Липсата на доверие към политиците и партиите е основната причина за отказа от гласуване на последния национален вот на 9 юни, показва изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, направено по поръчка на БНТ. То е проведено между 27 юни и 5 юли сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети.
„Изборите за Народно събрание, проведени на 9 юни, ще бъдат запомнени с няколко „нови“ обстоятелства в българската политика – влизане на нов партиен субект, ДПС като втора политическа сила за пръв път, допълнително фрагментиране на партийната система и други“, посочват от „Галъп“. Друга особеност на шестите поред предсрочни парламентарни избори е рекордно ниската избирателна активност в страната – 34,41% по данни на ЦИК.
„Галъп интернешънъл болкан“ задава на анкетираните, които декларират, че не са гласували, отворения въпрос „защо“.
На първо място се подрежда отговорът: „Нямам доверие на политиците, на партиите, на никого“, който са посочили 27% от хората у нас. На второ място са онези, които не могат да дадат отговор защо не са отишли до урните. „Няма за кого да се гласува“ и убеждението, че управляващите мислят и работят само за себе си, са отказали по близо 10% от това да дадат гласа си.
Изследването отчита, че част от отговорите разкриват цялостна апатия към политиката. Хората я разглеждат като нещо странично, далечно, чуждо на живота. Това е видно от аргументите „Не се интересувам от политиката“, „Защото по принцип не гласувам“ и „Няма смисъл“. Политиката, политическото, политическият процес и факторите в него не се познават от част от обществото у нас и не се регистрира желание те да бъдат опознати, отчитат социолозите. Някои от отговорите показват и липса на припозната политическа алтернатива за част от обществото, която не открива свое представителство.
Проучването отчита сериозно разочарование и умора в нагласата на по-възрастните поколения и изначална апатия и непознаване на политическото при по-младите. При активните хора липсва доверието, а при младите липсва интересът, показват резултатите от проучването. Хората с високи доходи усещат най-вече липса на избор, а хората с ниски – липса на доверие.