Уроците от последните 50 години на Гърция

Докато светът страда от две големи войни и безпрецедентна криза в своите демократични институции, може да се окаже изненада, че днешна Гърция може да предложи трудно извлечени уроци за това как демокрациите могат да устоят, пишат за Politico Афродити Ксиди и Георгиос Ласкарис.

Тази година Гърция отбелязва своята 50-та годишнина от възстановяването на демокрацията си, след като седемгодишната военна хунта се разпадна след нахлуването на Турция в Кипър през юли 1974 г. Последвалият период - известен като „Метаполитефси“ - имаше за цел да възстанови демокрацията на страната и да запази нейната национална независимост. В година, в която половината свят гласува, половинвековният път на Гърция подчертава устойчивостта и адаптивността, необходими за поддържане на демокрацията, рестартиране на икономика и затвърждаване на геополитическите съюзи.

Последните пет десетилетия в никакъв случай не бяха лесни или очевидни за гръцката демокрация. След диктатура, белязана от изтезания, изключване на мними комунисти и произволно отнемане на гражданство, Гърция направи силен старт по своя демократичен път. В тази нова ера страната възстанови върховенството на закона и индивидуалните свободи. Тя легализира всички партии - включително забранената преди това комунистическа партия - организира свободни избори, премахна монархията и изработи нова либерална конституция.

След това Гърция се присъедини към Европейската икономическа общност (ЕИО) - предшественикът на ЕС - през 1981 г. и прие еврото през 2001 г. Качеството на живот в цялата страна се подобри драстично: през 1974 г. 33 процента от населението не бе завършило основно училище, 40 процента бяха земеделци, а 64 процента от улиците все още не бяха покрити с асфалт. Но към 2008 г. стандартът на живот в Гърция вече беше равен на този в развитите нации.

Но когато Голямата рецесия от 2008 г. обхвана Европа, тя разкри неустойчивия дълг на публичния сектор на Гърция, което доведе до опустошителна финансова криза, която струва на страната 26 процента от нейния БВП. Обаче, след преговорите за мерки за строги икономии, преструктурирането на дълга, получаването на спасителна помощ и рационализирането на публичния бюджет Гърция сега е една от най-бързо развиващите се икономики в ЕС – макар и все още една от най-малко производителните.

И така, какви уроци могат да бъдат извлечени от този 50-годишен демократичен експеримент?

Първо, демокрацията може да се запази, ако популисткият капан бъде избегнат. Гръцката демокрация процъфтя в годините след диктатурата. Тази безпрецедентна политическа стабилност беше изградена върху функционираща двупартийност и беше възможна заради взаимстван модел на просперитет. Но със задълбочаването на кризата от 2008 г. гръцките избиратели се насочиха към маргинални партии, а очевидната властова асиметрия в рамките на ЕС само подхрани заплахата от популизъм.

Дори докато Гърция беше на ръба на фалита обаче членството на страната в ЕС остана неподлежащо на обсъждане, запазвайки демокрацията и избягвайки евентуален Grexit. И през 2019 г. махалото се завъртя обратно към центъра с избирането на дясноцентристко правителство, на което беше даден мандат за дълбоки реформи, обвързани с рационализирани разходи.

Поглеждайки назад към този момент, е очевидно, че неустойчивият растеж щеше да доведе до тежка финансова криза, но възстановяването е възможно, когато е съчетано с икономическа отвореност.

По време на Метаполитефси Гърция се пренасочи от селското стопанство и промишлеността към икономика, базирана на услуги и с голям публичен сектор, износ с ниско съдържание на знания и голямо присъствие на малки и средни предприятия. Ниските лихвени проценти в страната и липсата на отговорност у европейските ѝ партньори доведоха до прекомерни заеми, за финансиране на растежа, но без да постигне производителност на ниво ЕС. Последвалата криза доведе до рекордно висока безработица (28 процента) и крайна бедност (18 процента).

Но също така изкристализира необходимостта от растеж, воден от частния сектор. След своя популистки експеримент, под ново ръководство, Гърция увеличи преките чуждестранни инвестиции, износа и възвърна инвестиционния си кредитен рейтинг, за да достигне темп на растеж на БВП от 5,6 процента през 2022 г.

Пътят на Гърция също демонстрира, че при дебнеща заплаха отвън са необходими съюзи, основани на ценности. По време на военната хунта Гърция беше изолирана и имаше малко съюзници. Но след като демокрацията беше възстановена, нейното запазване беше обвързано с националната независимост, като за да затвърди принадлежността на страната към Запада, както и да защити интересите на Запада на Изток, Гърция се присъедини към ЕИО. Мирът все още е налице днес въпреки повишеното напрежение с Турция. И сега страната използва стратегическото си местоположение, за да осигурява маршрути за доставки за войните в Украйна и Израел и енергия за региона.

И накрая, нито едно правителство не може да спре да мисли за утрешния ден. През последните пет години министър-председателят Кириакос Мицотакис и неговата партия Нова демокрация помогнаха страната да поеме по пътя на възстановяване. Но не се заблуждавайте, предизвикателствата все още съществуват.

Подобно на много други европейски страни, Гърция в момента преживява поляризация в своята политика. Политическата екосистема на страната трябва отново да се стабилизира и да подхрани партии, които могат надеждно да управляват, а не множество малки партии. Междувременно се прилагат мерки за увеличаване на реалните заплати и БВП, но предкризисните нива на просперитет все още изглеждат непостижими в близко бъдеще.

Настоящата администрация трябва да преследва по-дълбоки икономически реформи, за да стимулира икономическите сектори с висока стойност, да позволи повече иновации и да подобри висшето образование. Едновременно с това трябва да преработи своите контролни механизми. Тук предстоящата конституционна ревизия на правителството предоставя възможност да се държи под контрол ориентираната около премиера изпълнителна власт чрез по-силни законодателна и съдебна системи, както и с ефективна преса. И накрая, Гърция трябва да продължи да превръща сложната си ситуация със сигурността в предимство чрез водещи общоевропейски споразумения за сигурност, както във вътрешен, така и във външен план.

Докато геополитическото напрежение се повишава и западните демокрации са изправени пред нарастващ риск, 50-годишният опит на Гърция доказва, че само демокрацията и международното сътрудничество могат да осигурят решения за предизвикателствата на 21-ви век. Думите на Павлос Бакоянис – либералният гръцки законодател, който плати за своята преданост към демокрацията със собствения си живот – все още отекват днес: „В демокрацията няма задънени улици“.