Възможно ли е републиканският кандидат за вицепрезидент Джей Ди Ванс да се окаже напълно грешният избор за Доналд Тръмп, се пита Джейми Детмър на страниците на Politico.
Решението на президента на САЩ Джо Байдън да се оттегли от надпреварата за Белия дом може да превърне 2024 г. в годината на жената, и по-точно - на вицепрезидентката Камала Харис, която, въоръжена с подкрепата на отиващия си президент, сега може да се счита за фаворит за номинацията на Демократическата партия.
Истината е, че ако Харис успее да получи одобрението на партията си, голяма част от последващата предизборна кампания вероятно ще се фокусира върху абортите и правата на жените. Тръмп вече има проблем с жените гласоподаватели – проучванията постоянно показват, че делът на жените, които планират да гласуват за него този ноември, е по-малък от тези, които са го направили през 2020 г. И Ванс няма какво да предложи на Тръмп по този въпрос. Точно обратното - той рискува да усложни проблема на шефа си.
Предполага се, че Тръмп е избрал Ванс за свой кандидат за вицепрезидент до голяма степен, за да разпали подкрепата за движението MAGA (от Make America Great Again - Да направим Америка отново велика – бел. прев.) и да увеличи републиканските перспективи в деиндустриализираните щати. Но това беше избор, направен, когато Байдън все още оглавяваше листата на демократите. Сега, когато го няма, Ванс може да се превърне в пасив.
Твърдите позиции на Ванс срещу абортите от миналото и поредицата от много спорни изявления, които той направи относно разводите, намеквайки, че жените, хванати в капана на насилствени бракове, трябва да останат женени в името на децата, едва ли ще бъдат забравени. През 2021 г. той определи прекратяването на бракове, които са „може би дори насилствени“, като егоистично. „Това е един от големите трикове, които сексуалната революция наложи на американското население – за хората е толкова лесно да сменят съпрузите си, колкото и бельото си“, каза той
Той също така е строг пронаталист, характеризирайки онези, които нямат деца, като „бездетни коткари“ и изразявайки мнение, че на хората с деца трябва да се дават допълнителни избирателни гласове. Той заклейми субсидиите за отглеждане на деца като „класова война срещу нормалните хора“, въпреки – или може би защото – такива субсидии предоставят на жените с малки деца повече възможности да работят или да се квалифицират и да бъдат независими.
Освен това Ванс едва наскоро смекчи позицията си относно абортите, за да влезе в съответствие с Тръмп, който твърди, че абортите трябва да се решават индивидуално от отделните щати. Но през 2022 г., когато беше кандидат за Сената от Охайо, Ванс каза в подкаст, че би искал да види национална забрана на абортите без изключения – дори при изнасилване или кръвосмешение. Това беше преди назначенията на Тръмп във Върховния съд да отменят „Роу срещу Уейд“, епохално съдебно решение от 1973 г., което защитаваше правото на аборт. Ванс дори твърди, че са необходими федерални действия, за да се попречи на жените, търсещи аборт, да пътуват от щати, където абортът е незаконен, до такива, където е разрешен.
Понастоящем жените съставляват 51 процента от населението на възраст за гласуване в САЩ и думата им се усеща, след като решението „Роу срещу Уейд“ беше отменено през юни 2022 г.
В междинните избори, проведени скоро след решението на Върховния съд, гласът на жените беше този, който спаси демократите от сериозна загуба и лиши републиканците от някои от големите победи, на които се надяваха. Демократите „включиха“ въпроса за абортите в бюлетината и Харис беше в центъра на това усилие – включващо и активистки групи – представяйки изборите като такива срещу за ерозията на репродуктивните права на жените.
След излизането на резултатите от изборите главният изпълнителен директор на „Планирано родителство“ Алексис Макгил Джонсън каза, че стратегията се е отплатила. „Правата на аборт и правата на свобода наистина ни помогнаха да се противопоставим на историята. Това, което направи “вклюването“ на абортите в бюлетината, бе да запази конкурентоспособността на тези междинни избори.“ Републиканците все пак успяха да вземат Камарата на представителите, разбира се - но само с малко - а демократите успяха да разширят своето мнозинство в Сената. Това със сигурност не беше „червената вълна“, която Републиканската партия се хвалеше, че ще предизвика, благодарение на ентусиазма на жените и центристките избиратели.
Като цяло избирателната активност на жените бе по-висока от тази на мъжете през 2022 г., като участието бе особено силно в някои ключови щати като Аризона, Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин, които вероятно ще определят и резултата от президентската надпревара през 2024 г. Тогава 12 щата избраха жени за губернатори - рекорден брой.
По същество в критични щати на бойното поле избирателите отхвърлиха републиканските кандидати, подкрепящи Тръмп - но Ванс беше изключение. И така, с един уязвен Байдън в надпреварата, изборът на Тръмп за вицепрезидент беше логичен: личната одисея на Ванс от бедността в деиндустриализираните щати – и произхода от Апалачите на неговото разбито провинциално семейство – до академична и политическа слава е завладяваща. А победата му в Охайо през 2022 г. демонстрира уменията му да се идентифицира с отрудената работническа класа в американския североизток и Средния запад.
Това все така ще бъде полезно за Тръмп, въпреки че демократите биха могли допълнително да намалят влиянието на Ванс, като изберат свой собствен кандидат за вицепрезидент от деиндустриализираните щати. Но що се отнася до гласуването на жените, особено на младите и градските дами, Ванс само изостря проблема на Тръмп – проблем, който само се влоши от неотдавнашните съдебни дела на бившия президент, включващи жени.
Докато натискът върху Байдън да се откаже от надпреварата нарастваше, Тръмп все още изоставаше от немощния президент сред жените гласоподаватели във Флорида – и това само по себе си говори много. Някога възприемана като показателен колебаещ се щат, на последните избори Флорида премина към републиканците. Тя гласува за Тръмп през 2016 и 2020 г., а в анкета, проведена от FOX 13/Insider Advantage, бившият президент имаше обща преднина от 6 пункта пред Байдън. Но не така беше сред жените - Байдън все още водеше леко при тях.
И така, ще успее ли Харис да надгради тази преднина, да влее ентусиазъм и да стимулира избирателната активност, за да повтори това, което жените демократи успяха да постигнат през 2022 г.? Ако да, през 2024 г. Америка може най-накрая да избере първата си жена президент, завършва изданието.
17:28 | 24.07.24 г.
