Решението на Конституционния съд за промените в Конституцията показа двоен стандарт и бетонира Решение 3 от 2003 г., постановено след запитване от Никола Филчев. Това каза Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.
Въпросното решение 3 е взето въз основа на питане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев за това какво означава „промяна в устройството и управлението на републиката и по какъв начин тази промяна в устройството и управлението на държавата може да бъде реализирана”
„В самото Решение 3 Конституционният съд обяснява, че тези основи, които създават държавността и са ключови принципи в България, това са разделението на властите, че България е парламентарна република, че има върховенство на правото, че имаме президент на републиката, че всички тези институции и органи са поставени на едно ниво. В Решение 13 Конституционният съд почти буквално казва, че имаме разделение на властите, властите са равнопоставени, на равно отстояние една от друга, но има една власт, която е малко по-високо от другите, и визирам институцията на главния прокурор, а другата власт, която ужким е равна – визирам президента, очевидно не е толкова равна, защото при нея можем да вземем решение, което да орязва нейни права“, каза тя.
Според нея с промените в Конституцията и постигането на конституционно мнозинство от над 160 народни представители, което не е лесна задача, е дадена много широка заявка. „На практика това означава, че имаше, колкото и абсурдно да звучи към днешна дата, политически консенсус, че основният закон на държавата за пореден път трябва да се „бутне“ и да бъде променен с идеята да се отскочи от това, което много време блокираше сериозни реформи най-вече на полето на съдебната власт“, каза още тя.
За съжаление, сегашният състав на Конституционният съд не успя, не пожела или не постигна необходимото мнозинство, за да надскочи това решение, да постанови нещо, което да покаже, че тълкувателните решения на КС не са „свещени крави“, посочи още Биляна Гяурова-Вегертседер.
„Може би Конституционният съд в този случай не провидя, че оставяйки тези правомощия, те могат да доведат до блокаж на държавата и ние да се завъртим пак в една спирала от предсрочни избори, оставяйки по този начин президента да управлява през служебни правителства, нищо че правомощията му са орязани. Това е абсурдът и от юридическа гледна точка, пред който сега сме изправени с решението на КС.“
Тя коментира и изследване на Евробарометър, според което за 9% от населението на България върховенството на закона и демокрацията не са важни, като това е ръст от 3 процентни пункта спрямо 2019 г.
Изследването на Евробарометър показва и по-голямата тема специално за България – нуждата от повишаване на правната култура, нуждата от информираност на средностатистическия българин какво означава върховенство на правото, правова държава и защо Конституцията е важна за всеки един от нас, каза Биляна Гяурова-Вегертседер.
Тя посочи, че миналата година в хода на дебата за промени в Конституцията с Българския институт за правни инициативи са направили представително социологическо проучване доколко хората са запознати с процеса и доколко знаят какво се променя. Оказва се, че между 80 и 90% от хората не знаят, че се предлага промяна в основния закон, а около 80% от тези, които знаят, нямат представа как се изразяват тези промени.
По отношение на предсрочните избори и ниската избирателна активност, тя отбеляза, че от една страна, това води до малка представителност на политическите сили, а от друга – до завишена представителност на нови политически сили, които не са толкова широко представени в обществеността.
Тя допълни, че политическите трусове в държавата правят България уязвима в геополитически аспект.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.
11:28 | 06.08.24 г.
