Новият британски премиер е изправен пред трудни решения

Новият британски премиер сър Киър Стармър спечели огромно парламентарно мнозинство с поразително слаба подкрепа. Лейбъристите получиха само 34% от гласовете. Слабата подкрепа за консерваторите след голямата им победа през 2019 г. също подчертава изключителното непостоянство на електората, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Може би най-обезпокоителното е, че, както твърди новият доклад „Увредена политика?“ на National Centre for Social Research, „dоверието в правителствата никога не е било толкова ниско“. Подробностите са отрезвяващи: „45% „почти никога“ не биха повярвали на британските правителства от която и да е партия, че ще поставят нуждите на нацията пред интересите на тяхната собствена политическа партия“; „58% „почти никога“ не биха се доверили на политици от която и да е партия във Великобритания, че ще кажат истината, когато са в затруднено положение“; и 71% смятат, че икономиката е по-зле заради Brexit, водещата политика на правителството на торите.

Предизвикателството пред лейбъристите е не само да управляват добре, но и да възстановят доверието в управлението. Ако не успее да направи и двете, би трябвало да има голям шанс партията да бъде изметена от властта на следващите избори. Когато доверието в политиката се срине, голяма част от електората ще прегърне обещанията на лъжливи демагози. Но опасностите от тази форма на политика бяха напълно разкрити чрез съдбата на последното правителство.

Ограничаването на търговията с най-близкия съсед и най-голям пазар на Обединеното кралство (ЕС) не би могло да го направи по-богато. Една интересна скорошна статия, „Негативно изравняване“, достига до три отрезвяващи заключения: първо, общите икономически загуби от Brexit са най-малко 5 процентни пункта от БВП; второ, Brexit наистина намали регионалното неравенство, но го направи чрез „негативно изравняване“ – тоест навреждайки на проспериращите региони повече, отколкото на по-малко проспериращите; и трето, подкрепата за десните популистки партии нарасна в региони, които претърпяха свързани с Brexit загуби на БВП. Така загубите, причинени от популистките лъжи, могат да бъдат от полза за политиците, които ги повтарят.

Но това не помогна на консерваторите, защото те не могат да свирят на популистката струна толкова добре, колкото Найджъл Фараж. Те също така имат нужда от подкрепата на хора, които очакват от управляващата партия да покаже порядъчност, трезвост, сериозност, надеждност и компетентност.

Сега идва Стармър. Големият въпрос е дали той може да възстанови доверието чрез постигане на резултати, единственият начин, който вероятно ще работи в дългосрочен план. Той дойде на власт не само поради очевидните провали на предишното правителство, но и поради изключително лошото представяне на икономиката след финансовата криза от 2007-09 г., последвано от загубите, причинени от Brexit, пандемията и „кризата с издръжката на живота”. Консерваторите нямаха отговор на първото и бяха брутално ударени от последните три.

Предизвикателството за Стармър и за неговата финансова министърка Рейчъл Рийвс е съвсем просто: той обеща да подобри нещата, като същевременно не променя много. Тази предпазливост беше очевидно прекомерна и сега ще направи много по-трудно управлението.

Един непосредствен проблем, причинен от тази предпазливост, е наложителното подобряване на обществените услуги, особено на Националната здравна служба и местното управление. Как ще бъде възможно това в една стагнираща икономика, без да се вземат повече заеми или да се вдигнат чувствително данъците? Да, лейбъристите може да имат късмет. Може би преминаването на скорошните шокове и появата на стабилно правителство ще бъде достатъчно, за да възобнови растежа. Ами ако не стане така?

Колегата ми от FT Робърт Шримзли, пише авторът, твърди, че това може да е последният шанс за „центризъм“ в Обединеното кралство. Може и да е последният шанс за правителство, което се опитва да постигне резултати, а не просто да канализира гнева. Тогава това правителство трябва действително да постигне тези резултати.

Както бившият главен икономист на Английската централна банка (АЦБ) Анди Халдейн твърди, лейбъристите ще трябва да предприемат някои смели стъпки. За изтъкване са сближаването с ЕС, радикалното либерализиране на планирането, облекчаването на регулациите, подкрепата за иновациите, децентрализацията на властта, реформирането на данъчното облагане, укрепването на пенсионната система, насърчаването на ученето през целия живот, рационализирането на имиграцията и подобряването на ефективността на обществените услуги и администрацията. Те също така ще трябва да повишат данъците, включително чрез реформиране на облагането на земята и замяна на данъка върху горивото с налог върху емисиите парникови газове.

Трудното е, че нищо от това няма да е лесно, а част от него беше изключена предварително. Но нарушаването на обещанията би унищожило още повече слабото доверие, което лейбъристите наследиха. Тогава това е капанът, създаден от техните обещания и предишните провали на други. От огромно значение е Стармър да намери изход от него, завършва Уулф.