Вече е предрешено, че следващото движение на основната лихва на Федералния резерв ще бъде надолу. Подновеният инфлационен страх през февруари и март се оказа мимолетен, вероятно причинен от грешна сезонна корекция. Но е важно кога ще започне намаляването на лихвите, пише за Wall Street Journal Алън Блайндър, професор по икономика в Принстън и бивш зам.-председател на Фед (1994-1996 г.)
Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл и колегите му разбират че рисковете са двупосочни. Ако намалят прекалено рано, инфлацията може да се завърне или, по-вероятно, да не спадне до целта на Фед от 2%. Ако задържат твърде високите лихви твърде дълго, икономиката може да отслабне или дори да изпадне в рецесия.
Парите са кът в момента. При инфлация в диапазона от 2,5% до 3%, в зависимост от това как я измервате, текущият лихвен процент по федералните фондове в диапазона 5,25-5,50% оставя реалния лихвен процент около 2,5-3%. Федералният резерв потиска икономиката, но със сигурност не я задушава. В крайна сметка ставките трябва да паднат. Но кога?
Инвеститорите залагат, че Фед ще започне да намалява лихвените проценти на срещата си на 17-18 септември и това би бил и моят залог, посочва авторът. Не е планирана среща през октомври, а намаленията на лихвените проценти със сигурност няма да започнат на срещата на 6-7 ноември, веднага след изборния ден. Това би било неуместно. Следователно, ако Фед не започне да намалява лихвените проценти на 18 септември, вероятно ще изчака да го направи на срещата си на 17-18 декември, което е далеч – може би прекалено.
Но има и друг вариант: намаляване на ставките на срещата на 30-31 юли. Въпреки че малко хора смятат, че това е реална възможност, може би е точно така, както Аарън Бек от WSJ заяви наскоро. Съгласен съм с него, но Фед изглежда не. Дори най-експанзионистичните ръководители на централната банка не намекват за това.
Всъщност Пауъл наскоро каза: „Искаме да сме по-уверени, че инфлацията се движи устойчиво надолу към 2%... преди да започнем… разхлабваща политика." Други членове на Фед направиха подобни изявления.
Това звучи напълно разумно. Но като се има предвид присъщата несигурност при прогнозирането на инфлацията, не е сигурно колко по-уверени някога ще бъдат членовете на Фед – освен ако не изчакат, докато действително достигнем обетована земя на 2% инфлация, което обаче вероятно ще ги направи твърде закъснели.
Твърде късно за какво? Не забравяйте, че Фед има двоен мандат: ниска инфлация и висока заетост. За известно време паричната политика се проваляше по отношение на ниската инфлация, така че ръководителите на Фед естествено се съсредоточиха в опитите си да поправят това. Но от пика през юни 2022 г. при личните потребителски разходи (PCE, предпочитаната мярка на Фед), инфлацията непрекъснато се забавя. Освен гореспоменатия момент през март, 12-месечната инфлация на PCE не се повишава или намалява всеки месец от миналия септември насам. Прилича ми на тенденция, посочва авторът.
Какво да кажем за другата част от мандата - високата заетост? Там представянето на икономиката на САЩ е сензационно. Националното ниво на безработица е 4,1% (текущото ниво) или по-ниско за невероятните 32 последователни месеца. През тези 32 месеца повече от 10 милиона работни места са добавени в САЩ - средно по 315 000 на месец.
Въпреки това американската машина за работни места се забави малко напоследък. Нетното създаване на работни места досега през 2024 г. е 191 хил. на месец – все още добре, но не колкото преди. И нивото на безработица, макар и все още ниско, пълзи нагоре. Последните четири месеца данните са 3,8%, 3,9%, 4% и 4,1%. Въпреки че Фед все още изпълнява целта за заетост в своя двоен мандат, тя леко се изплъзва, докато тази за инфлацията се приближава.
Федералният резерв редовно се обявява за зависим от данните и почти където и да погледнете – работни места, продажби на дребно и други – икономиката изглежда къкри. Фед обърна внимание на това.
Въпреки че изглежда звездите сочат към намаляване на лихвените проценти през септември, защо да чакаме? Все още има време за съкращаване на 31 юли. Фед свикна с подхода „без изненади“ към промените в лихвените проценти. На практика на пазарите им се казва предварително какво предстои. Така че намалението на лихвения процент с 25 базисни пункта на 31 юли би било изненада – но само малка, ако Пауъл направи намек преди това. Вярвам, че пазарите ще ръкопляскат, посочва Блайндър.
Всяко такова ранно намаление трябва да бъде придружено от предупреждение да не се очаква постоянен поток от намаления на лихвите, освен ако данните не го оправдават. Приблизително това направи Европейската централна банка (ЕЦБ) на 6 юни, когато намали основните си лихви с 25 базисни пункта, но предупреди: „Ние не се ангажираме предварително с конкретен лихвен курс“.
Като се застъпвам за бързо намаляване на лихвите, осъзнавам, че се държа малко като Дон Кихот. Но разпознавам вятърна мелница, когато я видя. Намаляване на ставката на 31 юли не се очертава, но може би трябва, завършва Блайндър.
00:34 | 30.07.24 г.
