Президентът Румен Радев няма да подпише указ за назначаване на нов служебен кабинет. Той обяви това, след като кандидатът за служебен премиер Горица Грънчарова-Кожарева представи структурата и състава на кабинета си.
Президентът обаче отхвърли представения проектокабинет заради присъствието в него на вътрешния министър Калин Стоянов. Радев коментира, че оставането на Стоянов на поста му не може да гарантира провеждането на честни избори и призова Грънчарова да го смени. Тя обаче отказа веднага, на което президентът отговори, че няма да подпише указ за съставяне на нов служебен кабинет.
"Като одитор съм научена това, което говоря, да проверявам. Взела съм убедено решение министър Калин Стоянов да бъде министър на вътрешните работи", посочи Кожарева.
От своя страна, президентът заяви, че изборите се отлагат за след 20 октомври, а правителството на Димитър Главчев продължава да работи.
Преди 10 дни президентът Румен Радев даде срок на Горица Грънчарова-Кожарева да бъде готова със състава на кабинета до 19 август, за да може предсрочните парламентарни избори да се проведат на 20 октомври.
Предложените за служебни министри:
Министър на регионалното развитие и благоустройството – Виолета Коритарова
Министър на транспорта и съобщенията – Валери Борисов
Министър на вътрешните работи – Калин Стоянов
Министър на труда и социалната политика – Ивайло Иванов
Министър на отбраната – Атанас Запрянов
Министър на външните работи – Иван Кондов
Министър на правосъдието – Мария Павлова
Министър на културата – Найден Тодоров
Министър на околната среда и водите – Виктор Атанасов
Министър на здравеопазването – Петко Стефановски
Министър на електронното управление – Валентин Мундров
Министър на туризма – Евтин Милошев
Министър на младежта и спорта – Георги Глушков
"Честата смяна на правителства засилва усещането за нестабилност и демотивира администрацията. България, хората, бизнесът нямат време някой да навлиза в ресора си и да получава кредит на доверие. Действия трябват от днес, затова взех решение голяма част от министрите на сегашния кабинет да ги оставя“, каза Кожарева пред президента.
И добави: "При най-малкото съмнение за непочтеност на тяхната работа ще предприема незабавно необходимите действия“.
Тя посочи, че служебният кабинет ще работи в две посоки – организиране и провеждане на честни и спокойни избори и стриктното следване на евроатлантическия път на България.
През последните две седмици кандидатът за служебен премиер разговаря както с настоящите министри, така и с други експерти. Горица Грънчарова-Кожарева запази мълчание през цялото време за хода на разговорите, като най-горещият въпрос бе дали поста си на вътрешен министър ще запази Калин Стоянов, срещу когото има недоволство от ПП-ДБ.
Горица Грънчарова–Кожарева ще информира главния прокурор за оказван натиск върху нея за това Калин Стоянов да не фигурира като служебен вътрешен министър в предложения от нея кабинет, който по-рано днес не бе одобрен от държавния глава, именно защото МВР остава в ръцете на Стоянов.
„Ще се срещна с главния прокурор и ще изложа всички факти, които аз имам за оказан натиск“, съобщи пред журналисти Кожарева, цитирана от БТА.
„Не се отказвам от кабинета, който предложих. Изпълних конституционната процедура. Очаквам президентът да не наруши Конституцията, да издаде указ за правителство и насрочване на избори“, посочи тя.
Горица Грънчарова–Кожарева и министър Калин Стоянов пристигнаха при протестиращите полицаи пред сградата на президентската институция на „Дондуков“ 2.
Тя отговори с „не“ на въпроса дали е получавала определени заплахи.
„През деветдневния период, в който аз се срещах с всички, имаше определен натиск кой да бъде и кой да не бъде“, обясни тя.
Горица Грънчарова – Кожарева посочи също, че натискът срещу нея е политически и бил в посока Калин Стоянов да не заема поста на вътрешен министър. Тя посочи още, че е стигнала до избора на Калин Стоянов за вътрешен министър след разговори с него, с профсъюзите в министерството, както и с всички директори на областни и други дирекции на МВР, които са посочи аргументи в подкрепа на добрата му работа.
"Няма да отстъпя в момент, когато се прави опит за овладяване на системата. Признателен съм на колегите, че се противопоставят на безпрецедентната намеса на президентската институция в дейността на изпълнителната власт. Благодаря и на номинираната за служебен министър-председател Горица Грънчарова-Кожарева за гласуваното доверие", каза вътрешният министър Калин Стоянов, след като заедно с Кожарева се срещнаха с полицаи, събрали се в обедната си почивка пред "Дондуков" 2 в израз на подкрепа.
По думите му е задвижен сценарият да се правят избори с "наше МВР" през "ала-бала с президента". Министър Стоянов коментира още, че изборните резултати на политическите сили не зависят от МВР, а от убедителността на политическите лидери, посланията им и приоритетите, по които обещават да работят.
Първо служебно правителство, после дата за избори
Според Конституцията първо трябва да се назначи служебно правителство и после да се обяви дата за избори. Без служебен кабинет не може да се отиде на предсрочни избори. Това коментира доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.
Вариантите са два – да се попълнят органите, от които може да се избира служебен министър-председател, или нови консултации. Радев предлага попълване на състава за избор на премиер, припомни Киселова в коментар пред БНТ.
„Президентът иска да бъде попълнен списъкът, от който може да бъде назначаван служебен премиер. Имаме вакантно място за омбудсман, зам.-омбудсман и непопълнени места за членове на Сметната палата. На второ място може да се промени конституционният текст, но това изисква много повече време“, каза преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.
Или кризата ще се задълбочи, или ще се развърже, коментира конституционалистът.
Седми парламентарни избори
Предстоящият предсрочен вот ще бъде шести след редовните парламентарни избори на 4 април 2021 г. Последните предсрочни избори бяха на 9 юни тази година. От 4 април 2021 г. насам президентът Румен Радев връчи 21 мандата, като с два от тях се създаде редовно правителство.
Всеки четвърти българин ще гласува за ГЕРБ, а битката ще е за второ, трето и четвърто място. Това показват данните от социологическо проучване на "Галъп". Ако изборите бяха в началото на август, резултатите вероятно биха били следните: ГЕРБ-СДС биха имали 25,2% от гласовете, ПП-ДБ – 15,2%, ДПС – 14,5%, „Възраждане“ – 14,2%.
На този етап е трудно да се определи кой действително би завършил на второ, трето или четвърто място, показа последното социологическо проучване на „Галъп“.
* Допълнена информация
15:01 | 19.08.24 г.
