Европа има нужда да играе по-смело на геополитическата шахматна дъска

В геополитическата шахматна игра с високи залози Европа се намира в критичен момент. САЩ доминират. Тяхната икономика, мащабната им индустриална политика, технологичното и културно влияние обхваща континенти. Китай напредва методично. Икономическата му мощ, решителните инвестиции и агресивният подход го правят все по-влиятелен. Европа, някога царица, сега се оказва пешка - действа предпазливо, борейки се да постигне необходимото единство, за да се утвърди, често попада в сблъсъци на национални интереси и бюрократични тънкости.

За да успее, Европа трябва да бъде по-смела. Скоро ще имаме нови Европейски парламент и Европейска комисия и аз силно вярвам, че Европа може да се трансформира, изненадвайки всички на шахматната дъска, пише за Financial Times Винсънт Клърк, главен изпълнителен директор на AP Moller-Maersk.

Критерият за успех е Европа, която контролира собствената си съдба. Пандемията, геополитическата несигурност, войната и климатичната криза означават, че вече не можем да приемаме за даденост сигурността, безопасността и устойчивостта, както дълго правехме преди. Инвестициите в нашата отбранителна и критична инфраструктура са приоритет, който не подлежи на обсъждане, както и осигуряването на контрол върху нашите енергийни и транспортни мрежи, вериги за доставки и комуникационни системи.

Но какво трябва да направи Европа, за да се адаптира бързо към променящата се шахматна дъска? По-нататъшното стимулиране на прехода към зелена енергия, улесняване внедряването на нови технологии и превръщането на региона отново в силна база за иновации на компаниите ще бъдат сред най-трансформиращите ходове.

По отношение на зеления дневен ред станахме свидетели на значителен напредък през последните пет години с далновидна регулация, очертаваща пътя към нетната нула. Но глобалните конкуренти дърпат напред. В Китай екологични горива в голям мащаб навлизат на пазара със завидна скорост, докато финансовите стимули и по-малкото бюрокрация помагат на компаниите да увеличат своята преднина. Инерция се натрупва и в САЩ със Закона за намаляване на инфлацията. В отговор на това Европа се нуждае от енергийна стратегия, ориентирана към действие, която надхвърля националните разделения и превръща изследванията, рамковите условия и политическите визии в реалност.

Инвазията на Русия в Украйна показа риска от енергийната зависимост. Сега Европа трябва да използва енергийния преход, за да си осигури стратегическа автономия. Рамката на ЕС за намаляване на емисиите поставя стабилна основа. Но сега е време за повече „моркови“ (а не „тояги“ – бел. прев.) - стимули и инвестиции в отрасли, които ще доминират в бъдеще. Опростяването на изплащането на средства от фондовете и преминаването от финансиране на еднократни пилотни проекти към по-амбициозни такива биха били очевидни лостове за подпомагане на производството на възобновяема енергия и зелено гориво в голям мащаб.

Европейските компании правят значителни инвестиции в нови технологии и активи, които ще ускорят зеления преход. Но една ангажирана Европа също трябва да играе ключова роля на глобалната сцена. Например, натискането на Международната морска организация да приеме ценови механизъм, който ще накара онези емитенти, които плават чрез изкопаеми горива, да плащат допълнително, като същевременно субсидира тези, които плават чрез зелени горива.

В исторически план Европа е била процъфтяващ център за иновации. Но растежът на производителността в САЩ е над два пъти по-висок от този в еврозоната и Обединеното кралство през последните две десетилетия. Инвестициите на САЩ в иновации и научни изследвания също са почти два пъти по-високи от тези в ЕС, като конкурентите отвъд Атлантическия океан се тласкат напред от мощните центрове в Силициевата долина и процъфтяваща екосистема от стартъпи. Китай прави огромни инвестиции в изкуствен интелект, 5G и квантови изчисления.

Макар че Европа може да се похвали с богата история на научни изобретения, регионът остава предпазлив по отношение на технологиите, борейки се с бюрокрация и ограничителни разпоредби. Владеенето на нови технологии е от съществено значение за всеки, който се стреми да промени игралното поле. Вместо да добавя повече регулации, Европа трябва да увеличи финансирането и стимулите за научноизследователска и развойна дейност и да създаде по-привлекателни условия за инвестиране.

За да постигне Европа „отворена стратегическа автономия“, тя трябва да активира своя частен сектор. Едно начало би било укрепването на единния пазар, премахването на вътрешните търговски бариери и преследването на по-дълбока интеграция. Европа също трябва да премине от отбранителна позиция относно регулациите и митата към развиването на конкурентни компании.

Към момента Европа не е в шах, да не говорим за мат. Но липсата на решителност я прави уязвима. Тя трябва да консолидира своите части, да оптимизира регулациите, да задълбочи интеграцията и да инвестира смело. В противен случай рискуваме да се превърнем просто в зрители на геополитическия мач с високи залози, завършва Клърк.