Ако е имало някакви съмнения, че Доналд Тръмп ще преследва до край слогана „Америка на първо място“, той ги прогони в понеделник с избора си на вицепрезидент в кампанията. Джей Ди Ванс е най-известният поддръжник на Тръмп сред висшите републиканци, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Лус.
Тръмп можеше избере Ники Хейли, бившата губернаторка на Южна Каролина (и посланичка на САЩ в ООН – бел. прев.), която бе най-голямото предизвикателство за него в републиканските първични избори. Хейли е относително умерена по отношение на абортите. Избирането на нея или на фигура с подобно мислене би означавало, че Тръмп иска да увеличи привлекателността си за колебливите републиканки от предградията.
В контраст, Ванс е непримирим християнски консерватор. Ако Джо Байдън може да намери нещо положително в струпващите се над него буреносни облаци след трагичния му дебат с Тръмп, то би било Ванс. Вицепрезидентката на Байдън, Камала Харис, е ефективен борец за правото на избор на жените.
Следователно изборът на Ванс е знак, че Тръмп се чувства много наперен. Изборът на вицепрезиденти рядко оказва забележимо въздействие върху изборните резултати. Но те сигнализират какво мисли номинираният. Байдън избра по-младата и от смесена раса Харис през 2020 г., за да балансира факта, че е възрастен бял мъж. Тръмп, напротив, е толкова уверен в подкрепата на своята партия, че избра най-близкото нещо до себе си, което можеше да намери.
Много ще се изговори за факта, че Ванс някога беше анти-Тръмп. През 2016 г. той каза на бивш съквартирант от колежа, че Тръмп може да бъде „американският Хитлер“. Тръмпизмът е „културен хероин“ за сините якички в Америка, бе заявил той. Демократите ще се опитат да експлоатират предишната омраза на Ванс към новия му шеф.
Иронично е, че Ванс беше в челните редици на обвиняващите Байдън, че е подбудил опита за убийство на Тръмп миналата събота. За разлика от Ванс, Байдън никога не е оприличавал Тръмп на Хитлер. Не е трудно да се представи Ванс като опортюнист, който е преценил, че преклонението пред Тръмп е единствения път напред в днешната Републиканска партия. Той има и тесни връзки с парите на технологичните гиганти. Неговата кампания за сенатското място от Охайо през 2022 г. беше до голяма степен финансирана от Питър Тийл, рисков капиталист от западното крайбрежие и ранен поддръжник на Тръмп. Изборът на Ванс беше приветстван ентусиазирано от Илон Мъск, приятел на Тийл, който подкрепи Тръмп само два дни по-рано, след покушението срещу него в Пенсилвания.
Би било голям пропуск, ако демократическата кампания не използва противоречието между работническите корени на Ванс, които са истински, и плутократичните му спонсори.
Но Ванс не е лесен залък. Независимо от обратния му завой по отношение на Тръмп той е интелигентен и силен изразител на тръмпизма. На 39 години той също може да твърди, че е неговото бъдеще. Нито един републикански сенатор не е направил толкова много, за да лансира организирания от фондацията Херитидж „Проект 2025“, който разяснява тръмпизма в детайли. Ванс отговаря на всички изисквания. Той е християнски националист, критик на глобализацията, дълбок скептик по отношение на НАТО и вярващ в съществуването на дълбоката държава, която иска да разруши. Хейли не отговаря на нито един от тези критерии.
Неговото издигане може да се окаже полезно за Харис, ако тя успее да експлоатира подкрепата му за национална забрана на абортите. Номинацията му е добра новина и за руския президент Владимир Путин. Ванс постоянно се противопоставя на предоставянето на по-нататъшна военна помощ за Украйна. Но той отива много по-далеч от това. Той е заклет фен на унгарския премиер Виктор Орбан и любимец на трансатлантическата крайнодясна връзка.
Избирайки Ванс, Тръмп сигнализира две неща. Първо, той очаква да спечели през ноември. Второ, той иска да приложи напълно Maga (Да направим Америка отново велика – бел. прев.) дневния ред. Демократите ще се съсредоточат върху слабостите на Ванс и кариерния му опортюнизъм, както и трябва. Но те също трябва да вземат под внимание забележителното чувство на увереност на Тръмп. Не може да се каже, че то не е на място, завършва Лус.