През август 2020 г. Беларус премина през най-противоречивите избори досега, довели до широко разпространени протести и международно осъждане. Четири години по-късно напрежението и несигурността в страната остават.
Президентските избори в Беларус през август 2020 г. бяха превзети от Александър Лукашенко, който претендира, че е постигнал съкрушителна победа - резултат, посрещнат със скептицизъм и твърдения за изборни измами както от местната опозиция, така и от международни наблюдатели, пише Emerging Europe.
Непосредствено след вота започнаха масови протести в цялата страна. Гражданите настояваха за провеждането на свободни и честни избори, с които да се постави край на трите десетилетия на власт на Лукашенко. Отговорът на правителството беше бърз и брутален – демонстрациите бяха смазани от полицейско насилие. Осъществени бяха арести на хиляди хора и оттогава се провеждат репресии срещу всяко несъгласие с властта.
Святлана Цихановска, основният опозиционен кандидат и законен победител в изборите, бързо се очерта като символ на съпротивата. Нейната предизборна кампания получи широка подкрепа в цялата страна, като насочи вниманието към необходимостта от демократични реформи и защитата на човешките права.
Въпреки усилията на режима да потуши несъгласието, протестите продължиха с месеци, демонстрирайки устойчивостта и решимостта на беларуския народ да търси промяна.
Изгнание или затвор
През четирите години след изборите беларуското правителство засили репресиите си срещу опозицията, независимите медии и гражданското общество. Видни опозиционни фигури, включително Цихановска, която сега живее в съседна Литва, са принудени или да живеят в заточение, или в противен случай ще бъдат хвърлени в затвора. Тактиките на режима включват спиране на интернет, кампании за дезинформация и законодателни мерки за задушаване на всяка форма на несъгласие.
Режимът на Лукашенко прилага сурови мерки, за да запази властта си. Бяха приети нови закони за ограничаване на свободата на събранията и изразяването, а държавният апарат за сигурност беше разширен, за да наблюдава и контролира по-ефективно населението.
Журналистите и активистите са изправени пред постоянни заплахи, като много от тях са задържани или прогонени в изгнание. Според правозащитната група Freedom House повече от 1400 души, официално признати от беларуските правозащитници за политически затворници, остават зад решетките – включително съпругът на Цихановска Сергей.
В международен план Беларус е под санкциите на Европейския съюз (ЕС) и САЩ, които се опитват да окажат натиск на режима на Лукашенко да започне диалог и реформи. Тези мерки обаче имат ограничен ефект. Лукашенко поддържа силни връзки с Русия, която му предоставя и икономическа, и политическа подкрепа.
Икономиката се адаптира
Подкрепата на Лукашенко за войната в Украйна направи Беларус мишена на допълнителни западни санкции, насочени към нефтохимическата промишленост, производството на торове, банковото дело, финансовите услуги и транспорта.
Новите санкции пренасочиха още повече търговията на Беларус от Европа към Русия и Китай. Беларус обаче все още изнася дървен материал, петрол, метал и метални изделия за ЕС и внася транспортно оборудване и фармацевтични продукти. Общият износ за ЕС е спаднал с 52% през 2022 г., когато започна войната в Украйна, спрямо 2021 г., а вносът – с около 15%.
Санкциите засягат пряко една четвърт от икономиката на Беларус, а производството на един от най-важните износни стоки – калиеви торове, намалява с над 50% от 2021 г. насам. Хиляди квалифицирани специалисти са напуснали страната.
Като дестинация за 17% от беларуския износ Украйна беше вторият по големина експортен пазар на Беларус, но поради подкрепата на Минск за нахлуването на Москва този пазар е почти напълно загубен. За да смекчи удара, Русия предложи значителна икономическа подкрепа – нови кредитни линии, силно преференциални цени за доставките на петрол и газ и разсрочване на някои финансови задължения. Отделно Москва погълна по-голямата част от износа на Беларус за Украйна.
Всичко това смекчава удара от санкциите. Според Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw) последните данни сочат, че след забавянето към края на 2023 г. икономическото представяне на Беларус се е засилило в началото на 2024 г. През първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 4,1% на годишна база, а индустриалното производство – с 6,5%.
Широкообхватно възстановяване се наблюдава и в селското стопанство, строителството и сектора на услугите, вкл. и ИКТ сектора, който беше един от най-големите двигатели на икономиката на страната преди войната в Украйна.
Поради много стегнатия пазар на труда и отчетения недостиг на работна ръка в много индустрии реалните заплати и разполагаемите доходи продължават да растат. Потребителските цени също се увеличават, като се обръща преобладаващата тенденция от 2023 г. Ембаргото, наложено през 2022 г. върху публикуването на някои важни статистически данни, особено по отношение на състава и посоката на външната търговия, изключва всякаква по-подробна оценка на двигателите на текущия подем, но най-вероятно местните производители и износители са се облагодетелствали от подема на руската икономика в началото на 2024 г., казват от wiiw.
От института прогнозират, че икономиката на Беларус през тази година ще се разшири с около 3,5%.
Политическа стагнация
Що се отнася до политиката, Беларус е в стагнация. Правозащитните организации продължават да съобщават за злоупотреби, а пространството за свободно изразяване е силно ограничено. Опозицията, макар и до голяма степен заглушена в страната, остава активна в изгнание, като се застъпва за демократична промяна и поддържа международна осведоменост за ситуацията в Беларус.
Бъдещето на Беларус е несигурно. Въпреки че сегашният режим не показва никакви признаци, че ще се откаже от властта, устойчивостта на беларуския народ и постоянните усилия на опозицията дават искрица надежда. Ролята на международната общност ще бъде от решаващо значение за подкрепата на демократичните сили и гарантирането, че нарушенията на човешките права няма да останат незабелязани.
Потенциалът за промяна в Беларус зависи от няколко фактора. Във вътрешен план способността на опозицията да поддържа инерция и да се адаптира към репресивната среда е критична. По-младото поколение, което беше в челните редици на протестите, продължава да се застъпва за по-отворено и демократично общество. Тяхната решителност и адаптивност може в крайна сметка да подкопае властта на режима.
Във външен план ролята на Русия остава значителна променлива. Докато подкрепата на Русия за Лукашенко досега е непоколебима, всяка промяна в позицията на Москва може драстично да промени политическия и икономически пейзаж в Беларус. Следващите години ще бъдат ключови, за да се определи дали страната може да се освободи от авторитарното си минало и да се насочи към демократично бъдеще.
Малко вероятно е Лукашенко да допусне за втори път грешката да позволи на следващите избори да се яви силен опозиционен кандидат, каквато беше Цихановска. Срещу него вероятно ще се изправят псевдоопозиционни кандидати.
Междувременно Цихановска е преизбрана от представители на беларуското гражданско общество и политическата опозиция на събрание във Вилнюс, проведено през почивните дни, съобщава Ройтерс. В протокол от срещата се посочва, че тя е спечелила президентските избори през 2020 г. и ще служи като национален лидер, докато в Беларус се проведат свободни и честни избори или докато тя не реши да прекрати тази своя дейност.
Представители на опозицията във Вилнюс коментират, че президентските избори догодина ще бъдат имитация на легитимен вот.