Президентът на Кипър Никос Христодулидис се интересува от нова позиция в Европейската комисия (ЕК), която ще ръководи политиката на ЕС за Средиземноморието, пише за Politico Нектария Стамули.
Кипър може да предложи много по отношение на корабоплаването и други въпроси, засягащи региона, което прави кипърски кандидат идеален за поста, казва той в интервю за европейското издание.
Новият брюкселски ресор, предложен от преизбраната председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, ще се фокусира върху икономическите въпроси, както и върху трафика на хора и миграцията от Северна Африка.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис коментира пред Politico, че също вижда смисъл в поста, въпреки че не казва, че иска грък да го заеме.
„Можем да допринесем за решаването на проблемите, свързани с корабоплаването и Средиземноморския регион“, казва Христодулидис.
Планът на Фон дер Лайен да утвърди отделен еврокомисар за Средиземноморието следва лобиране от страна на Кипър, добавя той. „След нашите настоявания председателката почувства необходимостта да има комисар, който да се занимава изключително с това“, посочва още той.
„Ще трябва да видим на практика какво носи Средиземноморският портфейл, какви са правомощията, какви са отговорностите, какъв е обхватът на ангажираността“, отбелязва Христодулидис, като допълва, че е обсъдил някои други портфейли с ръководителката на ЕК.
През следващите няколко седмици Фон дер Лайен ще прецени какви еврокомисари иска в новата си Комисия. Правителствата на ЕС бяха помолени да представят имена, които да бъдат интервюирани от председателката, която след това ще направи избора си. Водят се преговори при закрити врата за това кои държави ще получат най-влиятелните работни места в новата ЕК.
Кипърският президент казва, че неговото правителство трябва да получи „важен“ портфейл.
„Ние вече не сме нова страна членка, имаме 20 години опит, председателствахме един път и през първата половина на 2026 г. ще поемем второ ротационно председателство на Съвета на ЕС. Сега искаме портфолио, за което вярваме, че представителят на Република Кипър ще донесе добавена стойност“, посочва той в интервюто.
Тази година е символична за острова в Източното Средиземноморие, тъй като се навършва половин век, откакто турските сили нахлуха в отговор на подкрепен от Гърция преврат, както и 20 години, откакто Кипър стана член на ЕС. Пет десетилетия по-късно, казва Христодулидес, има импулс за подновяване на преговорите за разрешаване на спора с Турция, въпреки че разделението на острова между гръцкия кипърски юг и турския север е по-дълбоко от всякога.
„Не можем да си позволим да чакаме нови усилия, нова инициатива“, казва той, намеквайки за предприемането на „смели стъпки“ през следващите месеци. „Видяхме от това, което се случва в Газа, че няма замразени конфликти. Във всеки момент инцидент може да доведе до „пожар“ в Кипър и да засегне региона. Нерешаването на кипърския проблем не е решение“, заключава той.
Анкара не признава Република Кипър, държава членка на ЕС, която иначе е международно призната като единствената суверенна власт над целия остров. Множество опити за намиране на компромисно споразумение през годините се провалиха, последният през 2017 г. в Кран Монтана, Швейцария; оттогава официалните преговори не са възобновявани. Това е най-дългият период без диалог.
По повод годишнината от инвазията в северната част на острова турският президент Реджеп Тайип Ердоган разби надеждите за възобновяване на преговорите и потвърди позицията си за решение на въпроса с две държави.
Христодулидис повтори призива си за засилване ролята на ЕС в преговорите за Кипър и за назначаването на политическа фигура от Съюза, която да се заеме с проблема. „Там, където все още има несъгласие с Турция, отговорът се крие в ЕС. Участието на Съюза ще доведе до решение, което е от полза както за него, така и за Турция“, коментира той.
08:03 | 27.07.24 г.
