fallback

Традиционните партии в ЕС се нуждаят от радикален центризъм, а не от популистка мимикрия

Успехът на националистите може би не се дължи толкова на политическата им привлекателност, колкото на липсата на обновление у техните опоненти

07:33 | 02.08.24 г. 7
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Политическите коментари след изборите за Европейски парламент през юни се опитаха да посочат причините, поради които избирателите се изместват към политическите периферии. Защо възгледите им стават все по-крайни?

Но успехът на националните популистки партии в цяла Европа може да има по-малко общо с тяхната привлекателност, отколкото с продължаващата липса на обновление в традиционните демократични партии. И за да се противопоставят на този екстремизъм, основните партии се нуждаят от радикален центризъм, а не от популистка мимикрия, пише за Politico Дениъл Сакс, председател на Фондацията за демокрация и плурализъм и член-основател на Европейския съвет за външни отношения.

Например, според нови данни от проучване на Datapraxis, причините зад политическата промяна, която наблюдаваме, са до голяма степен неразбрани. Повечето гласоподаватели, които се насочиха към национал-популистки партии на европейските избори, не бяха мотивирани главно от техните политики, а по-скоро от желание за промяна. Техният вот бе продиктуван повече от липсата на доверие в конвенционалните партии и лидери, отколкото от дълбока ангажираност към идеите, които тези популистки партии подкрепят.

Тези данни сочат, че преди изборите в ЕС по-малко от една четвърт от избирателите, които са преминали към национал-популистки партии, са го направили главно защото са смятали, че те предлагат най-добрата политика.

Около половината или повече от респондентите в анкетата също така смятат, че политическата система на страната им е счупена - цифра, която нараства до 7 от 10 в Италия и Франция. И в повечето от тези страни големи мнозинства са съгласни, че повечето политици нямат връзка с обикновените хора и повечето политици са повече нехаресвани, отколкото харесвани.

Изглежда, че европейската политика сега представлява една игра на дърпане на въже между възхода на тези национални популистки партии, подхранван от разочарование, и, от друга страна, силна мобилизация на млади гласоподаватели - особено жени - които се явяват в защита на демокрацията и либералите ценности. И много от тези, които все още гласуват за центристките партии, често го правят само за да гласуват срещу крайната десница.

Изборите сега са по същество съревнование между отчаяното търсене на истинска промяна и основаната на ценности съпротива срещу демократичното отстъпление.

Тук има уроци. Например, мобилизацията срещу крайната десница беше впечатляващо успешна на парламентарните избори във Франция. Коалицията Нов народен фронт, създадена с рекордна скорост, обедини прогресивните и левите партии в страната в брак по сметка, за да предотврати доминиран от крайнодесните парламент. Това беше последвано от възраждането на Републиканския фронт във втория тур на гласуването, обединяващ ляво и дясно, което попречи на крайнодясната партия Национален сбор да спечели мнозинство от местата.

Но въпреки че прогресивните сили може да бъдат окуражени от този демократичен съюз в краткосрочен план, трябва да се направи много повече от простото противопоставяне. За да спечелят, традиционните демократични партии трябва да развият нов радикален центризъм. Те се нуждаят от вливане на свежи идеи, свежи лица и желание да действат по приоритетите на избирателите с кураж и прагматизъм.

Без такова обновяване на политическото ръководство, без доближаване на политиците до хората, на които служат – чрез граждански събрания и други форми на съвещателна демокрация – доверието в установената политика само ще продължи да избледнява. А центристките партии, които погрешно вярват, че мнозинството от гласоподавателите са променили ценностите си, рискуват да участват в надпревара към дъното, залитайки към крайни политики в погрешен опит да ги привлекат обратно.

Това е обречено на провал. Подобен подход само ще помогне на национал-популистите, като остави идеите им неоспорени. И най-важното, крие риск да превърне традиционните партии в бледа имитация на опонентите си, отклонявайки ги от истинската им мисия: предлагане на амбициозни и интелигентни политики, които ще намерят отглас в електората.

Настоящите проблеми на френския президент Еманюел Макрон трябва да бъдат урок за неговите колеги центристи. По-рано тази година, в опит да увлече гласоподавателите на Националния сбор, неговото правителство прие силно критикуван закон за имиграцията с гласовете на крайнодясната партия - закон, който лидерката ѝ Марин льо Пен нарече "идеологическа победа". И след като сега осъществи правителствена промяна в дясна посока, Макрон се възприема негативно от огромно мнозинство.

Центристите трябва да избягват този тип мислене, приемайки, че проблемите, от които национал-популистите са обсебени, са от изключителна важност в съзнанието на избирателите. Въпреки че центристките партии често пренебрегват приоритетите на гласоподавателите, в повечето страни проблемите, които вълнуват най-много обществеността, са ежедневни грижи - разходите за живот, здравеопазването и икономическите възможности - и те обикновено са по-важни двигатели на вота.

В същото време, за да успеят, центристките партии трябва да разкрият незавидното досие на национал-популистките партии в страните, където са били на власт. Да вземем Полша: политиките на националистическата партия „Право и справедливост“ (PiS) в страната – като почти пълна забрана на абортите – бяха толкова поляризиращи, че дори много консервативни гласоподаватели вече не можеха да ги подкрепят и партията беше свалена миналия октомври. След почти десетилетие на власт тя беше победена от обединените около основните либерални ценности гласоподаватели.

Опонентите на PiS се възползваха от мощни младежки социални движения, които се обединиха срещу национал-популистите. В интерес на истината традиционните центристи дължат успеха си на последните европейски избори на тази енергия, основана на ценности, а не на своите политически програми. И избраните центристки партии трябва да действат бързо, за да се отплатят за това, като се включат в процеса на обновяване. Те не могат да разчитат на тези движения до безкрай. Те трябва да създадат свой собствен политически импулс, докато все още има време.

Избирателите не са непременно склонни към крайности, някои просто желаят да бъдат чути и да имат представително и приобщаващо правителство, което подплатява думите с дела. Бъдещето на демократичната политика зависи от това установените партии от ляво и дясно да възстановят доверието на избирателите чрез обновен центристки подход – нещо, което изисква истински ангажимент за институционално възраждане, смиреност спрямо електората и препотвърждаване на основополагащите ценности на либералната демокрация, завършва Сакс.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:39 | 02.08.24 г.
fallback
Още от Политика виж още