Когато Г-7 се срещна наскоро в Пулия, на седемте страни около масата се падаха 61% от публичния дълг на планетата, 45% от БВП и 11% от работната сила. Икономическото бъдеще на големите демокрации в света зависи от намаляването на първото число, увеличаването на второто и превръщането на третото - сравнително малката работна сила на Г-7 - в по-продуктивна. Инфраструктурният сектор може да успее да изпълни и трите предизвикателства, пише за Financial Times Лари Финк, ръководител на BlackRock.
САЩ, Обединеното кралство и техните съюзници са изправени пред една и съща дилема за растежа. Дълговото бреме стана толкова голямо, че традиционните фискални политики вече не могат да го укротят. Към 2030 г. това, което правителството на САЩ трябва да плаща (задължителни разходи плюс нетни лихви по дълга), трайно ще надвишава постъпленията му (данъчните приходи). Дори ако допълнителните разходи стигнат до 0, страната още ще има дефицит. Тази прогноза се основава на действащото законодателство. Но дори ако законите се променят, трудно е да се предвиди сценарий, при който съкращенията на разходите или увеличенията на данъците са достатъчни за разрешаване на дълговата криза. Това е вярно за повечето държави от Г-7.
Единственият изход е растежът - увеличаване на размера на нашите икономики, така че това, което дължим, да е малко в сравнение с това, което произвеждаме. Проблемът е, че растежът става много по-труден.
Таванът на растежа на една икономика се определя отчасти от размера на нейната работна сила, като в четири държави от Г-7 населението в трудоспособна възраст вече започва да намалява. Ако имиграционните тенденции се запазят, САЩ и Обединеното кралство ще се присъединят към тях. Към 2065 г. Канада ще бъде единствената страна от Г-7, която няма демографски спад.
Инфраструктурните инвестиции могат да бъдат противодействие на икономика с висок дълг и нисък растеж. Те правят обратното – катализират растежа, без непременно да добавят публичен дълг. Защо? Има бързо растящ набор от частни източници за финансиране на инфраструктура и голям брой изследвания показват, че като цяло всеки долар, инвестиран в инфраструктура, носи много над един долар допълнителна икономическа продукция. Между 1950 и 1989 г. приблизително 25% от увеличението на производителността в САЩ се дължеше на увеличените инвестиции в магистрали.
Този растеж се усеща много бързо. Например изграждането на нови центрове за данни за изкуствения интелект (AI) води до нарастване на търсенето на енергия в САЩ след 15 години стагнация. Освен това технологията ще направи хората по-ефективни, което означава, че нашата по-малка бъдеща работна сила може да стане по-продуктивна от по-голямата настояща.
Но изграждането на тази инфраструктура изисква дефицитен ресурс: прагматизъм.
Първо, трябва прагматизъм във финансирането. До 2040 г. светът ще трябва да похарчи 75 трлн. долара за ремонт на стара и изграждане на нова инфраструктура. Не може да се очаква от държавите да поискат от данъкоплатците да поемат нов дълг в такива количества.
Капиталовите пазари не винаги са добра алтернатива на публичното финансиране, но в този случай са. Текущото предлагане на частни инвестиции в инфраструктура е 1 трлн. долара и прогнозите са, че това ще бъде един от най-бързо развиващите се сегменти на капиталовите пазари.
Второ, имаме нужда от прагматизъм в политиката - по-специално в разрешителния режим. Когато президентът Байдън подписа Закона за намаляване на инфлацията (IRA) преди две години, предвиждаше се инвестициите в чиста енергия на закона да намалят въглеродните емисии със 710 млн. метр. тона (MMT) до 2030 г. Но ако забавянето на разрешителните продължи, новата прогноза е за намаление от 475 MMT.
Както в САЩ, така и в ЕС издаването на разрешително за инфраструктурен проект отнема повече време, отколкото изграждането му. Нов електропровод с високо напрежение изисква до 13 години, преди да бъде разрешен. В Китай отнема не повече от 3,5 години. Това трябва да се промени.
И накрая, имаме нужда от прагматизъм в енергетиката. Голяма част от новата инфраструктура е за възобновяеми енергийни източници. Но без напредък в съхранението вятърът и слънцето не могат да осигурят надежден поток от електроенергия. Светът не може да функционира без него. Към момента се изчислява, че повече от половината електричество за центровете за данни трябва да идва от източници, които могат да следват търсенето, като ядрена енергия или природен газ. В противен случай тези основи на цифровата икономика ще затворят.
По време на разговорите на Г-7 малцина не бяха съгласни с тези цели. Кой е против повече икономически растеж? Трудната част е какво се случва, след като лидерите напуснат стаята, а именно - превръщането на желанието за растеж в стратегия за това.
За щастие, стратегията за растеж може да започне с много проста логическа верига. Можем да растем чрез изграждане на инфраструктура. Можем да изградим инфраструктура чрез отключване на частните инвестиции. Можем да отключим частните инвестиции, като сме умни в политиките. В исторически план големите демокрации в света са били и големите икономически сили. С доза прагматизъм те могат да останат такива, завършва Финк.
17:19 | 05.07.24 г.
