fallback

Проблемите на Китай са както циклични, така и структурни

Решаването им изисква действия от пленума на ЦК на партията, а не кухи фрази

09:00 | 13.07.24 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Настроението в Китай е мрачно. Индикаторите за вътрешните и външните настроения - потребление на домакинствата, частни инвестиции и приток на чуждестранен капитал - са анемични. Стойностите на имотите продължават да падат, а фондовият пазар е потиснат, което едновременно отразява и подхранва усещането, че икономиката е оставена на самотек и че правителството или не разбира сериозността на ситуацията, или няма план за изкореняване на проблемите. Или и двете, пише за Financial Times Есвар Прасад, професор от университета Корнел в щата Ню Йорк.

Предстои третият пленум на Централния комитет (ЦК) на Китайската комунистическа партия - голяма среща, която обикновено определя пътна карта за икономически политики всяка петилетка. От правителството се очакваше да изложи ясна политическа програма и конкретни реформи, в допълнение към предлагането на краткосрочни стимули за подкрепа на растежа. Тези надежди може да са попарени.

Китайският премиер Ли Цян наскоро говори за справяне със симптомите, както и с първопричините за настоящите проблеми. Но той предложи малко решения. Пленумът без съмнение ще излезе с кухи изявления за по-нататъшни реформи и отваряне. Те ще се провалят с гръм и трясък, ако правителството не успее да съживи пазарно ориентираните реформи.

Правителството се съпротивлява на исканията за монетарни и фискални стимули от страх да не създаде финансови рискове и да увеличи дълговото си време. За да даде тласък на икономиката след пандемията, Пекин издаде значително количество дългосрочни държавни облигации за финансиране на инфраструктура и други разходи. Централната банка смекчи умерено паричната политика, но кредитният растеж остава слаб. Частните фирми нямат желание да инвестират в несигурна среда.

Правителството също така стимулира производството в избрани отрасли - нещо, в което плановата икономика обикновено е добра. Подкрепата стимулира сектори като зелена енергия и електрически превозни средства, които отговарят на целта за технологично надграждане на промишлеността.

Да накараш домакинствата да потребяват повече, когато доверието им е на ниско ниво и виждат как стойността на домовете и инвестициите им на фондовия пазар спадат, се оказа по-трудна задача. Фокусът върху мащабната капиталоемка промишленост ограничава ръста на заетостта, което допълнително възпира потреблението. Тъй като потреблението изостава от нарастването на производствения капацитет, дефлационният натиск се оказва траен. Докато Китай се опитва да реши проблемите си чрез износ, търговското напрежение с други страни се засилва, добавяйки към икономическия песимизъм.

Неясния подход на правителството към частния сектор и откровената враждебност към успешните предприемачи също накърняват доверието. Предприемачите са готови да поемат рискове при перспективи за големи печалби. Това изчисление се променя, ако възвръщаемостта е ограничена, което намалява динамиката на частния сектор и потиска иновациите.

Банковата система изглежда стабилна, но не насочва ресурси към по-производителните части на икономиката. Банките нямат голям стимул да кредитират малки и средни предприятия, включително в сектора на услугите. Коригирането на стимулите, успоредно с по-широкото развитие на капиталовия пазар, е основен приоритет.

Местните власти са под финансов натиск. Те отговарят за голям дял от общите разходи, докато централното правителство събира повечето данъчни приходи. Този модел, който вече беше счупен, стана неустойчив, тъй като спадът в стойността на имотите намалява приходите на местните власти от продажба на земя. Междувременно централното правителство увеличи отговорностите по места, включително натоварвайки ги с управлението на последиците от фалитите на строителните предприемачи.

Сегашните проблеми на Китай са както циклични, така и структурни, и са необходими действия на много фронтове. Стимулите не са панацея, но може да бъдат важна част от решението. Преходът от традиционните двигатели на растежа като инвестициите в недвижими имоти ще отнеме време, като икономиката се нуждае от подкрепа през този процес.

Фискалната подкрепа, насочена към по-бедните домакинства, и мерките за укрепване на мрежата за социална сигурност биха били добро начало. Стимулите, при липса на план за по-широки фискални и финансови реформи, както и стъпки за възстановяване на доверието на частния бизнес, обаче няма да постигнат много.

Китайското правителство изглежда има ясен набор от икономически цели, включително ребалансиране на икономиката в посока услуги и промишленост с по-висока производителност, загърбване на недвижимите имоти като ключов двигател на растежа и стимулиране на потреблението на домакинствата. Сега то трябва да формулира конкретен план за постигане на тези цели, да направи първите стъпки чрез някои специфични мерки за реформи и да опосредства процеса с добре насочени стимули. Само тогава ще се вдигне настроението в страната, завършва Прасад.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:56 | 13.07.24 г.
fallback
Още от Политика виж още