Какво е твърде крайно за крайнодесните партии в Европа?

Два европейски вота заплашват значително да издигнат крайната десница в две държави, където досега тя е стояла в сянка.

На парламентарните избори във Франция „Национален сбор“ на Марин льо Пен излезе победител от първия тур миналия уикенд, което ѝ дава голям шанс да спечели достатъчно места в парламента, за да принуди президента Еманюел Макрон да „съжителства“ с нея в едно правителство, пише Euronews.

Междувременно британските избори тази седмица се очаква да доведат до нарастване на подкрепата за „Реформирай Великобритания“ на Найджъл Фараж, ребрандирана версия на бившата му партия Brexit. Прогнозите показват, че тази партия може да получи значителен дял от гласовете - вероятно дори да се противопостави на управляващите консерватори.

След изборите за Европейски парламент през юни, на които много крайнодесни партии спечелиха, представянето на въпросните две партии ще бъде наблюдавано внимателно за всякакви допълнителни индикации, че европейската десница върви към крайност.

И все пак, докато много от техните опоненти и голяма част от медиите описват и двете партии като „крайнодесни“, водещи фигури и в двете партии отдавна настояват, че те не са нищо подобно. Вместо това те твърдят, че говорят от името на „хората“ с послание, смесващо твърдолинейни антиимиграционни настроения и призив към „традиционните ценности“.

Колко далеч извън нормата са тези партии в действителност?

Умерен екстремизъм

Тим Бейл, професор по политика в Лондонския  университет „Кралица Мери“, казва, че въпреки цялата си често открита ксенофобия и ислямофобия, „Реформирай Великобритания“ е „популистка радикално дясна партия“, а не „крайнодясна“.

„Фараж цели да разграничи „народа“ и „елита“, който уж ни е предал“, изтъква Бейл пред Euronews, „особено когато става въпрос за вид имиграция, която очевидно заплашва да промени „културата“ на страната, "каквото и да означава това".

Според експерта партията на Фараж няма корени в често насилствени, фашистки движения, за които расата все още е въпрос не само на културни, но и на генетични различия; нито ангажиментът на „Реформирай Великобритания“ към парламентарната демокрация е под въпрос.

Тази партия наистина е външно по-мека по тези въпроси от много подобни европейски партии.

Шведските демократи, които подкрепят дясноцентристкото коалиционно правителство на страната си, но не са част от него, положиха големи усилия, за да се отделят от някои от елементите, които се обединиха, за да ги основат. Един от техните предшественици беше партия, наречена „Запазете Швеция шведска“ – лозунг, който партията използваше през 90-те години на минали век.

И все пак други се борят не само да се откажат от асоциациите си с екстремисткото си минало, но и да опровергаят твърденията, че ги приемат дори сега. Партия „Финландците“, която е член на управляващата коалиция на Финландия, беше разтърсена от поредица от скандали, разкриващи, че настоящите избрани членове са участвали в неонацистки митинги.

Най-известната е „Алтернатива за Германия“ (AfD), която германските федерални власти поставиха под наблюдение заради предполагаеми връзки с крайнодесни екстремистки групи.

Въпреки че партията настоява, че няма връзка с неонацистите, скандалите с нейните членове продължават да оглавяват медийните издания: един от най-известните ѝ лидери, Бьорн Хьоке, беше осъден тази година за използване на забранен нацистки лозунг на митинг. Независимо от това, AfD показва устойчиво добри резултати, привличайки близо 16% от гласовете на тазгодишните европейски избори.

Дори „Национален сбор“ се опита да се разграничи от AfD и нейните особени изяви. Тя отказа да толерира членството на партията в групата „Идентичност и демокрация“ (ID) в Европейския парламент, след като водещ парламентарист, Максимилиан Кра, сподели пред италиански вестник, че „никога не би казал, че всеки, който носи униформа на СС (инициали на паравоенна нацистка организация, съществувала през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век – бел. ред.), автоматично е престъпник“.

Когато забележките му бяха публикувани, „Национален сбор“  и няколко партии от други страни гласуваха за изхвърляне на AfD от групата, която вече е най-дясната в парламента.

Но ходове като тези не означават, че „Национален сбор“  не е крайнодясна партия.

Тъмна история

Според писателката Набила Рамдани, чиято книга „Да оправим Франция“ твърди, че възходът на крайната десница се дължи до голяма степен на структурата на институциите на Петата република, дълбоките корени на партията в расисткия национализъм в нейното първоначално въплъщение, “Национален фронт“, не могат бъдете пренебрегнати.

„Ако погледнете тяхната история, „Национален сбор“ е ужасяваща партия“, казва тя пред Euronews. „Нацистката носталгия остава силна сред някои от нейните редови служители. Същото важи и за предразсъдъците срещу арабите и мюсюлманите, не на последно място поради горчивото негодувание от загубата на френската колониална империя в Африка и Северна Африка, и особено Алжир, през 60-те години на ХХ век", добавя тя.

„Национален фронт“ е основана през 1972 г. от бащата на Марин льо Пен, сега осъден расист и отричащ Холокоста, Жан-Мари льо Пен“, посочва Рамдани „Тези, които съставят първоначалния ръководен комитет на партията, включваха мъже, които са се били за Вафен-СС (военно подразделение на СС – бел. ред.) по време на Втората световна война или са служили в Милиция, френските паравоенни полицейски части, които си сътрудничат с Третия райх“.

Въпреки че тези видове нацистки връзки са точно това, с което обикновено се асоциира терминът „крайнодесни“, Рамдани настоява, че също така е от решаващо значение да се запомнят връзките на партията с войната в Алжир и нейните връзки с онези, които са извършили някои от зверствата, с които тя остава печално известна.

Що се отнася до сегашното ръководство на партията, Рамдани не вижда много доказателства за значимо скъсване с миналото.

„Марин льо Пен твърди, че е смекчила и диверсифицирала партията, но тя все още редовно се оплаква, че „имигрантите превръщат Франция в гигантско бойно поле“ и че „цели квартали са превзети от чужденци“. Тя до голяма степен си остава отломка от стария блок“, категорична е Рамдани.

Обединеното кралство, междувременно, има дълга история на расистки крайнодесни политически партии, но за разлика от много европейски страни, рядко постигат изборен успех на каквото и да е значимо ниво.

Шокиращо изключение са европейските избори през 2009 г., когато етнонационалистическата Британска национална партия (БНП) печели две от местата в Обединеното кралство след кампания, водена на ислямофобска и антиимиграционна платформа.

БНП е силно стигматизирана и моментът ѝ като ефективна електорална сила беше мимолетен. След като Ник Грифин, отричащ Холокоста, който изведе партията на върха през 2009 г., се оттегли, партията бързо атрофира и днес почти не съществува. Вместо това Обединеното кралство е домакин на множество крайнодесни движения, работещи в периферията на партийната политика.

„Границата между различните крайнодесни варианти е както фина, така и размита, особено когато става дума за хора, участващи в масовото движение“, коментира Бейл. „Това е особено вероятно в Обединеното кралство. В края на краищата всеки, който има някакъв политически нюх, знае, че при първенството крайнодесните партии, които иначе биха могли да бъдат привлечени, имат малък или никакъв шанс да спечелят места. И така, в резултат на това те могат да гравитират вместо това около популистка радикална дясна партия“.

В сравнение с партиите, които живеят на периферията, „Реформирай Великобритания“ е не само умерена, но и силно професионализирана, политически разбираща и способна да организира добре финансирана национална кампания — макар и без особена надежда да спечели повече от шепа места, благодарение на изборната система на Обединеното кралство.

Въпреки че е малко вероятно тази партия да спечели по-голям дял от гласовете от торите, проучванията показват, че това не е невъзможно и неотдавнашен митинг в американски стил в Бирмингам привлече поразително голяма публика, за да чуе Фараж и други да празнуват възхода на партията.

Но докато Фараж се надява да прекара последната фаза от кампанията в празнуване на предстоящия си триумф, вместо това той беше принуден да отговори на поредица от разкрития за кандидатите и активистите на неговата партия.

Няколко от тези хора бяха хванати да правят необикновени расистки и обидни изявления; други са разкрити като бивши поддръжници на БНП и последователи във Facebook на маргинален фашистки активист. Последната шокираща история включва кандидат, който нарича хората с аутизъм „зеленчуци“.

Най-шокиращи от всички бяха кадрите под прикритие, заснети от журналисти от телевизионния оператор Channel 4, които следваха активисти на „Реформирай Великобритания“  и партийни служители около Клактън, мястото, което Фараж се опитва да спечели.

В кадрите, излъчени седмица преди изборите, се вижда как един агитор предполага, че армията използва мигранти, пристигащи на малки лодки, за „упражнения по мишени“ и използва силно обиден расистки термин, за да опише премиера Риши Сунак.

Фараж публично се отрече от няколко от замесените хора и настоява, че е "ядосан" от разкритията за расизъм в редиците на неговата партия. Но той също се опита да преформулира историята на документалния филм като теория на конспирацията, твърдейки, че един от засегнатите хора е бил актьор, платен от телевизионния оператор.

Партията не е предоставила доказателства в подкрепа на това.