САЩ е страна, създадена от имигранти и въпреки това миграцията като политически въпрос разкъсва страната. Априлско проучване на Gallup отбелязва, че за трети пореден месец имиграцията е политически проблем номер едно за американците, задминавайки управлението, икономиката и инфлацията, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.
Гласоподавателите като цяло са обезпокоени от ръста на търсещите убежище след нарастването на броя на преминаващите южната граница. Но не е изненадващо, че републиканците са много по-обсебени от проблема. Има разлика от 40 процентни пункта в загрижеността относно миграцията между републиканци и демократи. Червени щати като Айова и Тексас се опитват да наложат свои собствени забрани за мигранти.
Миграцията се издига като приоритет и за независимите избиратели, които я класират най-високо като политически проблем от началото на проучването през 2014 г., и е два пъти по-вероятно да се съгласят с подхода на републиканците по въпроса, отколкото с този на демократите. Има много демократи в така наречените градове убежища, които се притесняват от натиска, който миграцията носи със себе си, дори ако самите те симпатизират на мигрантите и като цяло са проимиграционни.
В Ню Йорк цената на грижите за мигрантите е една от многото причини, поради които губернаторът на щата Кати Хокъл е толкова притеснена за поддържането на икономиката на града в добра форма. Това, от своя страна, я подтикна да се противопостави на неща като по-високи данъци за супербогатите и ценообразуване на задръстванията, което по същество е данък върху пътуващите, които шофират.
Междувременно в Масачузетс огъващата се система за подслон и проблемът с мигрантите, които спят по летищата и други обществени места, кара гласоподавателите да призовават за реформа.
Байдън наскоро прие изпълнителна заповед за борба с нелегалната миграция, но не и преди да поеме голяма част от вината за проблема. В началото на своето президентство той отмени някои от ограниченията за законна миграция от ерата на Доналд Тръмп, като в същото време част от нелегалните мигранти започнаха да се възползват от вратичките в законодателството за убежище, за да останат в САЩ по-дълго.
Всичко това беше изострено от нарастването на престъпността в Латинска Америка и Мексико, което тласна хората през границата към множеството незаети работни места в САЩ.
Но последният факт показва лицемерието на целия този дебат. Икономически погледнато, имиграцията далеч не е най-лошият проблем на Америка. Всъщност това е най-бързият начин за справяне с належащия недостиг на работна ръка и инфлацията. Торстен Слок от Apollo наскоро изготви хубава графика, показваща нарастването на работната сила, родена в чужбина, която се е увеличила с 11% от февруари 2020 г., докато местната работна сила остава без промяна. Това означава, че целият растеж на работната сила в САЩ идва от имиграцията.
Всъщност мигрантите са ключова причина инфлацията в САЩ да не се ускори повече и по-бързо. Както Goldman Sachs отбеляза, имиграцията е отговорът на „една от най-големите загадки през последната година“, а именно - защо Америка има едновременно силен растеж и по-ниска инфлация през последните години от всяка друга богата страна. Нетната имиграция е на най-високото си ниво от две десетилетия, особено в сектори с по-ниски заплати като селско стопанство, строителство, грижи за деца и хотелиерство.
Докато някои гласоподаватели и профсъюзи, които се застъпват за работниците в такива индустрии, може да се загрижени от това, бизнесът не е. Професионални групи, представляващи строителни работници, настояват за имиграционна реформа, както и групи, представляващи работници в ресторанти и хотели. Такива групи искат повече имиграция в целия социално-икономически спектър, докато политиците през последните две десетилетия са фокусирани най-вече върху привличането на по-висококвалифицирани имигранти в САЩ.
Това е добра идея, но можете да твърдите и че повече имиграция на по-нискоквалифицирани работници също е добра. Тя не само може да поддържа растежа висок и инфлацията ниска, но има някои нови проучвания, които показват, че може и да повиши заплатите на местните работници.
Въпреки реториката, че имигрантите „вземат“ работните места на американците (аргумент, който Тръмп цинично и неправилно използва в последния президентски дебат), има взаимно допълване между двете групи. Помислете за работещо семейство с болногледач или градинар имигрант или имигрант, работещ в хотел или ресторант.
Ако отношението към мигрантите се промени бързо при втора администрация на Тръмп, това може да има драматичен ефект върху икономическата картина в САЩ. Наскоро разговарях, пише авторката, с главен изпълнителен директор на швейцарска химическа компания, който ми каза, че има желание да инвестира повече в Америка, за да се възползва от фискалните стимули, но че не може да намери квалифицирания персонал, от който се нуждае. Реиндустриализацията в сектори като промишлеността, където по-възрастните служители са се пенсионирали и няма голям интерес сред младите хора, ще изостри тази тенденция.
Разбира се, това не е проблем само на САЩ. Антимигрантските настроения в Европа тежат на растежа там от известно време. А в Обединеното кралство новото лейбъристко правителство набляга на преквалификацията на местните граждани, за да адресира проблема с работната сила. Заслужава да се отбележи обаче, че Япония, където растежът отдавна е ограничен от липсата на жени и имигранти в работната сила, сега се опитва да насърчи мигрантския труд. Добра идея – имигрантите могат да свършат работата, завършва Форухар.
13:32 | 08.07.24 г.
