Шест партии биха влезли в парламента при предсрочни избори през октомври, сочат резултатите от проучване на социологическата агенция „Маркет линкс“, проведено по поръчка на bTV.
Дори сред избирателите съществува усещане, че сме в междинно състояние, което трябва отново да мине през национално преброяване за подкрепата към политическите сили, каза социологът Димитър Живков пред bTV. 44% от анкетираните искат нови избори.
Очаква се избирателна активност, сходна с тази на последните избори – под 40%, ако няма добра кампания, която да апелира към широката общесвеност, а не към политическите ядра.
39% декларират, че ще гласуват на предстоящите предсрочни избори, а 20% са отговорили с „по-скоро да“, сочи проучването.
ГЕРБ-СДС биха получили 23% от вота на гласуващите, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – 15,3%, а предвид процесите в ДПС има колебание за третото място, каза Живков. Към момента ДПС биха получили 12,8% от гласовете, а „Възраждане“ – 11%. Още две партии биха имали достатъчно подкрепа, за да влязат в Народното събрание – БСП и „Има такъв народ“ (ИТН). Близо до чертата са и „Величие“ с 3,7% от подкрепата на деклариралите, че ще гласуват.
„Все още има да се види какво ще се случи с ДПС и „Величие“. Очевидно има някои хора сред българските избиратели, които търсят някакво позитивно развитие“, каза Добромир Живков.
„3,7% не е малък резултат на база гласуващи, а „Величие“ беше изненадата през юни, така че не можем да кажем категорично как ще се развият нещата“, каза още социологът.
Спрямо предходния вот най-голямо е разместването при ДПС заради сегашната ситуация, която разколебава електората им. Те са поставени в ситуация да избират между две враждуващи страни, но и при тях има мобилизация в последния момент, отчете Живков.
„Ако през октомври имаме избори, и има по-висока избирателна активност, това ще повлияе на това как ще се разпределят гласовете за политическите сили. ПП-ДБ има леко повишение, спад при ДПС. Това означава, че има желание за промяна на това положение, в което сме понастоящем, желание да се завърне част от електората. Все пак и там има процеси, Христо Иванов не е част от политическата сила“, каза Живков. Според него избирателната активност ще бъде основният фактор за това как ще се преразпредели подкрепата към политическите сили.
По отношение на политическите фигури с най-високо доверие и най-ниско недоверие се ползва президентът Румен Радев – 50% доверие и 30% недоверие. Отдалечаването на ролята му във формирането на служебни кабинети влияе позитивно върху неговия имидж, каза Живков.
Най-ниско е доверието в Делян Пеевски от ДПС (2%), а недоверието е 88%. Докато по времето на предходното правителство доверието към Пеевски нараства плавно с признанието, че той „определено е човек с много сериозно влияние в българския обществено-политически живот“, в конфликта в ДПС той изглежда като основния губещ, каза Живков.
При лидера на ГЕРБ Бойко Борисов има спад в доверието с 3 пункта, но от всички председатели на партии той е на върха на класацията (20% доверие и 65% недоверие). Трети сред политическите лидери с високо доверие е Слави Трифонов (15% доверие и 65% недоверие).
Според Живков основният извод е, че всички политици губят доверието на гражданите в една или друга степен в сегашната ситуация.