Каква ще е външната политика на САЩ след Байдън?

Коронясването на Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс на конвенцията (номиниращото събитие – бел. прев.) на републиканците, оттеглянето на Джо Байдън от президентската надпревара и подкрепата му за неговото вице Камала Харис, опитът за убийство на Тръмп и скандалът около действията на охраната му - всичко това предизвиква въртене на глави в САЩ и чужбина. За американците, въвлечени в президентската драма, новините бяха повече за личности и партии, отколкото за външна политика. Но за чуждестранните правителства, които искат да разберат посоката на най-голямата военна и икономическа сила в света, новините бяха изцяло за несигурност и риск, пише за Wall Street Journal Уолтър Расъл Мийд.

Избирайки сенатора Ванс от Охайо, Тръмп затвърди популисткия си, антисистемен подход към външната политика, което шокира едни и разбуни други в чужбина. Ванс е скептичен по отношение на помощта за Украйна, подкрепя протекционистичните мита и се застъпва за тръмпистката MAGA (Да направим Америка отново велика – бел. прев.) програма.

Очертаването на Камала Харис като кандидат на демократите сочи, че те също може би се отдалечават от центъра. Картината е мътна, защото Харис не е оставила дълбоки отпечатъци във важни външнополитически дебати и благоприличието задължава служителите ѝ да подчертават, че мисленето им се съвпада с това на екипа на Байдън по всички въпроси. Но хора, запознати с мисленето и в двата лагера, смятат, че скоро може да се появят значителни различия относно Близкия изток и други въпроси.

Независимо дали Тръмп или Харис положат клетва през януари, президентът Байдън вероятно ще бъде запомнен като последния от президентите в ерата след Студената война. Докато ревизионистки сили като Китай, Русия и Иран отправят силни предизвикателства, общественият скептицизъм нараства у дома както отляво, така и отдясно относно водения от Америка световен ред. Отборът на Байдън се стреми да запази реда, който беше установен след Втората световна война и след това укрепен и разширен от президентите Джордж Буш-старши и Бил Клинтън след Студената война.

На първо място, това означаваше укрепване на връзките със съюзниците в Европа (подложени на жестоко изпитание по време на разрушителното президентство на Тръмп), основани на ценностите на международното право и демокрацията в идеологическото ядро ​​на стария световен ред. След като Русия нахлу в Украйна, фокусът на настоящата администрация се измести към изграждането на коалиция, която, както се надяват сътрудниците на Байдън, в крайна сметка ще принуди Владимир Путин да прекрати войната при условия, приемливи за Украйна и нейните западни поддръжници. В Азия екипът на Байдън успешно трансформира стария модел на „главина и спици“ при съюзите на САЩ в това, което официални лица наричат ​​„мрежова структура“, в която сътрудничеството между съюзниците на САЩ в Азия укрепва системата от съюзи на Америка като цяло. (САЩ имаха договори с няколко азиатски съюзници, но имаше сравнително малка интеграция или сътрудничество между страни като Южна Корея и Япония.) В Близкия изток байдънистите работеха за обединяването на Израел, Саудитска Арабия и САЩ, за да компенсират непоколебимия стремеж на Иран за регионална хегемония. Усложняването на стремежа на отбора Байдън да поддържа стария международен ред беше тежестта, която възникващите проблеми поставиха върху изпитващата трудности международна система. Проектирането на прехода към бъдеще с нетна нулева означава замяна на глобалната енергийна система с нещо радикално ново. Промяна в такъв мащаб е рискована и скъпа и увеличава значително трудностите при управлението на международна система, която вече е атакувана от геополитически съперници.

Едновременно с това, общото отстъпление на демократичното управление в голяма част от света, заедно с нарастващата значимост на проблемите на ЛГБТ+ общността в дневния ред на Запада относно правата на човека, направи рамкирането на американската стратегия чрез дихотомията „демокрация срещу автокрация“ на екипа Байдън трудно за популяризиране в голяма част от Глобалния юг.

Тенденцията към по-голям протекционизъм вероятно ще продължи, независимо кой ще влезе в Овалния кабинет през януари. И Тръмп, и Харис ще се съсредоточат върху налагането на строги правила за икономическите отношения с Китай. Освен това Тръмп би наблегнал на националната отбрана и възстановяването на работните места в американската промишленост в своята търговска политика. Харис пък може да създаде ограничителна търговска програма около енергийния преход и зелените мита.

Времето притиска всички ни, както Байдън откри наскоро. Въпросът, който американските съюзници и противници ще си зададат по време на надпреварата за негов наследник, е дали е дошло времето и за политика на глобално ангажиране в защита на ръководен от Америка световен ред. Неотдавнашно проучване на Pew Research Center установи, че мнозинството пълнолетни американци под 30 години виждат само три външнополитически цели като основни национални приоритети: справяне с изменението на климата, спиране разпространението на оръжия за масово унищожение и защита на САЩ от терористични атаки.

Живеем в опасни времена; старите дадености биват разрушавани. Наследникът на Байдън ще се нуждае от ясна визия и превъзходни лидерски умения, за да преодолее предизвикателствата пред Америка в чужбина, завършва Мийд.