение, а аргументът, че това е политическа фигура, е несъстоятелен“, каза Колев.

По думите му държавният глава следва да назначи служебно правителство по предложение на служебния министър-председател. „Преценката за министрите е предоставена на него, а не на президента, както беше в предишната разпоредба“, допълни той.

Според д-р Орлин Колев президентът пряко е нарушил Конституцията и добави, че „не може президентът еднолично да създава конституционна криза, това е абсурдно, недопустимо е“.

Той определи като грешка на президента, че е обвързал служебното правителство с провеждането на парламентарни избори. „Това са две отделни процедури, които трябва да вървят паралелно“, според преподавателя.

Ако президентът не подпише указ, какъвто случай явно сега ще се случи, нямаме успешно провеждане на процедурата по съставяне на служебен кабинет. Това остана контролният механизъм на президента да назначи или да не назначи правителство, коментира темата доц. д-р Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий. 

Той обясни, че актовете, с които трябва да се осъществи преминаването през конституционната процедура за служебен кабинет са два – единият е назначаване на правителство, другият е определяне на дата за избори.

Доц. Орманджиев допълни, че логиката сега е да продължат консултациите на президента с другите лица, изброени в чл. 99 от Конституцията, от т.нар. „домова книга“. Той също така каза, че Димитър Главчев може отново да се съгласи да бъде служебен премиер в ново служебно правителство с нов състав.

Преподавателят отбеляза, че според една хипотеза, най-вероятно, ще се изместят парламентарните избори, тъй като трябва да има избран нов служебен кабинет. 

Текущо действащият служебен кабинет продължава да работи, правителството продължава да си действа, допълни още доц. Орманджиев.