Избирателите могат бързо да се разочароват от популизма в действие

Когато през 2017 г. Еманюел Макрон спечели с категорична победа над Марин льо Пен президентския пост за първи път, последва бурна радост. Седем години по-късно "Национален сбор" (RN) на Льо Пен спечели първия тур на френските парламентарни избори, а партията на Макрон беше победена. Нейното протеже Жордан Бардела скоро може да стане премиер, а тя е фаворит на букмейкърите за президентския пост през 2027 г. Надеждата, че Макрон е погребал окончателно заплахата от крайната десница, се оказа илюзия, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

За да бъдем справедливи към французите, те не са единствената страна, станала свидетел на фалшива зора на либерализма. Победата на Барак Обама на президентските избори през 2008 г. провокира всякакви екзалтирани коментари за появата на преодоляла расизма Америка и постоянно мнозинство на Демократическата партия. Обама беше готин, добре изглеждащ човек от Харвард. Той зарадва своите фенове, като унижи Доналд Тръмп на вечерята на кореспондентите в Белия дом през 2011 г.

Тринадесет години по-късно Тръмп - човек, обсебен от отмъщението, се смее последен. Обама гледа безсилно отстрани, докато президентството на Байдън се разпада, а Тръмп се приближава към втори мандат.

В САЩ и Франция центристите и либералите са в пълна паника. Националистическият популизъм сега изглежда като постоянна и дори определяща характеристика на западната политика, а не като временно отклонение. Старото разделение ляво-дясно от 20-и век отстъпи място на ново разцепление между либералните интернационалисти и популистките националисти.

От двете страни на Атлантическия океан популистките националистически сили прокарват сходни политики по отношение на имиграцията, търговията, климата, „войната срещу движението на събудените (движението срещу расовите и културни предразсъдъци – бел. прев.)“ и войната в Украйна. Противопоставянето на имиграцията остава техният лозунг. Тръмп и Льо Пен твърдят, че елитистките „глобалисти“ позволяват страните им да бъдат унищожени чрез неограничена миграция. Протекционизмът и преследването на „национални предпочитания“ също са ключови искания.

Зеленият преход се превърна в нова цел за популистките националисти. Той е представен като вид будна, елитарна загриженост, която повишава цените за обикновените хора. И Льо Пен, и Тръмп отдавна флиртуват с руския лидер Владимир Путин. Мнозина в техния лагер го виждат като защитник на традиционните ценности и националната държава. Подкрепата на западния алианс за Украйна се описва от националпопулистите като опасна и прахосване на пари.

Националпопулистите също имат склонност към конспиративни теории за всичко - от пандемията от Covid-19 до влиянието на богати хора като Джордж Сорос и Бил Гейтс.

Френските и американските избори означават, че Тръмп и Льо Пен сега са знаменосците на националистическия популизъм на запад. Но подобни фигури процъфтяват в цяла Европа.

Приятелят на Тръмп Найджъл Фараж и неговата партия Reform UK изглежда са напът да се представят силно на изборите в Обединеното кралство. Партията на свободата на Хеерт Вилдерс спечели миналогодишните избори в Нидерландия. "Алтернатива за Германия" - в момента твърде крайна дори за Льо Пен - остана втора на последните избори за Европейски парламент в Германия, а Партията на свободата спечели в Австрия.

Унгарският лидер Виктор Орбан се превърна в ключова фигура в националпопулисткото движение. Способността му да се задържа на власт предизвиква възхищение във вътрешния кръг на Тръмп и той остава близък с други ключови европейски популисти, като Льо Пен например.

Премиерът на Италия Джорджа Мелони е важна и неясна фигура. Тя има корени в „пост-фашистката“ десница и дългогодишни връзки както с Льо Пен, така и с Орбан. Но след като дойде на власт, тя избягва някои части от националистическата популистка програма, включително възхищението от Русия на Путин и враждебността към ЕС. Ако Тръмп спечели, Мелони може да се превърне в ключов „инфлуенсър“ – опитвайки се да поддържа връзките между ЕС и Америка на Тръмп.

Възраждането на Тръмп – а сега и на RN – събужда страхове за бъдещето на демокрацията на запад. Тези опасения са основателни, като се има предвид насърчаването от Тръмп на опит за преврат през 2021 г. и историческите връзки на френската крайна десница с военновременните колаборационисти.

Но либералите не трябва да се паникьосват. Демонтирането на американската или френската демокрация не би било лесна задача. Надеждите за решителна победа над националистическия популизъм - разпалени от Макрон и Обама - се оказаха илюзия. Но опасенията от решително поражение на либералната интернационалистка кауза също вероятно са преувеличени.

Избирателите могат бързо да се разочароват от популизма, след като го видят в действие. В Обединеното кралство голямо мнозинство сега смята, че Brexit, основният популистки проект във Великобритания, се е провалил. Страната е готова да избере лейбъристът сър Киър Стармър, ненатрапчив центрист, за министър-председател. Националпопулистите загубиха властта в Полша и Бразилия и не бяха убедителни на изборите в Турция и Индия.

Американските гласоподаватели се обърнаха срещу Тръмп след хаотичния му първи мандат. Възраждането му отчасти отразява факта, че в лицето на Джо Байдън той се състезава срещу изключително немощен 81-годишен президент.

Простите решения, предлагани от националпопулистите, се провалят, когато се приложат на практика. Франция и САЩ може да са напът да научат отново този болезнен урок. За съжаление, последствията от глупостта им ще се усетят по целия свят, завършва Ракмън.